Не плачи пред чужди сърца

Те никога няма да повярват на сълзите ти. Няма да усетят солената доза печал или да чуят ритъма на сърцето ти.
 
Никой не може да чуе жалния ти  плач; да види сълзите ти, да усети вопъла на несподелените ти чувства. 

Единствена душата ти знае всичко.

Само тя като старо ковчежниче, изпаднало на морското дъно от преждевременно акостирал неуспешно кораб, знае тайните на вековете и крие всички богатства. Душата е пристан и спасителен пояс, първи приятел и най-близко до бога стои. 

Защо плачеш и се жалиш пред другите? Те няма да те разберат. Чуват неизказаната болка в думите ти само хората, които те обичат или са родени с големи сърца. Другите са глухи, но за сметка на това рядко занемяват.

Не плачи пред чужди сърца. Те никога няма да повярват на сълзите ти. Няма да усетят солената доза печал или да чуят ритъма на сърцето ти. Чуждите сърца не любят, не се опитват да разбират. 

Обичат и страдат наедно с теб само тия, които те обичат. А кои те обичат? Тия, с които имат вплетени сходни нишки в сърцата. Да не кажа, че някога тия нишки са едни и същи. 

Подобното привлича подобно. И тъй както морето люби пясъка, тъй само и единствено може да те възлюби душата ти. Затуй преди да направиш нещо, допитай се до нея. Никой друг не е събрал толкова мъдрост, колкото тая невидима прашинка. Последваш ли гласа й, ще спечелиш. Пренебрегнеш ли я – всичко ще загубиш.

Душата е единственият носител на твоето истинско Аз. Тя е любовта и разбирателството, прошката и прегръдка. 

Още ли се оплакваш и жалиш пред чужди? Чуждите сърца не обичат, а между тях се гонят полярните ветрове на неразбирането. 

Elen Dejavu