21 млн. лв. Не знам какво бихте направили вие с тази сума, но мога да ви кажа какво е решил един бивш касиер на банков клон, който успял за 3 години да отмъкне огромния кеш от банковия сейф – избягал е.
Измъкнал се е както от родната Темида, която диша във врата му и затова го грози 15 г. затвор, така и от държавата на избягалото правосъдие.
Не знам дали ви прави впечатление, ама у нас осъден ефективно, дето да си е излежал тежката присъда големец, няма. Или баровците ще се уредят с условни присъди за престъпленията си, или ако не дай си Боже се случи все пак да чуят „20 години затвор“, ще изчезнат яко дим. Съдът е подозрително милозлив към такива типове. И как иначе, в страната на избягалото правосъдие е така – който плаща, той поръчва музиката, а след това вади куп оперни певци по медиите да реват, че нямало справедливост.
Няма и да има, господа съдебни заседатели (по Илф и Петров). Просто защото дълго време най-различни „реформатори“ се упражняваха върху родната Темида в опит да й сложат юзди и да си я яздят на воля. И май успяха – съдът е в ръцете на хора, които не се свенят открито да погазват закона и след това да си лепят етикети „борци за справедливост“. Хора, които обръщат всичко на политика, ама от тая най-криворазбраната, която служи вярно само на тях и лишава от правото на нормален живот всички други.
Честито, иноватори в Темида, у нас вече справедливост няма! Мога да ви изброявам поименно, но едва ли има смисъл. Вие се знаете кои сте и какво направихте с невероятните си иновации. Като бившият правосъден министър Христо Иванов, който допреди да реши да го играе открито политик, направи куп зулуми в управляваното от него ведомство. И не говоря затова, че май е топвал пръстче в кацата с меда на обществените поръчки (и други моралисти сме виждали да го правят), а за това, че прочу държавата с идеята си затворници да пишат закон за изтърпяване на наказанията. Алтернативно е, не мога да го отрека!
Алтернативни са и резултатите, които последваха – то не бяха „Нагли“, то не беше Вальо Топлото и куп други, които благодарение на Христоивановите поправки се оказаха с един крак на свобода. За факта, че даде правото на пандизчии, хванати с дрога и телефони зад решетките, да съдят затворнически шефове, също не искам да повдигам въпрос. Достатъчно е да кажа само една цифра – 1 млн. лв. Толкова струва на всички нас удоволствието, лишените от свобода да дефилират до съда за да тричат пандизите.
А като стана дума за съда – и там има иноватори, които осигуряват гореизброените екстри на различни по калибър подсъдими. Искаш свобода – няма проблем. Делото отива при правилния съдия, той те пуска, пък нека горната инстанция да хаби мастило да пише колко не е бил прав да го направи... А разни типове като Лозан Панов и Калоян Топалов само кимат доволно с глава и викат: „Всичко е окей със съда, бийте държавното обвинение“.
Оправия няма да има, защото същите тези съдебни реформатори гракват в хор при всеки опит да се спрат своеволията им и веднага запяват редовния си рефрен: „Прокуратурата, прокуратурата“. А най-тъжното е, че явно самото общество е привикнало към това безочие, защото никой не казва една проста истина – дори и най-прогнилата прокуратура не може да осигури подобен комфорт на престъпниците, какъвто осигурява в момента реформирания съд у нас.
И докато никой не осъзнае това и не го каже на глас, ще си останем държавата на избягалото правосъдие, в което Темида е сляпа, но само за „правилни“ и „наши“ хора.
Наталия Радославова
Няма коментари:
Публикуване на коментар