Лято

Лято

15 декември 2016 г.

Нинджи срещу „комунизма“. Съвкупления с призраци

Има една група от депутати, които системно са обект на иронични подмятания, дори на публично обругаване.
 
В началото ги смятаха за ентусиасти, за някакви приповдигнати типове, за престараващи се нахалници, които искат да се набият в очите на публиката.
 

Тогава те предизвикваха, все още, само досада, която обаче скоро бе заменена с откровена враждебност.
 

Накрая стигнаха до там да ги наричат „нинджи“.

***
Както добре е известно, нинджата е наемник, който, извън всичко останало, извършва и саботажи.
 

В нашия случай – предизвиква и насочва общественото мнение в нечия изгода.
 

В престараването си обаче нашенският нинджа често губи мярка.
 

И това подсказва, че не е особено проницателен.
 

Да използваме някои произволни имена.
 

Например, един генерал Атанас Атанасов /А./никога няма да си позволи глупостта да предложи забрана на комунистическите символи, защото това ще постави под съмнение неговата уравновесеност и дори психичното му здраве.
 

Методи Андреев /М./ обаче ще го направи без никакво колебание, рискувайки да бъде квалифициран като неподлежащ на излекуване психар.
 

Той би се клел публично всяка заран и в идеите си, докато омръзне на всички – и, разбира се, ако намери подходяща църква за тази цел.
 

Извън Парламента, разбира се – защото той отдавна не е никаква Църква, дори и за обор не е подходящ.

***
Защо А. уместно се спотайва, а М. се престарава?
 

Не само защото М. е нинджа с Н, а и защото прекаленият ентусиазъм му пречи да осъзнае, че допуска елементарна грешка.
 

Не се сеща, че забраненият плод е най-сладък.
 

Разбира се, той не е чак такъв дървар като бившият военен министър Ненчев, който – примерно - просто скрива в едно чекмедже договора за ремонта на двигателите на „МиГ“, за да не го изпълнява – направо изпълнение на пладнешки хайдук.
 

Но също е достатъчно нетактичен – и се опитва да ексхумира непрекъснато несъстоялият се комунизъм.
 

Иска се много въображение, за да се ангажираш трайно с това занимание. Сякаш М. е пиян гробар, който изравя някакъв труп, понеже си е въобразил, че в него е останало нещо за крадене.

***
Какво се крие зад това старание?
 

А. знае, че не е разумно да даваш вид, че съществуваш само на фона на един Призрак/Комунизма.
 

Но М. не е наясно с това.
 

Да го обясним по-достъпно: никоя банка - дори КТБ - няма да ти даде кредит, ако кажеш, че общуваш с призраци.
 

Защо тогава М. се старае толкова?
 

Защо приема риска да съзрат нещо нечисто в упорството му?
 

Да го прозрат като користолюбец, който върлува като рекламен агент на Призрака – с тайната надежда да бъде запомнен самият той от поколенията?

***
И дали М. в приповдигнатостта си няма да стигне до там, че да хвърли във въздуха Партийния дом - да се превърне в новият Марко Фридман, но с обратен знак?
 

Подобна нагласа в М. може да бъде допусната с голяма доза вероятност. Саботажите на нинджата не се отличават с голям финес – те по-скоро трябва да подчертаят неговата преданост към Господаря му.
 

Те могат да са дотолкова груби, че да имат и обратен ефект, но това е без значение за нинджата.

***
Преди по-малко от десетилетие тогавашният Господар на държавата вдигна във въздуха мавзолея на Димитров.
 

И остави две свидетелства за Историята: че е несръчен дори във показното взривяване, понеже събори мавзолея от втория опит;
и че изобщо не познава манталитета на „Стадото“, понеже две години по-късно то го изрита от сцената.
 

Ако някой ден се направи истинската фототека на Прехода, един от безспорните шедьоври ще е онази снимка, на която Костов и обкръжението му тъпоумно гледат към мавзолея, който упорито отказва да се срине.
 

В тези погледи се чете злоба, но и уплаха.

***
Взривяването трябваше да стане кулминацията на битката с Призрака.
 

Трябваше да придаде възвишеност на Разграбването.
 

„Кремиковци“ и още стотици предприятия вече бяха хвърлени в небитието – около хиляда и сто само в изумителната в своята порочност „Работническо-мениджърска приватизация“.
 

В замяна на това, единствено орезилиха беса си срещу Призрака.

***
Неколцина приятели-ентусиасти от СДС дойдоха в офиса ми след несръчното представление с мавзолея - да помислим за някакъв изход от този пореден епизод от Срама, с който бе принудена да живее тази организация още от 1991-а година.
 

И тогава Костов – Великият Сапьор на Грабежа – си поигра на взривяване: накара винаги разкраченият Филип Димитров да поиска абсолютно несмислено „Вот на доверие“ – и така го събори от власт.
 

Във фантомното „дясно“ винаги е имало нинджи, покорно служещи на идеята на Събарянето.
 

Моите приятели бяха решили да организират пищен концерт на мястото на мавзолея, клан-недоклан.
 

Аз пък предложих на направим негов макет от стиропор, да го издигнем във въздуха – и там да го взривим.
 

Така и стана.
 

Каква символика, нали – направо дърварска.
 

Но и ентусиазмът на „десните“ бе дърварски, та мина.

***
Винаги, когато се сещам за историята със стиропореният мавзолей, изпитвам притеснение.
 

Истинското ни се опъва, а пък ние се задоволяваме с циркаджилъци.
 

И как тогава да не ти се опъне и Народът?
 

Той не е толкова гламав, че да не се сети за проклетият ти номер и да не се запита: ами като сте толкова големи сапьори, защо не вдигнахте във въздуха „Кремиковци“ /и всичко останало/ - а го откраднахте?

***
И какво сега?
 

Комедията продължава.
 

Нинджите – с „Н“, не с „М“ – пак се опитват да взривяват.
 

Малки локални взривове, по-скоро пукот от тапищник – сега пък, за да прикрият липсата на истински идеи за промяна.
 

А пък вече и няма какво да се открадне – и да има, няма кой да ги пусне в далаверата.
 

Много са нелепи с призрачните си идеи.
 

А и Властелинът им е пресъхнал откъм идеи – щом опря до лихвите от КТБ.
 

Другото – показните взривове, показните кражби, с които изобилстваше Прехода, не му носят никаква лихва.
 

Тъй че, приятно прекарване с Нинджите – и техните несръчни съвкупления с Призрака.

 
Кеворк Кеворкян, в. „Уикенд“

Няма коментари:

Публикуване на коментар