Актрисата София Кузева е родена на 16 юни 1967 г. в Смолян. Учи в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ. Става известна още като студентка с ролята на Дана във „Вчера“ на режисьора Иван Андонов.
След дипломирането си през 1989 г. се превръща в една от звездите на театър "София". От 1993 г. заедно със съпруга си, актьора Панчо Чернев, който е директор на Българския културен институт, и дъщеря им Криста живеят в Берлин.
- Г-жо Кузева, къде ви свари атентатът?
- Бях у дома, дъщеря ми Криста тъкмо беше излязла и отивала с приятели точно в тази посока. Даже са умували дали да не отидат отидат на коледния пазар да хапнат по някое вурстче, да се поразходят. В този студ и в това време те нямат къде да ходят, освен да влязат на топло в някой мол, заведение или по тези базари. Базарите са най-приятни, защото има затворени пространства, палатки, където може да се стопли човек, да се сгрее, хем да е на светло, да е по-различно.
- Кой е дал идеята да не ходят?
- Тя самата е казала: “Пак ли на базар?“, защото през уикенда са ходили на един друг. И са пътували по улицата, на която е базарът, Брайтшайдплац, подминали са го и са видели, че всичко е оградено. Не са разбрали какво е станало точно. Отишли са малко по-нататък, на 500 метра от мястото и са започнали да четат по телефоните си какво се е случило. В един момент са ги предупредили полицаите, че е хубаво да не се разхождат свободно в района, да отидат на сигурно място и те се приютили в дома на техен съученик, който е бил най-близо. Дълго го обсъждахме как да се върне и през нощта взех едно такси и я прибрах. Паниката беше невероятна. Отначало не се стреснах, когато видях репортажите по новините, защото мислех, че Криста не ходи по този маршрут, но после се сетих, че тя ми каза, че отива до Западен Берлин и това е точно там.
- Като майка в този момент въздъхнахте ли с облекчение, благодарихте ли на Бога?
- Истината е, че имаше 10 минути в тотална неизвестност, не можех да се свържа с нея. В този момент, когато въртях, явно цял Берлин е телефонирал и тя се сети да ми напише: “При мен всичко е наред. С приятели съм на сигурно място“. Докато седиш и трепериш, ти се виждат най-дългите минути. Много хора са го преживели, някои с лош край.
- Знае ли се какви са били ранените, берлинчани, туристи?
- Няма точна статистика още. Този базар е като маршрут за разходки на много хора. Нали разбирате символиката на цялото нещо? Това се е случило до „Европа център“, това е известен пасаж, както и да го погледнеш, името вече е предизвикателство за покушението. И всичко това е на площада на старата Църква на спомените. Тя е разрушена по времето на бомбардировките над Берлин и тази символика на площада на катедралата, на това свещено място, да се случи...
- Що за Коледа ще е тази?
- Наложи ми се да изляза днес, улиците са поизпразнени, движение има, но всички са забързани, сериозни. Затворихме се, край. Останахме по къщите.
- Как реагират българите и как - германците?
- Най-важното беше българите да се чуем дали с нашите семейства всичко е наред. Оттам нататък няма коментари и дебати на тази тема. Да се политиканства няма нужда. Да не търсим повод извън себе си, хубаво е да се замислим за своите си действия. А не само какво правят управниците, какво правят другите. Да преосмислим целия си живот, този егоизъм, който витае навсякъде - това трябва да се прекрати.
- Това, че идва Рождество Христово, ли е поводът?
- То беше ясно, че по Рождество Христово ще бъде замислена някаква гадост и уж бяхме подготвени. Опитват се да правят покушения над традициите ни, културата ни, душите ни. Ние не трябва да се даваме, трябва да се преборим за себе си.
- Това война ли е?
- Все си мисля, че сме във военно положение доста отдавна, след като се случват покушения над неподготвени хора. Това не е военно поле - един коледен базар. Ако беше военна зона, едно, всички са подготвени, но това в гръб над децата ни, родителите ни... Това е повече от война.
- Къде е фронтовата линия?
- Фронтовата линия е много тънка и деликатна. Свързана е с най-фините ни притежания - емоцията на човека, с душата му. Всеки от нас си има своите предели, готовност и сила. Всеки реагира различно, къде адекватно, къде не. Аз лично ставам по-мобилизирана, когато над мен и хората, които обичам, има опит за насилие.
- С какво оръжие може да се воюва?
- Трезв разум. Да се обмислят действия. Да се създава паника, психоза и да се поддаваме на ужаса и да се затворим и да не можем да спим и да прекъснем нормалния си живот - това не е начинът! Трябва да се говори, да има публичност, не бива да се затваряме.
- В такива моменти, при предишните атентати по света, се заговори как не бива да се подаваме на страха, но това възможно ли е?
- Не трябва да оставяме страха да се настанява между нас, да ни променя. Харесва ми това, че днес са организирали литургия на мястото на трагедията.
- Какви са мерките за сигурност?
- Не съм ходила натам, това, което виждате вие от кадрите, това и аз. Вижда се, че се работи.
- Гледа ли се вече на всеки чужденец като на потенциален терорист?
- Смесени са чувствата. Като влезеш в метрото на Берлин много отдавна, се оглеждаш и ослушваш. Въпреки че откакто аз живея тук, вече 23 години, винаги е имало някакви социални отрепки, свити в някой ъгъл. Те са немци също. Не само чужденци. Демокрацията в Германия е довела до появата на такива особи. Да, увеличи се броят на хората, от които трябва да се пазиш, но винаги е имало угрозата от неадекватни реакции. В Берлин появата на бежанците не се усеща така, цялото население сме близо 4 млн., снощи съобщиха че сме 3,6 млн., така че не е като в малките градчета.
- Българинът, ритнал жена в метрото, бе охулен, но после, като се разбра, че е от ромски произход и това се коментира в мрежите, част от германците скочиха в защита, че злословим срещу малцинствата. Морално ли е немците да ни поучават, като в случая такива хора ни излагат пред света?
- Никой няма право да ни обяснява нищо. Ние трябва да си намерим нашата си политика на поведение с тях. Не харесвам обобщения, крайности. Всяка държава има, както ви казах, отрепки – има си тук, немски, има си чужди. Случаят с метрото ни шокира вкъщи, дъщеря ми ни го показа. За немеца това е южняшки тип, в новините така го съобщиха – с южняшки черти. Не беше изобщо акцент, че е българин. За тях е чужденец, почти не е важно от коя страна.
- Има ли усещане, че се натрупват престъпления от пришълци, говорейки и за убитото момиче Мария. Става ли нетърпимо?
- Това е стара тема, че приобщаването на чужденците не се получава. Всички, които са били в Германия, знаят, че примерно турците, които са дошли през 60-те години, вместо те да се приобщят към немците, са си правили собствени квартали. Имат си магазини, турска преса по реповете. Много пъти с приятели сме говорили, че тяхната твърде широка толерантност и широко скроена демокрация минава някои граници. Ние дойдохме през 1993 г и тогава се почудих, че те си говорят на турски, гледат такава телевизия. Те живеят само физически тук, а ментално са си в Турция. Не познават кой управлява в момента държавата, не знаят нищо за културата, не се интересуват, не са посетили един музей. Това за мен е абсурд. Това е една употреба на тази държава.
- В такива моменти къде ви се живее, връща ли ви се?
- Аз не знам дали е спокойно в България. Даже с такси не ми се минава около Лъвов мост в София, лятото прекарах време там. Навсякъде може да те грози опасност. Ето, човекът си отиде снощи в Анкара. В гръб унищожиха руския посланик. Не мога да повярвам, че е възможно да се открива в културен институт в такова предпразнично, светло време от годината и ти да убиеш, пак казвам - в гръб, човек, който със сигурност не е причина за всичко, което се случва в света. Да го унищожиш като животно. Ето срещу това негодувам. Хората на коледния базар са отишли да изпият по чаша греяно вино, не са били въоръжени до зъби.
- Накъде отива светът?
- Трябва да сме разумни, да се внимава къде ходим, публичните празници явно ще се променят. Като цяло съм оптимист. Няма как да не сме по-умни от криминалните типове. Разумът ще намери цаката на тези престъпници. Това не е война на религии. Опитват се да го изместят натам. Навсякъде има престъпници и те трябва да си получат заслуженото.
София Кузева
Интервю на Боряна Колчагова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар