Лято

Лято

21 октомври 2016 г.

Квадратче на отмъщението

Връзката между референдума и първия законен хейтърски вот в България
 
НПН (Не подкрепям никого) е най-обсъжданото квадратче в съвременната българска история, допитване на “Алфа рисърч” през тази седмица дори го обяви за трета сила на предстоящия вот. 

То е противоконституционно, блъф, измамно благополучие, без него е тъпо, с него е нетърпимо, нещо като цигарения дим в нощните клубове. Странно обаче защо го анализират и критикуват само в контекста на инфантилните президентски избори, а не се опитват да пресметнат психологическия му ефект и косвеното му въздействие върху другия вот на 6 ноември – за националния референдум. 

Почти невидимо от дебелата сянка на гръмогласната политическа простащина през тази есен е сакралното допитване до народа. Кампанията му е по-незабележима от винетка на предното стъкло на тир, управляващите и опозицията биха си прехапали сами вените, вместо да агитират за нещо, което ще им издърпа килимчето. Ако повече от половината народ подкрепи въвеждането на “мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура”, настъпва краят на 26-годишната порочна политическа схема на предизвестени избори и безпринципно властване. 

На пръв поглед квадратчето няма никакво отношение към референдума. То се кипри в бюлетината с кандидатите за президент, където основната му задача е да вдигне избирателната активност, за да се налива водата само в големите мелници. Но представете си как избирателят отива на заветния 6 ноември в РИК-а си отвратен, главата му още бучи от скандалите на “Виа” и “Ниа” в парламента и от заплахите, че ако не гласува за кандидатите на управляващата коалиция, правителството ще падне. От цялата дандания той е забравил напълно за допитването на Слави, освен ако не е бил на концерта на Орлов мост една седмица по-рано. 

Както и да е, с или без агитация избирателят е решен да зачеркне НПН по три абсолютно резонни и закономерни причини: 

1. Защото не може да нарече с уважение “държавен глава” нито едно от имената в листата. 

2. Защото така не нарушава закона за задължителното гласуване. 

3. Защото е повярвал на внушението, че чрез НПН тегли един х*й на всички (думата беше обнародвана и легитимирана в политическата терминология от лидера на Демократи за силна България Радан Кънев – б.р.). 

Но изведнъж на песимистичния нихилистично настроен гласоподавател му подават не една, а две бюлетини! Той се сепва и му просветва: Ами да! Паралелно с президентския вот имаше и референдум! Какъв прекрасен шанс да накажа системата, като просто я отменя! 

Колкото и серии на “Малката булка” и “ВИП Брадър” да е изгледал, днес средният български избирател вече усеща, че на управленския елит думите “мажоритарни избори” му действат като чесън и тамян на дявол. Подочул е оттук-оттам, че при този вот ще изпъкват ясно качествата на личността, зад избраните ще стоят реални гласове, няма да ги има вече партийните безименни листи с недоучили малоумници, депутати и министри няма да стават хора, събрали по хиляда ромски бюлетини. 

И ето как внезапно, противно на всички стратегически подмолни планове, залегнали в последните поправки на Изборния кодекс, НПН се превръща в бич на народното отмъщение. 

Реализирането на тази логическа верига в практиката ще резонира, както би казал Местан, върху вота за президент, възкачвайки с най-много гласове не Цецка, не Радев, не Каракачанов, Калфин или Дончева, а “Никого”. Квадратчето, което онзи ден мнозинството определи за бройно при мажоритарни и за небройно при парламентарни избори, става президент. Чрез него действащата номенклатура, демагогията и пословичната политическа алчност най-сетне получават заслужена присъда. 

Би прозвучало крайно несериозно, ако накрая се окаже, че иначе претенциозната власт не е предвидила шансовете за победа на първия по рода си законен хейтърски вот в едно от най-хейтърските общества на земното кълбо.


Диляна Ценова, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар