В търсене на перфектния служител

Може би това ново поколение не е толкова некомпетентно и мързеливо, колкото се смята. Или поне такъв етикет му бе поставен през последните няколко години...
 
Мъж отишъл на интервю за работа в голяма компания. HR мениджърът го попитал:

- Колко езика знаете?

- Три.

- А какви?

Тогава мъжът започнал да изброява: – Български, английски, френски.

- Добре, кажете ми нещо на английски.

- Guten Тag.

- Но това е на немски!

- Е, значи знам четири…


Звучи забавно, но сигурно всеки работодател у нас си мечтае да има служител, който владее четири езика. Защото се оказва, че квалифицираните кадри у нас са изчезващ вид. Или поне така смятат представителите на бизнеса. Много от тях дори са готови да раздуят щата си, като наемат нови служители. 

Въпросът е обаче дали има такива. Картината на пазара на труда показва, че всъщност има разминаване между търсене и предлагане и по-скоро липсват кадри за свободните позиции. Стана традиция фирмите да се оплакват от знанията и уменията на завършилите висше образование, а младежите пък да отказват оферти заради предлаганото ниско възнаграждение. Така вече години наред се въртим в омагьосания кръг на пазара на труда и бизнесът продължава да организира състезания от типа “В търсене на перфектния служител”. 

Продължава и да се оплаква, че цветът на нацията изтича навън ежегодно и същевременно да се моли един ден да се завърне у нас, където да приложи знанията, придобити в престижни европейски вузове. Сега вече се появиха твърдения, че заради Brexit наши младежи наистина смятат да проучат възможностите у нас и да се реализират в родни фирми. Въпросът е какво обаче ще им предложи бизнесът. Добре е и че много работодатели смятат да наемат нови служители, но при какви условия?

У нас все още битува мнението, че младежите ни изповядват максимата, че тате носи, а мама меси. Може би обаче това ново поколение не е толкова некомпетентно и мързеливо, колкото се смята. Или поне такъв етикет му бе поставен през последните няколко години. 

Това лято пък, особено в туристическия бранш, дори се опариха от чужд персонал. А смятахме, че украинчетата и молдовчетата са по-работливи. Така че е време да разбием някои митове и да направим така, че да задържим младите хора у нас. А работодателите да вложат в обучението и квалификацията им. После всичко се отплаща. Все пак образованието е най-добрата инвестиция. 

Иначе ще продължаваме да си търсим перфектния служител, който все не идва, и да се оплакваме, че цветът на нацията изтича, а тук са останали само неграмотни и некомпетентни младежи.

Яна Йорданова, "Монитор"