Българската еврокомисарка Кристалина Георгиева е била вербувана за агент на Държавна сигурност през 1987 г., твърди швейцарският журналист Ив Клюгеман в статия, публикувана в изданието "Форин полиси".
Авторът пише, че тя е плод на негово едномесечно разследване.
Георгиева е била и приближена на сенчестата групировка "Мултигруп", твърди също авторът, цитиран от Clubz.bg.
Статията му е по повод завършилото с провал номиниране на Георгиева в последния момент за поста генерален секретар на ООН. Клюгеман критикува както ООН, така и ЕС, че назначават на висши постове хора, чието минало не е проверено достатъчно.
Ето какво още се твърди в публикацията:
В случая с Кристалина Георгиева, още преди началото на състезанието за поста генерален секретар на ООН изникнаха сериозни обвинения. Те могат да бъдат разделени в две категории - нейното минало при комунистическия режим и настоящите й връзки с българска бизнес групировка, която има предполагаеми връзки с организираната престъпност, пише Ив Клюгеман.
Първи депутатът Велизар Енчев писа във в. "Галерия" през 2015 г., че Георгиева е била вербувана от ДС, преди да бъде изпратена в Лондон през 1987 г. да продължи следването си като изследовател след докторантурата си. Самият Енчев е бил сътрудник на ДС.
Георгиева бе цитирана от българските медии, че ще даде под съд публикацията, но тя не предприе никакви стъпки.
Макар да се провали в ООН, Георгиева продължава да бъде важен играч в страната си и в Европа. Като зам.-председател на Еврокомисията, отговаряща за бюджета и човешките ресурси, тя не само управлява годишния бюджет на ЕС от почти 145 милиарда евро. Тя също контролира Европейската служба за борба с измамите, която трябва да разследва корупцията сред служителите на институциите на ЕС и да разработва антикорупционни законодателство и политика. Въпреки важността на заеманите днес от Георгиева позиции, нейните минало и настояще не са били разследвани. Институционализирането на такива действия би разкрило дефектния процес на избор за високи постове в две от най-мощните наднационални организации в света.
Тази статия е резюме от едномесечно разследване на обвинения, отправени по времето, когато Георгиева бе зам.-шеф на ЕК за бюджета и преди номинирането й за кандидат за генерален секретар на ООН. Разследването е основано на интервюта с бивши служители на българските служби, бивши български лидери и политици, както и други граждани на тази страна с достъп до съответната информация, както и изследване на архивни материали и открити източници. Консултирани са редица изтъкнати експерти в различни европейски страни по дейността на службите от съветската епоха в Източна Европа, най-вече в България. Ключовите източници в България обаче поискаха анонимност.
Миналото на Георгиева при комунизма
За да разследва твърденията, публикувани преди в българските медии за предполагаемото сътрудничество на Георгиева с ДС, авторът провел 6-часово интервю с бивш висш офицер от службите, в присъствието на австрийски експерт по сигурността на Балканите.
В подробен разказ бившият офицер, който в публикацията е наречен с псевдонима Андрей Войнов, твърди, че Георгиева - тогава преподавател по политикономия във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС) е вербувана като информатор, преди да бъде изпратена зад граница, за да продължи обучението си след своята докторантура в Лондонското училище за икономика през 1987 г. Войнов показал документи за принадлежността си към Шести отдел на ДС, известен като "политическата полиция".
Думите на Войнов се потвърждават и от бивш преподавател и покровител на Георгиева във ВИИ, който изтъква, че тя е работила с други двама млади изследователи - Румен Гечев (вицепремиер през 1995-1997 г.) и Стати Статев. В групата й имало 25 блестящи студенти, трима от които по-късно ще станат премиери, а двама - министри. Това са Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов, както и Димитър Луджев и Иван Пушкаров. От всички тях само Георгиева, Гечев и Статев били избрани, за да бъдат изпратени в западни университети. Гечев заминал за Университета на Илинойс, а Статев - в Бостън.
Учението в Лондон прокарало пътя на Георгиева към Световната банка, пише българският журналист Ангел Петров в статията си за предполагаемите й връзки с ДС. Според него нейните качества не могат да бъдат отречени, но трябва да се отбележи, че много способни и талантливи хора, поискали да направят кариера преди демокрацията, така и не получили тази привилегия.
Пример за тези "способни и талантливи" младежи, за които пише Петров, е експремиерът (1997-2001) Иван Костов. Един от най-заклетите премиери антикомунисти е бил университетски преподавател през 80-те г. Той обаче не успял да стане асистент, тъй като молбата му за членство в БКП била отхвърлена.
Гечев и Статев по-късно били разкрити като информатори на тайните служби. Псевдонимът на Гечев бил Економов (така е в текста., вероятно е Икономов - б.р.), А този на Статев - Стойновски. Сега Статев е ректор на УНСС, а Гечев - преподавател там и бивш депутат, оглавявал до август 2004 г. българо-американската група за приятелство.
Пенсиониран преподавател, пожелал анонимност, твърди, че се опасява от отмъщение срещу него и семейството му от мощните съратници на Георгиева в страната. Той заявява пред Ив Клюгеман, че ДС принудила Георгиева да стане сътрудник заради престъпната дейност на нейния брат Стефан Иванов Георгиев.
Авторът припомня, че според официалната биография на Кристалина Георгиева тя е работила само на две места в 33-годишната си кариера преди номинирането й за еврокомисар през 2010 г. Това са УНСС (1977-1993) и Световната банка (1993-2010).
Според твърденията на "Войнов" при вербуването й Шести отдел било главяван от Иван Дянков, вече покойник. Офицерът, пряко отговорен за вербуването на информатори сред перспективните студенти, бил Румен Йорданов - виден шпионин от онова време, който след падането на комунизма станал изпълнителен директор на компания, притежавана от Васил Божков. Самият Божков споделил в телефонно интервю за Ив Клюгеман, че в момента Йорданов се лекува от рак в напреднала фаза в клиника в Германия и състоянието му не позволява да разговаря.
Според "Войнов" Кристалина Георгиева имала всички черти, които да привлекат вниманието на Румен Йорданов. Тя била интелигентна, работила много и произхождала от "правилно" семейство. Баща й, по професия строителен инженер, се присъединил към нелегална комунистическа клетка в царската армия преди 1944 г. След това оглавил Отдела за пътно строителство. Семейството получило апартамент в луксозна сграда, чийто собственици капиталисти били изгонени след идването на власт на комунистите. Преименувана на "Болшевик", сградата била предназначена за АБПФК - активни борци против фашизма и капитализма.
Вербуването на Георгиева било с цел проникване в академичните кръгове в западни университети. Тя обаче така и не е била разкривана като таен агент от Комисията по досиетата. Макар да се знае, че много досиета са унищожени още преди края на комунизма, "Войнов" е убеден, че обещаващата кариера на Георгиева в Световната банка убедила шефовете на посткомунистическите служби да запазят нейното досие скрито.
През април еврокомисарката отрече твърденията в българската преса, че е била информатор.
Тя заяви, че още когато е номинирана за еврокомисар, е поискала досието й да бъде проверено. Комисията обявила, че кандидатката няма връзки с ДС.
Отговорът обаче бил по-различен, твърди българският журналист Георги Готев от изданието "Юрактив". Той публикува писмо, отговор на негово запитване, от шефа на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Последният заявява, че Комисията все още не е публикувала списъка на всички българи, работещи за международни организации, които имат връзки с ДС. Причината била, че не всички служби, наследили ДС, са предоставили необходимата информация, а някои са поискали допълнително време. Специално за Георгиева Костадинов написал с главни букви: "НЕ Е ИЗВЪРШЕНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОВЕРКА".
А молбата за проверката на миналото на кандидатката за еврокомисар било изпратено до Комисията не от Министерския съвет, който я номинирал, а от нейната партия ГЕРБ.
Костадинов също така заявява, че Георгиева в качеството на частно лице поискала проверка на миналото й на 9 февруари 2016 г. Само ден по-късно премиерът Бойко Борисов номинира Ирина Бокова за поста шеф на ООН. Пред висши лидери на партията си той споделя, че трябвало да предпочете Бокова пред Георгиева, защото последната имала досие.
Кугелман цитира и източници, които твърдят, че Георгиева е имала връзки с "Мултигруп" - бизнес империя от ранните години на демокрацията в България. Дава се и пример, че дъщерята на Георгиева Десислава Кинова е била дългогодишен служител на компании от групировката.
Кугелман посочва, че американски дипломати описват "Мултигруп" като "доайен на българската организирана престъпност". Дори и твърдението да е преувеличено, е вярно обаче, че в САЩ има отвращение към точно тази бизнес група, което се потвърждава от официална кореспонденция на Държавния департамент, разкрита от Wikileaks, пише авторът.
"Въпросите, свързани Георгиева, говорят за по-широк проблем: твърде често, както в ООН, така и в ЕС на лидерски постове се назначават хора, за които не е направено задълбочено проучване и не са били подложени на обществен контрол", убеден е Кугелман.
Няма коментари:
Публикуване на коментар