От 2003 година насам ООН чества 9 декември като международен ден за противодействие на корупцията.
България, най-корумпираната държава в ЕС, със сигурност ще има защо да празнува този декември, но не точно противодействието на корупцията, а по-скоро победата на корупцията.
По всичко личи, че следващият мониторингов доклад на Европейската комисия, която от десет години наблюдава напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, ще е ако не последен, то най-много предпоследен.
Не са нужни доклади на ЕК, за да видим, че корупцията, която ни праща в дъното на всяка класация, е тук и може да се пипне всеки ден. Достатъчно е да видим случилото се тази седмица:
- Йордан Цонев ни сервира новината, че един от кръстниците на модела КТБ, Делян Пеевски, ще пише законопроект срещу разграбването на банката.
- Управляващи (ГЕРБ, патриоти) и опозиция (БСП и ДПС, като последните май са по-скоро към управляващите) влизат в концептуален сблъсък в Консултативния съвет за национална сигурност за това как и с какво трябва да се бори корупцията. Бият се в гърдите кой има по-по-най воля за борба с корупцията. Това докато едните (ГЕРБ) обясняват, че в шуробаджанашките назначения и обществени поръчки няма нищо лошо, а другите (БСП) се чудят какво да правят с дарение, получено от брат на депутат, задържан като участник в организирана престъпна група. А само месец и нещо по-рано заедно (управляващи и опозиция) и задкулисно си раздадоха листчетата с имената на членовете на ВСС, които трябва взаимно да подкрепят.
Докладите на ЕК бяха единственият стимул, който караше националните власти да спазват някакво благоприличие и противно на природата си, да правят стъпки, които помагаха на България да върви напред. Но механизмът няма да отпадне, защото България е изпълнила ангажиментите си, а заради комбинация от щастливи за управляващата класа фактори, заради които ЕК разхлаби хватката си през последните няколко години. Така с оправдания като политическата обстановка (от 2013 г. насам са се сменили шест правителствата) или с откровени димки (като новия антикорупционен закон) България ще успее да се шмугне до Румъния и да избяга от мониторинга.
С отпадането на наблюдението Брюксел ще си затвори очите за категоричния отказ на българските власти да направят прокуратурата отчетна и прозрачна. Защото, противно на твърденията на правосъдния министър Цецка Цачева от тази седмица, че невинаги корупцията е престъпление, за всички е ясно, че е. Това е престъпление, което се извършва от хора с власт. А единствената институция, която има правомощие да предава на съд обвинени в престъпление, е прокуратурата. Тя също е част от властта и съответно от проблема.
Ето защо няма нищо учудващо в това, че нито управляващите, нито главният прокурор имат интерес от това да си развалят настроението - първите с реформи, вторият с обвинения.
Това е същината на българския механизъм за разделение на властите, който ЕК не успя да разшифрова в продължение на десет години.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар