Надеждата се намира в мазето под нас

Само че трябва да се разходим дотам и да и помогнем да се превърне от мъничка, мъждукаща искрица в голям огън...
 
Днес четем това и онова в социалните мрежи.
 
Ако трябва да синтезираме всичко, което сме прочели, то положението е хем отчайващо, хем безнадеждно, хем ние такова си го искаме и не даваме да се промени.
 
Всичко е загубено, изобщо - апокалипсиса идва.
 
И всичко това, защото не сте се разходили там, където десктоп корифеите на общественото мнение не ходят - до мазето.
 
Завчера ходих на една репетиция (другата седмица ще правим трибют на един наш приятел от детинство, който си отиде без време от този свят).
 
Разговорих се с момчетата, които свирят и имат банди.
 
От разговора за пореден път разбрах, че репетиционните в София са пълни с млади групи и че е трудно да се запази час, защото има твърде много свирещи младежи.
 
И днес се замислям.
 
Не, няма как положението да е зле, след като толкова много млади хора са в мазетата и създават своята контракултура.
 
Чувал съм доста ъндърграунд банди.
 
Някои от тях са доста добри, а някои - направо на европейско ниво.
 
Само че някъде там, някъде между мазето и мейнстрийма връзката се къса.
 
Е, отговорете си вие къде се случва това:
 
- в медиите, които търсят своите си "известни маймунки", за да ги канят постоянно, до припадък, докато ние спрем да гледаме телевизия
 
- в радиостанциите, които или предпочитат платени ротации, или имат за музикални редактори хора, които са завършили за шлосери или за някоя друга подобна, съвсем достойна работа
 
- в самият обществен вкус, който (изненада) не се формира от държавата, а от семейството
 
- в нас - че не сме склонни да погледнем по - далеч от носа си и да видим, че у нас има и друга, различна от официалната култура
 
Знаете ли.
 
Често съм си мислил, че много клеймим риалититата по телевизиите, ама без да казваме защо.
 
Е, аз знам защо риалититата са противопоказни за младите творци - защото не създават продукт.
 
И съвсем накрая - преди години, със собствени средства няколко приятели направихме пилотно издание на едно предаване, което трябваше да разказва в стил "рокументари" за млади банди и да заснема по един миниконцерт за всяка такава.
 
Предаването стана жестоко.
 
Дадох го на 2 телевизии.
 
Ефирни и национални.
 
Остана си на бюрата им, барабар с концепцията и мизерния бюджет, с който не биха могли да се платят дневните хонорари на общите работници в някое стандартно риалити.
 
Предаването си остана на бюрата на телевизионерите.
 
Но групата, за която снимахме беше толкова добра, че днес, и без това риалити е вече известна и свири по цял свят.
 
"Джереми".
 
Знаете ги всички.
 
А сега да поревем колко сме некултурни и как надежда не иде отникъде.
 
Макар, че надеждата се намира в мазето под нас.
 
Само че трябва да се разходим дотам и да и помогнем да се превърне от мъничка, мъждукаща искрица в голям огън.
 
Но за това трябва да положим малко усилия, нали...
 
А ние не сме много по тая част...

Венци Мицов