- Г-н Сърменов, за 4 години бяхте извън „полезрението“ на Сатиричния театър. Изпуснахте ли го от поглед или търпеливо чакахте следващия конкурс, за да атакувате директорския стол?
- Търпеливото чакане е факт. Идвах тук само да си играя представленията, но отношението ми към театъра не се промени, през цялото време наблюдавах какво се случва и с колегите сме го обсъждали в гримьорната. Така че бях наясно с всичко, което вълнува трупата, с всичко, което е станало или не е станало. Документите обаче си подадох в последния момент – мислех си, че няма смисъл да го правя, но хора от театъра, на които много държа и уважавам, ме помолиха. Когато им казах, че съм решил да не участвам в конкурса, видях как някак си погледите им увехнаха и се съгласих. Оказа се, че не е толкова лесно да гледаш само себе си. Въпрос на кауза и на отговорност е да сложиш проблемите на другите, които разчитат на теб, пред собствените си проблеми. Да си призная, късно започнах да се подготвям и не очаквах, че ще спечеля. Но това, че дълго съм мислил преди как да се развива това пространство, си каза думата и нещата си дойдоха на мястото.
- Нали не искате да кажете, че просто сте отупали от праха програмата, с която кандидатствахте за поста и преди?
- В интерес на истината ми се струваше, че ще стане по-лесно. Казвах си: имам една концепция, тя по някакъв начин ще бъде адаптирана, но излезе по-трудно, отколкото си представях. Ние не си даваме сметка за бързината, с която се случва всичко. Динамиката на живота, който водим, е толкова голяма, че нещата, които бяха приоритет преди 4 години, вече не са такива – излезли са други приоритети. Веднага давам пример: дигитализацията, начинът на мислене в Интернет пространството. Отдавна сме закъснели с това – с няколко години. Точно тогава, когато аз бях директор, трябваше да се започне. Виждате колко е активно присъствието в социалните мрежи, какво става с мейлинг-листите, с начина, по който хората общуват, и този, по който рекламата изпраща своите послания. Театърът не бива да изостава от времето, защото няма да отговаря на ритъма на своите зрители. Ако ти от сцената не носиш заряда на улицата отвън, няма как изкуството да бъде съвременно. Калата например беше гениален актьор, който играеше с години напред във времето. Скоростта, начинът на реакция – всичко при Калоянчев беше в пъти повече от останалите и това го правеше различен.
- Чувството за съвременност ли беше силният коз във вашата концепция, който ви помогна да спечелите?
- Бих могъл да кажа, ако съм видял другите концепции, но не съм ги видял. В YouTube са качени събеседванията с кандидатите, което е пак част от екстрите на съвременния свят, но си забраних даже себе си да гледам. Гледах на колеги от други театри, но не и нашите, не исках да влизам в това. Не знам останалите конкуренти какво са предложили, не знам и кое е моето най-силно, но след като са избрали моята логика на мислене, има нещо, което им е харесало повече, въпреки че имаше сериозни кандидати, хора, които заслужаваха. Аз наблегнах на младите в концепцията си, на примера, който им даваме, на начина на изграждане на поколението след нас. В България като че ли всичко свършва с нас винаги. Но тези, които идват след нас, трябва да получат нещо, ние няма какво да крием – това е занаят, той трябва да се развива и те ще поемат топката. Другата важна част е публиката, за която ще се боря освен с всичко, и като направим пространството тук по-комфортно. За да издигнем имиджа на театъра, ще върнем и наградите „Златен Кукерикон“, които по-рано измислихме за онези творци в сферата на комедията, успели позитивно да раздвижат социалната среда, както и „Кукеричан“ за най-лошо представяне на политици, журналисти и т.н. Иска ми се със своята критика нашият театър да стане генератор на идеи и увеличена призма на случващото се около нас – това е истинската сатира, а не само разсмиването.
- Как ви посрещна екипът, усещате ли сблъсък на позитивни и негативни енергийни потоци в атмосферата?
- Още не сме имали събрание, току-що бях на първата им репетиция за новото представление и пожелах на добър час. Хората са усмихнати, което за мен е важно – да виждат надежда, че нещата ще продължат да се развиват. Разбира се, че не може всички да ме обичат, това би било глупаво и човек не бива дори да си го представя. Но и онези, които не са били на моя страна, трябва да видят логика в нещата, които ще правим, за да можем да работим заедно. Ако се делим, няма да стане – от това театърът само губи.
- Казахте ли си нещо за „Добър ден“ и „Довиждане“ с досегашния шеф проф. Здравко Митков? В миналото, когато пак се състезавахте по тази писта, сте си разменяли доста груби нападки в медиите. Заровихте ли томахавките?
- Не е имало среща между нас. Когато дойдох тук, него го нямаше. Но мога да кажа, че има неща, които са свършени добре в театъра, съдейки по състоянието, в което го намирам. Има и неща, които не бих направил по тоя начин и няма да ги направя, но хората са си вършили работата. Не мога да кажа на бялото черно.
- По-рано през годината Сатиричният театър бе отличен от Министерството на културата за най-успешен мениджмънт и най-високи финансови резултати, което подсказва, че политиката на предшественика ви е била печеливша. Как ще я продължите?
- Това беше при временния министър Рашко Младенов, много е важно да го уточним. Финансовото състояние на театъра е стабилно. Не мога да кажа, че е прекрасно, но е стабилно. Това е база, на която да се стъпи и оттук нататък да се мисли в посока към повишаване на доходите. Не можем да се залъгваме, без пари няма да стане. И най-талантливите хора да искат да дойдат тук, ако ръководството не им предложи финансови условия да се развиват, няма да ги задържим. В днешния свят да говорим само за голямо изкуство би било нелепо: те ще ни изслушат, ще ни обичат, след което при първа възможност ще отидат някъде другаде. Много артисти излязоха от трупите, започнаха да правят самостоятелни представления – те са на свободния пазар и ние трябва да се съобразим с факта, че финансово за тях нещата изглеждат доста по-различни от една заплата от 520 лв., която съвсем скоро ще бъде минимална за страната. Задача както на театъра, така и на Министерството на културата е заедно да се опитаме да променим това. Битката няма да е лесна. Финансовият министър Владислав Горанов навремето беше казал едно изречение, което дълго ми беше като пътеводна светлина: „Трябва да направите нещо, за да има смисъл ние да ви помагаме“. Да, културата ще бъде винаги субсидирана, но не може да се лежи само на това. Ще търсим варианти да вдигнем производителността на нашия труд и качеството на нашите „продукти“, ще търсим нови публики.
- В такъв случай как ще изглеждат нещата на сцената? Ще сваляте ли заглавия от реваншизъм, ще възстановявате ли спектакли, извадени от афиша при бившото ръководство?
- Тези, които вървят, няма логика да бъдат махнати. Аз съм изключителен противник на това. Сред тях има и представления на Здравко Митков, които се справят много добре, и колеги, които играят прекрасно вътре. В никакъв случай няма да махам хора, които си вършат работата, независимо от това дали ме харесват, или не. Трудът в България трябва да бъде ценен. Докато не спрем да омаловажаваме труда на другия, няма да можем да се развиваме. Личният проблем не е важен. А що се отнася до възстановяването, то вече започна с „Прелестите на изневярата“ - заглавие, което се игра само един сезон и беше свалено при пълен салон. Възстановявам го не само заради качествата на представлението, които бяха безспорни, а и заради любовта на артистите към него и към режисьора Йосиф Сърчаджиев. Сега влизат много нови хора, Йоско има нови идеи, те имат нови песни – започваме всичко отначало. Спомням си как тогава колегите се обединиха около Йосиф, а трупата има нужда от обединение, от приятели, които говорят на един език. Йоско е такъв човек: той успява да ги запали, да им даде светлина, да им даде жар от себе си. Затова го поканих и ще направим още неща с него. Даже в концепцията си бях заложил „Веселите уиндзорки“ на Шекспир, но дали ще е това заглавие, вече не знам, защото той самият непрекъснато ври и кипи.
- Кои са следващите режисьорски имена, на които ще заложите? И звездните актьори, които ще се опитате да привлечете или върнете?
- Имам разговори с Бина Харалампиева, с Владлен Александров, с Андрей Аврамов. Просто малко трябва да ги подредим във времето. Искам много да върна Герасим Георгиев-Геро – това е неговото място, той е само за тук и за никъде другаде! Но за да дойде такъв мощен артист, ние, както казах, трябва да бъдем достатъчно привлекателни. Искам също да дойде и Камен Донев, даже сме си обещали да пием кафе в скоро време, което е голям напредък предвид неговото отношение към Сатиричния театър. С него имаше един разрив преди години, ще ми се сега да минем този Рубикон и да започнем да общуваме. Но по-важно е за мен талантливите хора в трупата да бъдат преоткрити и доизградени, да си създадем водещи артисти-звезди, които със силни творчески аргументи да могат да носят репертоара и да привличат публика. Един Явор Борисов може да се превърне в такава фигура, а младият Боян Арсов за мен беше откритие още когато го гледах като първокурсник в НАТФИЗ.
- Имате ли си някаква „обица на ухото“, някакъв важен научен урок от своя първи управленски период?
- Имам, въпросът е в това, че не ми се иска да го следвам. Миналия път влязох тук с ритъма на моя живот и видях, че няма нищо общо с ритъма на Сатиричния театър. Той тогава беше раааз... двааа... триии... чееетири..., а моят – раздватричетири. Нещата бяха различни, защото ритъмът отвънка е такъв и аз живея в него. И сега си казвам: само по-спокойно, по-бавно... Ама не бива! Не трябва аз да се примирявам, трябва да променя ритъма на театъра.
ВИЗИТКА:
* Калин Сърменов е роден на 25 май 1963 г. в София
* Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Гриша Островски и кинорежисура при проф. Мариана Евстатиева-Биолчева
* Освен актьор е художник и музикант – възпитаник е на Художествената гимназия и е съосновател на групите „Контрол“ и „Чувал Чувал“
* Нашумява с ролята на Милото от тв сериала „7 часа разлика“, както и с участието си в спектакъла „Вечеря за тъпаци“ (реж. Иржи Менцел), който 15 г. е на сцена
* През 2012 г. е назначен за временен директор на Сатиричния театър, преди поста след конкурс да поеме проф. Здравко Митков
* От ноември т.г. е отново начело на театъра, спечелвайки конкурса за шефското място в конкуренция със Здравко Митков, Мариан Бачев, Ивайло Калоянчев и Венцислав Асенов
Интервю на Ирина Гигова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар