Стефан Цанев в "Заговорът на Калигула": Народът е онемял! Научил се е да търпи и да ръкопляска!

Онемели са народните трибуни, онемели са поетите. Любовта към свободата се ражда от омразата към тиранията - нали? Колкото по-жестока е тиранията, толкова по-силна ще е любовта към свободата, казва поетът

Стефан Цанев, големият поет и драматург, завърши окончателно кървавата комедия "Заговорът на Калигула".

Текстът е убийствен, внушението - силно, приликите със съвремието - страшни!
 
Близо половин век замисълът се върти в главата му, много пъти започва да пише и спира. Дълго време интуицията му се бунтувала - подсказвала му, че историята около личността на Калигула е изопачена. Както пише и римският историк Публий Корнелий Тацит, роден 15 години след смъртта на Калигула: "В годините, когато властваха Тиберий, Калигула, както и Клавдий и Нерон, историята бе изопачавана от страх, а след смъртта им - поради днешната омраза към тях." 

С две думи: Калигула не е чудовището, за какъвто го представят тогавашните историци, за какъвто го мислим и ние "поради днешната омраза" към него, казва поетът.

Калигула, внук и син на републиканците Друз и Германик, е последният римски държавник, който се опитва да възстанови републиката и демокрацията, унищожени от Юлий Цезар и Октавиан Август. И заради това е оклеветен от историците - лакеи на императорската власт. 

Заговорът му не успява, защото, както сам казва: "Народът не иска народовластие, народът иска цезар! Народът не иска сам да решава съдбата си, народът не иска да е свободен, защото го мързи, защото е затъпял, защото е свикнал друг да решава съдбата му, защото да си свободен - значи да мислиш!" 

Тези думи на моя Калигула звучат кошмарно, но ако се огледаме - твърде съвременно", посочва Стефан Цанев.

И продължава: "За половин век тоталитаризъм народът е свикнал да го управляват цезари. Ако забелязвате - и сега се юрва ту след един, ту след друг, ту след трети (все кандидат-цезари)... Народът ни се чувства изоставен, лишен от сносен живот, лишен от идеали, не вижда смисъл да се бори, да се съпротивлява. И намери най-лесния изход: бягството. Два милиона души избягаха от отечеството си. Това е страшно. Още по-страшното е, че не разбираме или не искаме да разберем, че това е страшно!"

Epicenter.bg