Никога не съм придавала особена тежест на Първия учебен ден, а като се замисля повечето дори не си ги спомням.
Вчера, обаче, дочух един разговор в метрото, който някак не ме остави безразлична.
Две момиченца на видима възраст по-малка от тази на Сузанита, но вече очевидно имащи се за големи момичета, коментираха училището и в частност своята учителка. Слушайки разговора и обидите към тяхната ''даскалица'', се върнах в спомените от моите ученически години, които впрочем не са и толкова отдавна.
Не помня 15-ти септември, но ще ви разкажа за най-добрата учителка, която имах и знам, че тези от вас, които ще прочетат тази статия са имали поне един такъв учител в живота си, на когото дължат много.
Моята класна (в трети и четвърти клас) преподаваше в кварталната гимназия. Беше различна, респектираща, изискваща.
Помня, че в началото това не ни се нравеше никак. Но пък до ден днешен помня всички стихотворения, които ни е карала да учим наизуст. До ден днешен получавам гърч като чуя някой да слага ''ме'' на глаголите - ''правиме'', ''ходиме''.
Помня и че само нашият клас беше изпитван буквално всеки ден, имахме допълнителни страници в бележниците за оценки, а мястото в дневниците не стигаше.
Пазя и една тетрадка по ''Писмени работи'', където съм си писала есета по най-различни теми, а отдолу госпожата ми пишеше още десет реда рецензия и препоръки.
Но най-вече помня отношението на тази учителка към всеки един от нас. Ние бяхме като нейни деца. Живееше с проблемите ни, с изискванията, които имаше всеки родител към ''своето'', с нашите разкази, със сълзите и с радостта ни.
Даваше ни съвети и говореше с нас като с възрастни хора.
Мотивираше ни да вярваме в целите си.
Възпитаваше у нас състезателен дух.
Винаги ни поощряваше, правеше ни подаръци, измисляше игри...
Водеше ни на страхотни зелени училища. С нея за толкова кратко време успяхме да обиколим едни от най-важните за България исторически обекти.
Възпита ни да уважаваме и обичаме историята. Да си служим с българския език.
Възпита ни да си търсим правата и знам колко беше горда с нас.
И въпреки че бяхме отличници, извън училището бяхме най-дивите деца и ни се носеше ''славата'', но тя винаги ни защитаваше.
Моята учителка заслужава едно голямо благодаря и поклон, че направи от нас хора, което, повярвайте, не беше лесно.
Знам, че и тази година със същата любов и ентусиазъм ще работи със своя нов клас. Знам колко трудно ще й бъде това, гледайки новото поколение.
Но искрено се надявам един ден и те да й целунат ръката и да й кажат ''Благодаря''.
Сигурна съм, че всеки от вас помни своя любим учител.
Предполагам, че днес е добър повод да им благодарите, или поне да намерите начин да ги поздравите. Ще се учудите, но въпреки времето, те не са Ви забравили.
Честит първи учебен ден.
И благодаря, г-жо Найденова.
Адриана Аврамова, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар