Лято

Лято

25 октомври 2016 г.

Долу лапите от английския на Бареков и “баджаците” на Марчева

За някои особености на робската психика и как да я излекуваме
 
Водещата Жени Марчева аха-аха да изпита евродепутата Николай Бареков по английски език, но той направо си тръгна от студиото. 

Простолюдието в нета веднага го захапа, че се изложил. Според мен стана точно обратното – водещата се изложи, а Бареков си излезе достойно от студиото, в което само преди 10 години беше Бог. 

Само дето не трябваше да се изпуска за “баджаците” на дамата, можеше културно да каже “бедра”. “Баджак” издава слабост. 

Обаче напускането е единственият правилен ход. Аз знам английски добре, но ако бях евродепутат, също бих отказал да ме изпитват. Това поставя водещата в ролята на строга учителка, а мен, евродепутата - в ролята на Малкия Иванчо. Щом държиш на достойнството си, длъжен си да си тръгнеш. 

Проблемът на Бареков е, че е бил началник, а в момента не е. Нито е звезда в Би Ти Ви, нито шеф на Тв7, нито изглежда, че утре ще се завърне на властова позиция. Ако бе непознат активист от младежко дружество и бе станал евродепутат благодарение на щастливото число, никой нямаше да се сети да го будалка. Но щом е бивш шеф, вече безвреден, значи е козел на опущението. И тълпата тръгва... 

Не знам дали колегите съзнават, че това издава тяхната робска психика. Робът най обича да се глуми със своя бивш господар. Докато свободният човек се отнася с еднакво уважение и към настоящите, и към бившите, той нито е раболепен, нито мачка достойнства. 

Както казва Уърдсуърт: I’l give my counsil all in one/ preserve the dignity of man/ with soul erect, което ще рече “Ще дам един съвет - пази достойнството на човека, с изправена душа!” Както знаем, Уърдсуърт е голям английски поет от ХIХ век - век на разума и либерализма, когато човекът е издигнат на пиедестал. С изправена душа! Тук нашите души май още не са се изправили... 

Да, някои нашенци смятат, че като мачкат достойнството на другия, издигат собственото си. Като канибалите, които са убедени, че като изядат сърцето на противника, ще получат неговата смелост и сила в добавка. Но гаврата с другия всъщност е гавра със себе си и най-вече, когато се гаврим с безопасен човек, който ни е бил началник. 

Бих признал смелостта на водещата, ако се опита да изпита по английски Бойко Борисов. И подозирам, че ако някой ден падне от власт, ще се опита да го направи. Лошите навици трудно изчезват. Щом го прави с Бареков, защо не и с Борисов? Или с Цецка Цачева? Но не сега, а като му дойде времето. 

Големият холандски социален психолог Хеерт Хофстеде е изследвал над 70 нации и е откроил 4-5 основни променливи величини, които определят националния характер. Една от тях е така наречената властова дистанция. Ниската дистанция означава, че хората се усещат екзистенциално равни. Пастирът се усеща също толкова човек, колкото и царят. Високата властова дистанция означава, че пастирът в сравнения с царя се усеща получовек и дори четвърт човек, осмина човек. 

И щом царят падне, той отскача като натисната пружина и веднага се хвърля да го унижава. Вижте какво се случи с Кадафи! 

Ние сме от втория тип народ, с висока властова дистанция. За нас е характерно да служим на началството безмозъчно, но падне ли от власт – да го мачкаме. На това му се вика робска психика. 

Най-яркият пример е отношението към Иван Костов. Беше време, когато повечето колеги го боготворяха. Гледаха го, както кучето гледа продавач на дюнери, и въртяха опашки като вентилатори. В очите им се четеше безгранична любов. Но щом замириса, че ще пада от власт, най-адаптивните веднага се извъртяха на 180 градуса и взеха да го лаят до прегракване. Той е виновен за всички злини на човечеството. Няма по-възвеличаван и по-оплюван премиер от Командира в новата ни история, но най-сластно го плюят тези, които го боготворяха. Сетете се кои. 

Докато Бареков раздаваше добри заплати в ТВ7, едва ли някой телевизионер би си помислил да му поставя капан в ефира. Но щом изпадна от мрежата на олигархичното финансиране, ловният сезон бе открит. Юруш, да го изкараме идиот. Спомням си, че като навлезе в политиката, Бареков се обяви за либерал. Яви се при Коритаров, който реши да го препитва иронически за философските корени на либерализма. Не знам защо, но тръгна чак от Тома Аквински. 

Изобщо Коритаров обича да слага бананови кори под гостите си, вероятно за да покаже колко е извисен интелектуално. Спомням си, че веднъж препитваше Мая Манолова за Самюъл Бекет. Веднъж и аз се явих в неговото студио, но уви – не ме препита. Да беше ме попитал за Тома Аквински, веднага щях да му забия: “Ще кажа, но ти първо ми кажи името на древен индийски скиор от ХVI век с 4 букви!”

Никой не е длъжен да познава нито древния индийски скиор, нито Тома Аквински, нито Бекет, нито Панчо Владигеров, нито кралския английски. Човешката култура е толкова необятна, че и най-образованият енциклопедист познава само малка част от нея. Всеки може да отговори за двойка. Например, ако препитаме видните ни телевизионни икономисти за учението на Кейнс, ще се окаже, че не са го чели. А то е най-важното през ХХ век. А пък Маркс за тях е основател на “Ислямска държава”. И какво от това? Пак са си икономисти, дори макроикономисти. 

Лошото е, че обществата с висока “властова дистанция” обикновено са по-бедни и най-вече по-бездарни. Това е така, защото шефът винаги спуска надолу големите истини, докато подчинените могат само да си позволят да дадат някои дребни подробности, които потвърждават истината на шефа. Така и двамата лъжат себе си, лъжат и работата си, лъжат и нацията. 

После в кръчмата робите си го изливат – какъв идиот е този началник, вижте какви глупости прави, за нищо не става! 

Добре, но кой е по-големият идиот? Дали този шеф, който не търси и не чува мнението на подчинените си, или този подчинен, който отказва да има мнение? Според мен вината е разделена 50:50. Хората с робска психика сами предизвикват робската си участ. 

У нас в развития цензуризъм имаше 6 правила за успеха в медиите. Първо правило, изобщо не мисли самостоятелно. Второ, ако си помислил, не го пиши. Трето, ако си го написал, не го подписвай. Четвърто, ако го подпишеш, не го публикувай. И пето, ако си го и публикувал, отречи се публично! “Високата властова дистанция” естествено има дълбоки антропологически корени. Това обикновено са общества с развито земеделие още в древността, което създава високи йерархични пирамиди. 

В Европа това са народите, които са били част от Римската империя, по-късно и от Византийската. Ние тук сме били част и от двете, плюс 500 години турско робство и още 45 в империята на СССР, а сега и американската. Няма друг изход от робското положение, освен да емигрираме в метрополията. Така са правили в римско време, така правят и днес. 

Затова пък вижте колко сме гъвкави в своята идентичност. Сутринта казваме “турско робство”, следобед – “съжителство”. Щом така е спуснато отгоре, значи е така. Съгласието е автоматично и хардуерно, а псувните – в кръчмата. 

Но да не забравя най-важния признак. Знаете ли кои нации според Хофстеде имат най-ниска “властова дистанция”, демек те са екзистенциално и психологически равни и пазарно настроени? Англосаксонските. И знаете ли каква е тяхната избирателна система? Мажоритарна. Никакви партийни листи. Затова да не забравите да поискате бюлетината за референдума на грядущите избори и да гласувате за чист и свят мажоритарен вот. Ако искате да сте като американците - бъдете! 

Послепис: За останалите два въпроса гласувайте с “не”, те са за робите.


Валери Найденов, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар