Спомням си как преди две години немско списание излезе с проучване, в което се изтъкваше, че близо половината от младите хора в осем балкански държави предпочитат да се заселят другаде, а сред най-желаните дестинации са Германия, Великобритания, Швейцария и САЩ.
От тогава до днес май нищо не се е променило. Напротив. Наблюдава се същата тенденция.
Млади специалисти предпочитат да се реализират навън, дори и без да пробват да си потърсят работа у нас. Нямат и най-малкото желание да работят за 600 лева или пък да се регистрират в бюрата по труда. Статистиката е достатъчно показателна. 11 554 български висшисти са напуснали страната и са се реализирали зад граница от началото на 2011 година до края на септември 2016 година.
В същото време едва 1970 висококвалифицирани чужденци са започнали работа у нас. Разликата е осезаема. Затова и работодатели вече няколко години си играят на играта „В търсене на специалиста“. Хотелиери по морето се мръщят, че страдаме от дефицит на кадри и плачат за украински и беларуски студенти. Поне те не били като нашите и не ги мързяло да работят. Нашите били свикнали мама да носи, а тате да меси. Дори не влагали чувство, когато сервират на клиенти.
Факт е, че младежите ни с всяка изминала година стават все по-претенциозни. Никой не отрича и че трябва да понатрупаш малко опит, преди да предявиш изисквания. Особено за заплати. За да задържиш висококвалифицирани специалисти, обаче е нужен подход. Отношение, с което младият човек да знае, че някой му предоставя шанс за кариера.
Дисбалансът на пазара на труда се превърна в нещо като хронична болест през последните няколко години. Не за друго, а защото липсва разминаване между търсене и предлагане. Затова и често се говори, че реално у нас няма безработица, а хора, които не искат да работят или са неподходящи за дадена позиция. От бизнеса чуваме гласове за внасянето на специалисти. Кадърните пък бягат навън. Медиците са почти на изчезване и сигурно скоро ще станат нещо като защитен вид от Червена книга. Такова беше положението и с учителите, но тук поне започнаха да се предприемат някакви мерки.
Ако разминаването в очакванията между работодатели и кандидат-служители не се изчисти, проблемът ще продължи да тегне над страната ни. Наред с демографската криза, която ни „изяжда“. И когато един ден няма кой да ни лекува или обслужва, когато нямаме достатъчно IT специалисти, тогава ще разберем, че е трябвало да предприемем мерки преди години. Когато децата ни завършват училище и искат да кандидатстват в университет.
Не тогава, когато им махаме на летището.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар