"Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една… аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България."
Така Александър Батенберг утвърждава Съединението на Източна Румелия и Княжество България. В прочутия си манифест от септември 1885 година той обявява, че на 6 септември жителите на Източна Румелия са свалили досегашното си правителство и са избрали друго, временно, с което обявяват Съединението и единодушно го провъзгласяват за Княз.
Днес България празнува 131 години от тези събития. Според историците това е един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност.
Преди Съединението, по силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е била разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).
След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.
На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар