На 4 февруари 1997 г. лидерът на БСП Георги Първанов и Николай Добрев – номиниран за премиер – и министър на вътрешните работи в оставка, се отказаха от мандат.
След което президентът Петър Стоянов обяви: „Най-лошото започва. Чакат ни тежки дни. Трябва да затворим фабриката за илюзии“.
Декември 2016 година не е като ония размирни времена, когато улиците на София бяха пълни с протестиращи, а България я друсаха като необрана круша свои и чужди. Но съставянето на правителство в рамките на 43-ия парламент до момента върви като задкулисна завера.
Преди да започнат каквито и да е преговори за съставяне на каквото и да било правителство, преговарящите бяха длъжни да излязат публично и да кажат: „Преговаряме за нов кабинет с три, пет, шест… приоритета“. Един от тях несъмнено трябва да са промените в Изборния кодекс, наложени от референдума, в т.ч. и партийното финансиране, за което сега всички партии са изпаднали в консенсусна амнезия.
Българските граждани не се интересуват от политическите клетви на ДБГ за антикорупционния закон, нито от властолюбците в Реформаторския блок, които искат да управляват като за последно. След като бюджетът за 2017 г. беше приет, необходими са сериозни основания, за да ни убедят в поредното правителство.
Що се отнася до промените, необходими заради референдума, то 43 НС следва да приеме решение за тях – и да остави същинските промени в ръцете на следващия 44-и парламент.
1. ГЕРБ, лъжливото овчарче.
Ако ГЕРБ, както обяви заместник-председателят на партията Цветан Цветанов, смятат да участват с министри – и парламентарна подкрепа, за неродения кабинет, защо отказаха първия мандат? По какво се различава правителство с участие и на техни министри – и премиер от Реформаторския блок, от правителство с участие на техни министри и премиер от ГЕРБ…
Само допреди дни ГЕРБ, на няколко гласа, твърдяха, че няма да подкрепят кабинет с друг премиер, освен Бойко Борисов. А ето че вече са наопаки.
На 13 ноември, в деня на балотажа, лидерът на ГЕРБ и тогава не-премиер-в-оставка, заяви: „Категорично съм готов за варианта „оставка“. Нали не си представяте как утре излизам и казвам: да, де, ама размислих. По никакъв начин няма да участваме във властта, ако днес загубим“.
Дължи ни обяснение за завъртането на 180 градуса. Иначе ще го броим за лъжа, опашата като Халеевата комета.
2. Патриотичният фронт, българи от ново време.
Няма ли най-сетне Патриотите да приемат за свой почетен член Динко Вълев, „ловецът на глави“ от Ямбол, дарил местното военно поделение с калници и двигател от автоморга. Майтапът настрана, но и те очакват парче тиквеник за Бъдни вечер. Да видим.
3. РъБъ в трепетно очакване.
Разбира се, премиер, излъчен от Реформаторския блок, може да е само лидер на една от двете съставомерни партии – СДС или „Движение България на гражданите“. Сиреч, Божидар Лукарски или Меглена Кунева. Нито един от двамата не се ползва с необходимото обществено доверие.
(Лидерът на БЗНС и военен министър в оставка Николай Ненчев е вече клиент на прокуратурата, заедно с дясната си ръка Венислав Цанов, шеф на „Инвестиции в отбраната“, заради търг за военно облекло. Другият партиен шеф – Радан Кънев и неговата ДСБ, са в опозиция.)
Освен с пътувания и подмяна на бордовете на държавни фирми, Лукарски друга министерска диря не остави. Кунева не се справи с въвеждане на новите учебници, което съвсем обезпредмети подмяната на проф. Тодор Танев с нейната особа.
След като определим ясни приоритети и срокове ще говорим за премиер и министри, заяви след преговори днес съпредседателят на ДБГ Найден Зеленогорски. Напомняме му отново – приоритетите трябва да са публично заявени. Защото не ви вярваме – от онези, написани в декларацията за управление през ноември 2014 г., нищо не се случи.
4. Алиби за президента Росен Плевнелиев.
Дали пък Реформаторите не правят услуга на президента Плевнелиев, един от мърцината, напирали да има правителство в рамките на 43-ия парламент? Едно тяхно правителство би могло да го номинира за еврокомисар след 22 януари, когато ще напусне „Дондуков“2? Още по-срамотно.
Според Националния център за обществено здраве и анализи, всеки ден в България се правят най-малко осем опита за самоубийство. Деветият тия дни е на Реформаторския блок.
Николай Божков, Ureport.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар