"Царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай!”
Улицата, на която той ще разходи новите дрехи, скроени му от измамниците, предстои."
Новоизбраният председател на Софийския апелативен съд Даниела Дончева вече е встъпила в длъжност. В 9,30 сутринта на 14 юли 2016 г., 9 дни след избора й от Висшия съдебен съвет. При пълно медийно затъмнение и явно демонстрирано нежелание за информиране на обществото. От страна на съдия № 1, както са навикнали да го наричат медиите.
Дончева е извикана за встъпването 15 минути по-рано, както сама извинително съобщава пред в. „Труд”, отговаряйки на въпроса защо никой не е уведомен за събитието.
В 9,15 й звъни служителка на Панов. Казва й да бъде при председателя за встъпване в 9,30. На въпроса й може ли да е поне в 9,45, за да се подготви малко, Дончева получава отговор: „Не. Г-н Панов отива на Висш съдебен съвет в 9,30.” Отива и подписва. Според нея нещата са минали нормално. На въпроса не е ли учудена, че не е поканен никой, дори някой от 9-те членове на ВСС, които всъщност са 2/3 от съдийската квота и са й гласували доверие да ръководи най-големия апелативен съд в страната през следващите 5 години, Дончева прави пауза: „Така е преценил г-н Панов”, приключва разговора тя. Поглежда изненадано и се усмихва на въпроса „Целуна ли ви ръка при посрещането?”. Защото при организирани събития пред камери председателят на ВКС Панов целува ръка на дамите. Снима се редом с тях в костюми по последна мода и цветна кърпичка на ревера. Но в този случай няма камери. Няма нищо, освен бърз подпис при скрита и суха процедура.
Обяснението за това поведение е просто - Даниела Дончева не беше кандидатът на Лозан Панов и обграждащата го политизирана структура, носеща кой знае защо все още знаковото име Съюз на съдиите в България (ССБ). Дончева не ги уведомява за намерението си да участва в конкурса за поста. Не отива да моли за благословията им. Включва се в нея точно когато групата политмагистрати, устремили се към узурпиране на всички постове в съдебната система, вече са пресметнали, че и този път ще провалят конкурса за апелативен съд в София, за да поставят наесен на мястото своя фаворит.
Дончева обърква тотално този план с внасянето на документи за участие в конкурса ден преди края на срока за кандидатстване. Това вбесява Панов и компания и сваля и без това протритите им евтини маски на магистрати с висок морал, честност и почтеност. Шпицкомандата на Панов получава спешна задача - „да бъде изровено всичко за Дончева”. Но опитите удрят на камък. Факт, който се видя ясно на заседанието на съдийската колегия на 5 юли 2016 г., когато Дончева бе избрана за председател на Софийския апелативен съд с 2/3 мнозинство. Панов и оредяващата му група във Висшия съдебен съвет проточиха събеседването с нея близо 3 часа, без да й предложат дори вода, безуспешно търсейки аргументи „против” кандидатурата й. В крайна сметка председателят на ВКС успя да събере още 4 гласа „против” нея. Но Дончева бе избрана от другите 2/3 от колегията. Удар, от който кликата от ССБ и Панов все още не могат да дойдат на себе си.
Казват, че докато в съвета се случвало това, вечната Амбър на Темида и чат-пат на политиката - Нели Куцкова, стояла самотна и отчаяна до прозореца пред кабинета на Дончева в Съдебната палата. Но на прозорците в тази сграда има решетки.
Следва нова порция гадост. Повече от седмица след състоялия се избор на Дончева Лозан Панов е обсъждал с политизираната клика от ССБ процедурни варианти, които да доведат до невъзможност за встъпване в длъжност за Дончева в законовия срок и съответно елиминирането й от поста въпреки законовия избор, разказаха на репортерите на „Труд” магистрати от ССБ. Кой знае защо в продължение на 8 дни администрацията на Висшия съдебен съвет не изпраща на съдия Дончева решението за нейния избор.
През цялото време групичката магистрати около Панов, обслужващи олигархично-политически кръгове, умуват. Четат закони, консултират се с мастити столични юристи и безнадеждно изгризват ноктите си. За разочарование на благодетелите си - не успяват да измислят начин за заобикаляне на закона и съответно отказ да приемат встъпването на Дончева. На 13 юли от ВСС вече й изпращат решението за нейния избор от 5 юли. Идва ред Панов да насрочи официално дата за нейното встъпване. И той го прави съвсем не по правилата. Рано сутринта на 14 юли разпорежда на служителка да извика Дончева при него след 15 минути. У него има последна надежда, че тя няма да дойде, тъй като му е докладвано, че в момента Дончева не е в сградата. В случай че не дойде в уреченото време, встъпването й няма да се случи. Ще бъде отложено за неопределено време. Достатъчно дълго, за да може да изтече 14-дневният срок за официалното встъпване.
Но както и преди избора, Панов е подценил съдия Дончева. И трудно скрива неприятната си изненада от факта, че тя идва на мястото дори няколко минути преди уречения час. Подписва документите. И съкрушен се отправя на поредното заседание на Висшия съдебен съвет. Панов, който иначе застава при журналистите в съвета и им съобщава новини, както и отговаря на предварително обговорените от обслужващите медийни жрици правилни въпроси, този път не отронва и дума за Дончева. Факт, който показва до каква степен дрехата на г-н Панов, ако и правена по последна европейска мода, е тясна за него. И всъщност черната му съдийска мантия е въображаема.
„Царят се съблече, а измамниците се престориха, че му обличат поотделно всяка една от дрехите. И царят се въртеше на всички страни пред огледалото”, пише големият Андерсен в прочутата си приказка „Новите дрехи на царя”.
Г-н Панов също се намира във фазата пред огледалото. Още не е излязъл на улицата и е заобиколен само от прислужниците си, които се правят, че държат краищата на въображаемата му мантия. Но улицата, на която той ще разходи новите дрехи, скроени му от измамниците, предстои.
Да се върнем малко назад, точно година преди тези събития. Датата е 7 юли 2015 г. В Съдебната палата в София цари оживление. Уредничките на Върховния касационен съд са отключили Гранитната зала по разпореждане на г-н Панов. Тя е за специални поводи. Такива, в които властниците - били те висши магистрати или политици, трябва да демонстрират институционална мощ. Тъмнозеленият жилкуван гранит, с който е облицована залата, е чудесен фон за подобни събития.
Срещу вратата е закачен гербът на Република България. Вляво са знамената - националното и това на ЕС. Хладно е, въпреки жегата навън. Служителките се суетят - регулират осветлението, издърпват встрани масите и столовете, опразват средата на залата. Оформя се нещо като дансинг в иначе предназначената за високи церемонии и важни събития зала. Слагат микрофон.
Масите стават на блок като в хотел, отрупват ги с ядки и вино - още и още бутилки, закупени с държавни пари от Върховния касационен съд. Часът е 10 сутринта. Дрънченето на стъкла предизвиква известно недоумение у някои случайно преминаващи служители. Но денят е празничен. За новоизбрания шеф на Софийския градски съд Калоян Топалов и за онзи, чийто фаворит е той - Лозан Панов.
По ирония на съдбата Топалов също е избран с 2/3 от ВСС, както Дончева, при това с участието на прокурори в избора му. Но за него това не е лошо, напротив. Той е силно желан от г-н Панов и в този ден той го „коронясва” тържествено, въпреки че по процедура това не е негов ангажимент, а на председателя на Софийския апелативен съд - тогава Стефан Гроздев. Негов е и ангажиментът за подписването на встъпването на Топалов.
Но Гроздев се оказва фон на едно помпозно и предварително организирано тържество, на което Панов чака гости, подготвя речи, суети се между журналисти и камери. Сред важните поканени персони са служителят на външното министерство от времето на социализма Константин Пенчев, който при демокрацията беше последователно шеф на Върховния административен съд, омбудсман и конституционен съдия. Също и правосъдният министър и основен получател на парични преводи от фондация „Америка за България” Христо Иванов, който по-късно ще се провали с гръм и трясък в опита си за участие в политиката. Соня Найденова от Висшия съдебен съвет, която от ярък привърженик постепенно се превръща в личен враг на главния прокурор Цацаров.
Панов целува ръка на пристигащите дами, които са му важни. Прави го и когато го снимат. Върти се радостно в новите си дрехи. Прииждат политици, магистрати, служители. Близки на Топалов и Панов. Шушукането и оживлението взема връх, когато в залата влиза скъпо облечена бременна жена. Тя, оказва се, е настоящата дама на сърцето на Топалов.
Появата й предизвиква огромно учудване сред присъстващите. Далеч от протокола е съпрузи, съпруги, майки, деца и братовчеди да присъстват на подобен род събития. Но в случая Панов празнува своята победа. Превърнал е желанията си в празник на властта на фона на нейните символи и закрепен с приятелства по интереси и вино на държавна сметка. Панов държи реч. За Топалов. Отделно и за жената на сърцето му, което напълно изненадва публиката. После вдига наздравица. Следват бурни ръкопляскания!
Знаете ли как завършва великата приказка на Андерсен, след като всички разбират, че царят е гол? Ето как:
„Царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай!”
И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въображаемата му мантия.”
Лозан Панов
"Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар