Преди 26 години хиляди се събраха на площада пред храм паметника "Св. Александър Невски", за да изпеят "45 години стигат".
През ноември 1989 г. народът вдигна глава срещу комунистическата власт и поиска демокрация. Тази демокрация, която е загубил на 9 септември 1944 г.
Само че наистина ли са стигали 45 години или пък не? Отговор на този въпрос потърси Dnes.bg на 9 септември, но 72 години след преврата, след който Отечественият фронт взе властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. От този ден нататък настъпи мащабна политическа, икономическа и социална промяна, а страната ни попадна в съветската сфера на влияние.
"По-добре живях тогава, но бях и млада. Като гледам сега и за младите няма бъдеще тук. Внучка ми замина за Франция, внукът ми завърши икономика, а подрежда стоките в един магазин. Това работа ли е за него? Аз живея със 180 лева пенсия", занарежда баба Милка, която вече е на 84 години и помни и война, и глад, и окупация, и евакуация.
"След 9 септември работих в една комисия, която взимаше жилища от богаташите. Имаше един адвокат с 30 апартамента в София. Взеха му ги. Тогава имаше много богати, но повечето бяха бедни. Покойният ми съпруг работеше като келнер по 12 часа на ден само за едната храна. После се пооправиха нещата, по време на комунизма нямаше такива неща, всеки взимаше заплата и му стигаше да преживее прилично", продължава тя.
Баба Милка си спомня и големия глад месеци след преврата: "Нямаше нищо, нито сирене, нито мляко, само черен хляб".
Ани, млада майка, бута модерна бебешка количка, разчита на разказите на родителите си за живота по времето на бай Тошо. Родена е през 1989 г., в най-тежките времена, когато магазините бяха празни, имаше купони за хляб, олио, захар. Все неща от първа необходимост, но пък иди ги търси в смутните времена.
Иначе за комунизма родителите й са й разказвали все хубави неща - нямало безработица, парите стигали на всички. Е, почивките са били само в България, не можело да се излиза в чужбина, ако пък все пак отидеш на екскурзия - в групата задължително имало по едно "ченге", вносните стоки се продавали само в Кореком, но какво пък толкова…
40-годишната Мария обаче не изпитва никаква носталгия към времето, когато всъщност е била все още дете, но нe чак толкова малко, за да не пази ясни спомените си.
"Беше ужасно да си непрекъснато следен, да знаеш, че има доносници, че има дружинни ръководители, които само това правят - да те държат под око да не кривнеш от правия път на комунизма и да пропагандират небивалици, че не можеш да си позволиш да си инакомислещ, защото има начин да те вкарат в ред и то по трудния начин. Малко пресилено е, но сега като се замисля комунизмът си беше като "1984" на Джордж Оруел", казва ни тя.
Манифестации, санитарни полудни, събиране на кестени, на липа, предаване на хартия, колективно ходене на кино - все неща, които за Мария са си чисто нарушаване на човешките права.
А 10-годишната Марги си каза: "Нищо не знам за 9 септември 1944 г.", но дано скоро да дойде времето на правдивата историческа оценка, за да има шанс поне тя да не изпада в крайности.
Каквото и да е било обаче, миналото си е минало и него, както казва министърът на културата Вежди Рашидов, с гумичка не можеш да го изтриеш. Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар