Лято

Лято

10 ноември 2017 г.

Дарина Григорова: България има историческата сила да помири ЕС и РФ, остава политическата воля

"В политиката няма приятелство, това е емоционална категория, има интереси – прагматична неизбежност."
 
Ще питам доц. д-р Дарина Григорова, защо българският народ се дели на русофили и русофоби, къде закуцаха българо-руските отношения и дали няма изгода в това да ги възстановим.

Все въпроси от един холандец, необременен от тежките соц спомени, но който забелязва, че 1/3 от територията на Европа и Азия се казва Руска Федерация и най-малко има търговска логика да търсим диалог.

Няколкократно говорихме с Дарина относно българския интерес в Европа и Русия. Накрая посмях да я попитам, дали има много обожатели сред нейните студенти. “Ще ти кажа”, отговори ми тя с широка усмивка, “но, след като ти ми кажеш какъв проблем имат западняците с руснаците?” Не можах да й отговоря. Ще трябва да помисля, но имам повод отново да се видим.

- Откакто разбирам български и започнах да познавам какво вълнува обществото в политически план, откривам, че има някакво огромно разделяне между проруски и прозападни. Минаха 30 години откакто официално прекъсна „Руската нишка“, но разделението никак не е намаляло. Разбирам, че много възрастни хора живееха по-добре преди 40 години отколкото сега, но и между младите има много руска симпатия. Защо този въпрос остава толкова актуален и не става ли все по-значим, или аз нещо си въобразявам?

- Разделението е наш патент – почти като в анекдота за двамата евреина с трите мнения. Но не ти се струва. Прекъсната е по-скоро “съветската”, а не руската нишка, ако говорим за външен политически и идеологически белег. Бедата е, че младите живееха по-добре, но сега са стари и като ти разказват пренасяш неволно възрастта върху спомените им. “По-добре” в смисъл на интерес към тях от страна на държавата с грижа за спорт, култура, образование, самодейност всякаква – старата дума “читалище” във възрожденски стил, море и планина по 20 дни – в спартански условия, но накуп цялото семейство със своето и приятелско домочадие, без да се замислят за разходи. “По-добре” и като илюзия за европейския Запад, надничащ зад стената – Beatles и Щурците, ФСБ и Pink Floyd, огромна продукция на българска музика – от естрадна до класическа, високи критерии във всичко – медицина, академична йерархия,  артистичен свят – само театрите преброй и сега колко са затворени, армия и флот – да, представи си, имахме такива без чужди бази на наша територия. И спокойствие. Късно вечер или призори можеше да прекосиш София, без да се притесняваш от криминални попълзновения. Вратата на дома ни беше отключена, както и тези на целия вход в центъра на София – никой не се заключваше.

В никакъв случай не трябва да се идеализира, защото идеологическото покривало беше омръзнало на всички, химерите не издържат на времето, оттук и видимото за всички кланово обособяване на номенклатурата, която просто се трансформира след 10-и ноември, поглъщайки държавата – духът на болшевизма и духът на капитализма не си противоречат.

- Русофилството се дължи на добри спомени ли? Или на разочарование от сегашния модел?

- Струва ми се, че по отношение на Русия всеки българин има собствено мнение, но никога не остава безразличен, независимо дали е русофилия или русофобия. Връзката ни не може да се елементаризира до политически взаимоотношения, защото те са според интереса, били са всякакви – и положителни, и отрицателни, но това е на променливата историческа повърхност. Най-дълбоко е духовното братство – през кирилицата на св. Климент Охридски и Православието – духовната свобода, дарена на русите от българите през Византия. Това не може да се заличи, знаците на писмото, езикът на богослужението и до днес – църковнославянският, и споменът, пазен от Църквата, която се моли на всяка литургия във всеки български храм всеки ден за: “блаженопочиналия наш освободител, император Александър Николаевич, и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество”. Невидимо, непроменливо, като дишането.

А колкото до разочарованието, това състояние не зависи от социалния модел – няма идеални общества, няма и вечно доволни хора – още повече днес в потребителската сугестия, която диктува модата на състезателното натрупване на вещи поредно поколение – а честотата на смяната им и географската мобилност с колекция селфита, са признак за престиж, трескавост, от която ожадняваш, а няма видимо утоление, но не спираш. Оттук и много лесно може да се дестабилизира всякакво общество – и бедно по стандарт, и богато – въпрос на технология и местни специфики.

- Не можем ли просто да сме приятели с всички. На Русия, на Щатите, на Европа и на други от останалият свят? Или това е много наивно.

- Това е много симпатично, но трудно приложимо. В политиката няма приятелство, това е емоционална категория, има интереси – прагматична неизбежност. Оттук можем обаче да бъдем последователни в нашите интереси, като спазваме йерархията – първо българските, после европейските, не обратно.

- Целият свят вече е разбрал, че независимо от това какво мислим за Русия, без нея  работата е трудна. Тя е голяма сила, голяма територия, голям пазар и на всичко отгоре е единствената държава в света, която може да се похвали с наличие на цялата Менделеева таблица в собствените земи. Идея ли е, България, вече като „опитно поле“, да стане плацдарм на Европейския съюз за ново приятелство с Русия?

- България може да бъде площадка на сближаване, на диалог между Брюксел и Москва, защо не и между Москва и Вашингтон? Ние познаваме Русия по-добре от западноевропейците, тук е нашето предимство на посредник, което не използваме, напротив, суфлираме партенката за “руската заплаха” и ставаме плацдарм на бездарни чужди външнополитически амбиции за “цялата Менделеева таблица”, защото е на руска земя – и така ще остане впрочем.

- Какво може да спечели България с едно подновено приятелство с Русия?

- Пазар и сигурност. Второто е по-важно, първото е по-очевидно.

- А Русия, дали тя ще иска. Забравих това да питам първо. Какво мислят руснаците за България, освен че имат хубави спомени за нашите консерви?

- Консервите и Слънчев бряг бяха съветски спомени. Сега има само туристически интерес и необяснимото за руснаците усещане за нечужбина в България. При какъвто и повод да ни посетят, това ги учудва най-много, пак от невидимото. Защото външно ние сме много зле, ако сравните с Москва, София е като след бомбардировка, с островчета европейски стил насред погром от нищета, която напира, набива се в очите – изкъртена мазилка, криви тротоари, угрижени и забързани, предимно в тъмни дрехи (или просто са потъмнели от неволи столичани, плюс половин България, дошла за поминък в града). Стратегически за Русия също е добре да е съюзник с България – заради Балканите, портата към Европа и Ориента, кръстопътят на всякакви коридори – от газ и нефт, до трафик на оръжие, древни артефакти, и прочее прозаични устойчивости.

- Как виждаш такъв процес? Как започва, с какви конкретни стъпки, в какви сфери най-бързо и ефективно можем да възстановим взаимовръзката и т. н.

- “С 400” – да последваме саудитския крал и неоосманския султан. Извън тази радикална шега, в която почти няма шега, най-добре е за начало да изчистим езика на дипломацията си от “руската заплаха” и прочее агресивна реторика, и да подходим към санкциите не декларативно, а реално – двустранни отношения за връщане на руския пазар за български стоки.

- А за Европа? Какви облаги ще има за ЕС ако отвори врата към Русия? И другото, от какво толкова ги е страх?
- Същите – пазар и сигурност. За страха ти трябва да кажеш, защото си представител на западноевропейска страна.

- Всъщност, от какво най ги е страх европейците от руснаците?  Едва ли ще започне Третата световна война. Това е ясно. Сега няма да започваме разговор за Крим. Беше разбираемо, но не много елегантно. Но страхът, откъде е?

- На мен пък с Крим ми се стори именно елегантно, или вежливо. Но това е друга тема. Страхът идва от невежеството – не познават Русия, познават внушаемите образи за нея, които стават гротески, но в масов нескончаем поток по официалните медии. Война вече има и тя е икономическа – санкциите. Военна зона в Европа също има – Украйна и гражданската война с непризнатите републики в Донбас, благодарение на покровителството на майдана от ЕС и САЩ, тук Русия не е инициатор, тя следваше събитията, бе предизвикана. Има и мигранти в Европа с неизяснен произход – около милион засега.

Потенциален инкубатор на терористични актове – благодарение на Меркел и европейските й колеги. Няма нужда от Трета световна война, за да има локални конфликти със същите поражения. И за всичко това се търси виновник, и се намира в лицето на Русия, налудничаво, но трайно поощряване на скъсването на връзките Европа–Русия. ЕС, изолирайки се от Русия, от една страна, се провинциализира, между САЩ и транснационалните корпорации, а от друга, се варваризира между мигрантите, нетолерантните малцинства от прайда на дъгата и пълзящата дехристиянизация, за да не се “оскърбят чувствата” на новия европейски мултикулти човек.

- Аз, като неразбиращ страничен наблюдател забелязвам, че всички санкции срещу Русия водят до една по-силна Русия с възобновено собствено производство и  с наново силна собствена промишленост. От къде е тази Европейска фикс-идея, че със санкции ще успеят да упражнят някакъв контрол върху тази огромна мощ и територия?

- Това не е европейска идея, а е американски натиск върху европейската политика и засега е успешен. Да, санкциите имат положителен ефект върху руското производство – руснаците от зор ще се мобилизират и ще придобият икономически суверенитет, иначе поради наличието на споменатата от теб Менделеева таблица не се активизират, ако няма външна причина.

- Лично аз мечтая за една България, която има смелост да избира свой собствен път. Не казвам, че трябва да напусне Европейския съюз, но не трябва и  да ставаме евтино фотокопие на друга Европейска държава. Според мен, притежаваме доста, за което хора от цял свят да ни търсят. Дълга тема е това, но въпросът е, че всеки път когато аз говоря за това, че България сама може да определи пътя си, отговарят ми, че сме били на кръстопът, на супер стратегическо място и големите сили никога няма да ни оставят на мира. Аз мисля, че има начин, но не правя интервю със себе си.

- На стратегически кръстопът сме, но това има предимства, а ние не ги търсим, по-удобно ни е да се снишим, както каза навремето Тодор Живков и веднага му отрязаха главата (политически). Великите сили имат противоречия, които могат да бъдат използвани в наш интерес, но това е политическо изкуство, изискващо мъдрост, чисто минало (безкомпроматно), пълнолетно съзнание (без парвенюшки мечтици) и жертвоготовност.

Но понеже ме питаш – прав си в най-важното – българите правят България, докато ни има, има и надежда. Малко сме, от малко можем да се удавим, но и с малко можем да се възродим, стига да поискаме.

В няколко реда

Дарина Григорова е  родена през 1973 г. в град София. Завършила е история в СУ „Климент Охридски” с втора специалност френски език и литература. През 2002 г. защитава докторат по история. Има над 50 научни публикации. Нейни са книгите „Свобода и самодържавие”, „Руският либерализъм в края на XIX век”, „Евразийството в Русия”, „Империя Феникс”. Дарина Григорова е доцент д-р в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главен редактор е на Алманах „VIA EVRASIA“.

Дарина Григорова

Интервю на Патрик Смитьойс, Svobodni.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар