Пролет

Пролет

16 ноември 2016 г.

Издишате ГЕРБ, издишате. Солистът ви е (вече) слаб

Премината беше границата, отвъд която той стана не просто безинтересен за обществото, но и почва да го дразни...
 
Колко стана модно да се говори за провала на ГЕРБ. Оказва се, че партията е допуснала „поредица от грешки”, които са предопределили избора на Радев. 

А всъщност тази теза е поредният опит на крепителите на борисовщината да манипулират обществото. Новият ни президент е продукт на естествения политически процес, а ако беше загубил, това щеше да бъде аномалия.

Бягството от реалността, нейната постоянна подмяна е в сърцевината на управлението на Борисов. И то се основаваше на три фактора: първият е наличието на лесна за манипулиране общност от избиратели, които си въобразиха, че след като някой говори като тях, той и ще управлява в тяхна полза. Изборите показаха, че тази тяхна увереност е започнала да корозира. Вторият фактор е политическата клиентела, това са всички ония, назначени на служба или правещи бизнес с помощта на политическата протекция. Независимо дали става въпрос за заместник-министри, шефа на „Агромах” или чистач, назначен по програма за временна заетост. Общо взето, това е твърдият електорат на ГЕРБ.

Третият фактор е групата на герберските глашатаи. Платени и запленени. Които денонощно се опитват да вдъхнат живот на химерата за безалтернативността и ефективността на правителството на Борисов. Ако се състави медиен каталог на онези, които тръбяха каква гениалност се съдържа в хода на управляващите да не издигат до последно своя кандидат, това би дискредитирало цялата общност на т.нар. политически експерти. И на водещите в студиата, които невъзмутимо ги слушаха.

Ако изборът на Румен Радев просто обозначи първия електорален провал на ГЕРБ, това няма да се окаже достатъчно да излезем от устроения ни политически кошмар. Защото Борисов и през 2013 г. бе свален. Но благодарение на споменатите по-горе три сили той се завърна. Не на бял кон, по- скоро на реформаторско магаре, но се завърна.

За целта бе сполучливо реализирана стратегия, при която образът на Орешарски бе демонизиран до степен, при която Бойко да влезе в ролята едва ли не на херувим. Все едно при него не се самозапалваха хора, не беше назначен Митко Каратиста, нямаше „Ало, Ваньо”, нямало е претенции към майката на едно удушено момиче да се извинява на властта. Всичко това и още много други факти бяха изринати от медийното пространство с помощта на фундаменталния въпрос за всеки воайор - КОЙ?

Същият подход ще се опитат да приложат и сега. Още в нощта на изборите се видя колко му се ще на Бойко да застане отново в ролята на народния трибун срещу бъдещата власт. Той я предложи неистово на опонентите си, приканвайки ги да съставят правителство в рамките на сегашния парламент; ако се откажат, намеква на Плевнелиев да назначи правителство, посочено от Радев, само и само да не се отиде на предсрочни избори с усещането за днешното му властване. Защото то явно се е разлагало отдавна и изборите обективизираха непоносимостта на вонята му за обществото. Което, за да се освободи от нея, пренебрегна всевъзможните заплахи, с които бе облъчвано от всевъзможни центрове.

И всъщност това ще е борбата в следващите месеци. Дали ГЕРБ ще успее да „ароматизира” спомена за втория си кабинет, или ще бъде поставен във фокуса на общественото негодувание. Затова и Борисов ще разиграва картата с нестабилността. След оставката той стопира приемането на бюджета, най-вероятно ще саботира и дейността на администрацията. С надеждата, че хората няма да разпознаят в него виновника, а ще потърсят спасителя.

Това едва ли ще сработи. Не и до изборите. Стратегиите, които целяха да изградят образа на Бойко Борисов като национален лидер, се провалиха. Президентските избори показаха, че той е несъстоятелен за тази си роля. Дори когато е на власт. Той не уцели нито обществените настроения, нито избра подходящите личности, нито формулира визионерски послания. Реакциите му бяха като на разглезено дете. Този факт трудно може да се промени, колкото и да го показват по телевизионните екрани или да цитират задълбочените му мисли. Премината беше границата, отвъд която той стана не просто безинтересен за обществото, но и почва да го дразни.

Още повече че днес звездата е Румен Радев. Тепърва неговото присъствие ще се усеща на политическата сцена. И ако си изиграе правилно картите, на фона му Бойко може да добие карикатурни измерения. Когато сърбите през 1999 г. свалиха над небето си стелт бомбардировача F-117, те развяха лозунга „Извинете, не знаехме, че е невидим”. Днес Радев може да се обърне по същия начин към лидера на ГЕРБ: „Извинете, не знаех, че сте непобедим”.

Помръкването на Бойковата харизма не е обаче признак за изчерпване на ГЕРБ. Просто партията престана да бъде изключителна, превърна се в редови участник в политическия ни живот. Тя ще се опита максимално да отиграе новата ситуация. Още след първия тур на изборите Борисов влезе в ролята на яростен защитник на въпросите от референдума.

Той едва ли е наясно и за себе си дали партията му ще се облагодетелства от мажоритарното гласуване, обкръжението му някак си е изключително семпло. Цецка не спечели дори в родното си село Драгана. Но важно е още в началото на предизборната борба да бъде яхнат един от векторите на общественото недоволство. От дивите години на прехода той знае, че срещу ръжен не се рита.

Ще влезе в ход и политическият инженеринг. Ако в миналото ГЕРБ „опитомяваше” носителите на протестен вот след изборите, да си спомним Яне Янев и Бареков, днес той го прави предварително. Симптоматично е как Валери Симеонов се оказа последният защитник за правителството. В което формално не участва. А и Борисов, когато правеше каталог с виновниците за неуспеха, където фигурираха дежурните ДПС и Радан Кънев, не включи фронта. Очевидно те и Марешки вече са разглеждани като бъдещи партньори.

И ако от другата страна се групират БСП и ДПС, шансът за трети мандат на Бойко ще добие реални измерения. 


Който, разбира се, ще бъде пак непълен и неуспешен, но ще сме профукали още някоя година от собствения си живот, пребивавайки в химерата на Бойко.


Георги Георгиев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар