В началото е безразличието на самия Борисов, който си играе с мобилния телефон

За пореден път българската политическа класа беше забъркана в елементарна интрига.

Това стана при първата реч на Румен Радев непосредствено след президентската клетва. 

От негова страна тази реч беше опит за безпроблемна интеграция на самия Радев във властта. Защото за разлика от всички предишни президенти, той няма опит нито в парламента, нито в изпълнителната власт, не се е занимавал активно с партийно строителство или с политика. И въпреки че в първото му официално обръщение от трибуната на Народното събрание преобладаваха обобщенията и мостовете, всичките негови усилия бяха минирани, но не както мнозина си мислят от изтърваната реплика „… остава ви една седмица“.

Истинската разделителна линия беше издълбана за пореден път в кулоарите на парламента, а не в пленарна зала. И както винаги в последните 10 години в основата на интригата беше Главният интригант на републиката – Бойко Борисов.

Докато другите депутати търсеха фундаментални различия или глобални прилики между собствения си мироглед и речта на президента, Борисов му пожела: „Нека служебното му правителство изпълни нещата, които заяви в програмната си реч.“ За никого в България не е тайна, че Борисов не страда от идеологическа привързаност към нищо и никого. Публична тайна са и неговата липса на обща култура и базисни познания в най-различни области, но той е необикновен популист, просто защото е необикновено безогледен. Даже и в неговата бедна на знания глава е ясно, че за три месеца „правителството на Радев“ няма как да сбъдне приоритетите, залегнали в речта му.

Факт е, че на самия Борисов не му стигнаха две половини на два недовършени мандата, за да стори нещо фундаментално полезно за страната, която управляваше, но отсега можете да се обзаложите, че именно атаките срещу служебното правителство ще бъдат в основата на подронване на авторитета на Румен Радев и начало на нов поход на ГЕРБ към властта.

Гадното в тази история е, че далеч по-интелигентни политици допуснаха да бъдат фон за поредната роля на българския политически Андрешко – тази на помирител.

Борисов не напусна пленарната зала в знак на протест, а след речта критикува и Радев, и депутатите. Вгледайте се внимателно в очите му, докато говори с журналистите в кулоарите и ще видите именно излъчването на Андрешко и зле прикрит тарикатлък, едва сдържащ наглото му самодоволство, че е набутал „умниците“ в блатото на ежби, за които някак естествено той се самоназначава като арбитър.

В случая обаче на публиката й се налага да направи още едно допълнително усилие – за да стане ясно доколко поредната интрига на Бойко Борисов е елементарна, по необходимост трябва да се разгледат позициите на забърканите в конфликта.

Ако се върнем към речта на Румен Радев, ще видим, че на първо място тя беше опит за максимално успокояване на духовете спрямо неговите геополитически послания от предизборната кампания. Различията са нормални – за него ЕС и НАТО са по-скоро  инструмент, а за проевроепейските депутати те са начин на живот.

Бойко Борисов няма умствения капацитет да разбира разликата между едното и другото, но я усеща. Но беше редно да се предположи, че опитът за компромис от страна на президента ще бъде труден за самия него, а провокациите са толкова лесни.

Вгледайте се и в депутатите. В началото е безразличието* на самия Борисов, който си играе с мобилния телефон, докато Радев говори от трибуната. Първите реплики срещу президента започнаха не от депутатите на РБ, а от скритите лимонки на ГЕРБ. Естествено, тези от РБ решиха да наддават, а точно тези от ДСБ, които най-много държат да се разграничат от Бойко Борисов, решиха, че трябва да изземат инициативата от него. И така паднаха в неговия капан.

Днес никой не си спомня началото на ежбите в пленарна зала, но всички знаят, че Гроздан Караджов е провокирал Румен Радев. Истината е, че Караджов беше едва в края на интригата, а в началото кротко си играеше на мобилния телефон на няколко метра от трибуната. Нали се сещате, че не депутатите от РБ имат властта да осигурят слабо озвучаване на президентската реч – все пак председател на Народното събрание е не някой друг, а Цецка Цачева. И още много други детайли останаха незабелязани за широката публика, но който трябваше, ги видя.

Изводът  е очевиден – българският Андрешко за пореден път приложи добрата стара тактика на Чарли Чаплин от филма „Хлапето“ – първо счупи прозореца, а после се появи като майстор-стъклар.

Крайно време е цялата разумна част от българския политически елит да си даде сметка, че тоталната андрешковизация, в която се забъркват всички без изключение, променя не само отношението към институциите, но и самите институции, а още по страшното е, че в крайна сметка променят и избирателите им.

Постепенно хората възприемат ниския праг като нормален. В началото на прехода в българския парламент беше елитът на нацията, а от трибуната говореха Стефан Савов, Петър Дертлиев, Александър Лилов и т.н. Дори когато се караха, те си говореха на „вие“ и не се замеряха със собственото си самодоволство, а докато спореха, използваха аргументи! Това бяха широко скроени хора, които нямаше как да бъдат вкарани в тясната каруца на един политически Андрешко, за когото се знае, че единственото голямо нещо около него е блатото, от което е изпълзял.

Уви, днешните представители на нещото, самонарекло се политически елит, не се опитва да прилича на Савов, Дертлиев и Лилов. Страшното обаче е, че тези хора вече не приличат и на себе си, ставайки все по-еднакви. Няма как да са различни, при положение че андрешковизацията със страшна сила ражда Андрешковци!

*Няма как да го докажем, но не е изключено „играта“ с телефона, да е била нещо повече. Например инструкции към отделни депутати, за ескалация на  провокациите, по време на речта на президента Радев.

Тони Стефанов,  Transmedia.bg