На 7 ноември (25 октомври по стар стил) се навършват 100 години от руската революция, която по-късно получи името Велика Октомврийска.
Като резултат от нея Временното правителство, управляващо страната след Февруарската революция, беше свалено и властта бе поета от болшевиките, които провъзгласиха ликвидирането на капитализма и началото на прехода към социализъм.
Какво е значението на това събитие за руската и световната история от гледна точка на съвременността за "Полит.ру" споделя своето мнение Алексей Макаркин, първи вицепрезидент на Центъра за политически технологии, главен редактор на "Политком.ру":
Какво е интересното, което трябва да отбележим в тези събития, ако гледаме на тях от нашето време?
От днешна гледна точка тази революция изглежда като най-странното събитие на ХХ век от гледна точка на руснаците. Що се отнася до Великата Отечествена война, всичко е ясно - това е консенсусно събитие, което всички руснаци приемат като основно не само за ХХ век, но и за цялата световна история. И това се доказва чрез допитванията на "Центъра Левада" (независима агенция за допитване до общественото мнение, бел.ред.). Освен това, първопроходството в Космоса и въобще съветската космическа програма са все пак, одобрени от руснаците събития. Разбира се, личността на Сталин достатъчно силно разделя обществото и предизвиква у руснаците силни емоции - и позитивни, и негативни.
Що се отнася до революцията, както е известно, всяка революция е промяна, революциите протичат под флага на промените, на социалния прогрес. В Русия в това отношение с възприятието на революцията, при това за съвсем кратко време, се случиха две неща - от главно събитие в световната история (а това в съзнанието на гражданите на СССР бяха революцията и Великата Отечествена война), тя се превърна в събитие, чиято роля рязко западна от гледна точка на общественото мнение. Точно толкова, колкото рязко падна и авторитетът на Владимир Илич Ленин.
Интересното в случая е, че авторитетът на Ленин така и не се възстанови във възприятието на руснаците. Ако възприемането на Сталин се сменяше няколко пъти (пълното му дискредитиране във времената на перестройката, а след това - реабилитирането му като вожда във връзка с разочарованието на част от обществото от демокрацията и възприемането му като борец срещу корупцията и победител във войната), то образът на Ленин не получи никакво развитие. Ленин днес го приемат еднозначно - като разрушител на държавата.
Съответно - за либералната част от обществото Ленин е неприемлив като един от инициаторите на "червения терор", като човека, унищожил частната собственост и политическите свободи в Русия, докато за друга част от обществото, която не е против Сталин, Ленин е неприемлив като човека, който е разрушавал, имал е някакви неясни връзки с германския Генерален щаб, човекът, който е предал на врага Прибалтика, Финландия, отдал Полша – с други думи, похарчил е немалка част от територията на страната, част от която после е била върната, но друга така и не. С други думи, срещу Ленин са настроени не само привържениците на политическите свободи, но и немалка част от консерваторите, които защитават "държавността".
Сталин, според мнението на немалка част от руското общество, има "алиби" за репресиите и жестокостите си – все пак, била е война. А Ленин в очите на обществеността няма такова "алиби". Когато Ленин се оттегля от "голямата политика" през 1922 г., държавата вече е загубила голяма част от териториите си и се е намира в доста сложно положение.
Има и още един интересен момент. Сталин, както вече казах, е човек, който предизвиква емоции. Положителни, отрицателни – различни. За едни Сталин е герой, за други - престъпник и убиец. За Ленин, за цялото съществуване на Съветския съюз, беше създаден толкова захаросан образ, започвайки с "Ленин бил малък, обичал да играе", както четяхме в букварите, до "добряка Ленин", който общува с обикновените селяни, че образът му предизвикваше обратна реакция, реакция на пълно отхвърляне.
Ако си позволим да обобщим, срещу Ленин има неприемливост - не толкова силна, но просто отсъствие на интерес. Сблъскваме се именно с факта - към Ленин не изпитват такива негативни емоции, както мнозина изпитват към Сталин. По-скоро наблюдаваме отсъствие на интерес. Образът на Ленин е такова "захаросано петле", към което още през 1980-те години обществото не изпитваше никакъв интерес. Има го и това е така, другарят Ленин. Е, ще носим една звезда като пионери, след това още една - като комсомолци. Да, навсякъде е Ленин.
Разбира се, това положение раждаше и вицове - като този, как Ленин приема богати селяни и казва след това на секретаря си: "Пратете ги на др. Дзержински, нека ги разстреля. Но преди това да ги напои с горещ чай!"
Самата поява на такива вицове е знак за неприемането на идеализацията на Ленин. Но, наистина и анекдотите за Ленин не бяха толкова много - вероятно във връзка с отсъствието на интерес към него. Не е имало в образа му нищо, за което човек да се захване. Заради това днес Ленин е герой за Комунистическата партия , КПРФ (а там доста от членовете почитат повече Сталин); герой за комунистическата субкултура, но не повече.
Съществува и още един много интересен момент. Революцията - това е срутване на старата система, тя протича под лозунга на прогреса. Но при нас в общественото съзнание произтича един доста сложен процес, който определя отношението към политическите фигури не съобразно отношението им към революцията, а по критерия "държавник" или не. Този подход активно се прояви някъде през 1990-те години, а днес той е основен. В резултат възникват интересни съчетания, когато поклонник на Николай II може едновременно да е и поклонник на Сталин. Въпреки че в революционните процеси на 1917 г. те са били от двете страни на барикадата.
Между другото, наскоро в гр. Киров откриха паметник на Дзержински (а Дзержински е, по новому казано, корпоративният герой на КГБ и ФСБ) и откриването на този паметник не предизвика никаква съпротива от страна на православните активисти. Онези, които протестират срещу филма "Матилда" и обвиняват авторите му в кощунство по отношение на император Николай II, нямат нищо против паметника на Дзержински, човека, чиито ръце са окъпани в кръвта на много дворяни, царски министри, архиереи.
Значи, православните активисти се отнасят положително към специалните служби (докато не започнат да преследват тях самите, разбира се) и наблягат на това, че те са "държавници, че силовите структури са най-важната градивна единица на държавата."
Така излиза, че отношението към дейците на революцията не е по линията "революционер – контрареволюционер", а по скоро – по линията "държавник" или не. В този смисъл сред "държавниците" влизат онези, които се ползват със симпатията на съвременните "силоваци". Така напиример Сталин и Дзержински са държавници, докато Троцки - не.
Разбира се, тези схеми са далеч от историзма като наука. Защото, докато същия този Дзержински прагматично е използвал специалистите жепейци, за да управлява Народния комисариат по съобщителните пътища, който е ръководил заедно с ЧК, по същия начин Троцки е използвал царските офицери, разбирайки, че без тях няма как да създаде Червената армия. Така че разделението на "държавници" и не такива е свързано със съветските и съвременни представи какво е добро и какво е зло. Но това разделение съществува - това е обичайна конструкция на историята, в която Николай II в полковническа униформа може да съществува заедно със Сталин в маршалски мундир
Какво ще се случи занапред? Виждаме, че отмяната на 7 ноември като държавен празник беше приета абсолютно спокойно. Друга работа е, че изникна въпросът, как да празнуваме военния парад на Червения площад. Защото има навик, че на 7 ноември трябва да има парад. Затова днес парадът е наречен не на годишнината от революцията, а на годишнината от парада на 7 ноември 1941 г. Тоест, революцията явно вече не е сред важните политически събития за руснаците, но Великата Отечествена война остана такава. И напълно зае мястото на най-важното събитие.
И най-важното - по времето, когато отмениха 7 ноември като най-важния държавен празник, той вече се беше превърнал за редовите руски граждани в един обикновен почивен ден, в който можеш да идеш на вилата, да я зазимиш, да прибереш всичко, и да чакаш пролетта.
И мисля, че колкото повече време минава, този процес ще става все по-интензивен. За новите поколения 7 ноември все повече ще става едно обикновено историческо събитие, към което няма да има нито особено положително, нито особено отрицателно отношение. То все повече ще се превръща в част от историята, знанието за което е необходимо, за да си вземеш матурата.
Polit.ru, превод: Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар