Възстановяване на строителни войски и въвеждане на механизми, с които онези от гетата да бъдат задължавани да се ограмотяват, че и занаят да прихващат - тези идеи разви пред депутатите военният министър Красимир Каракачанов.
На пръв поглед чудесна идея. Вместо да краде, циганьорът ще придобива първо езикови познания по български, после - социални и професионални умения и като краен резултат ще реализира добавена стойност и просперитет.
"Ако не си грамотен, се образоваш с кирка и лопата", заключи военният министър. Плюс това идеята е добра, защото дава възможност за интеграция "на една част от обществото, която знае, че има права, но не и задължения".
Дотук с оптимизма!
Навремето Строителни войски имаха вестник "Трудово дело" със съответната притурка на турски език "Трудовак даваси”. Някой зевзек го бе нарекъл” Трудовак да не си”.
Целият първоначален замисъл на трудовачеството е измекярски. Трудовата повинност е измъкване от решенията на Ньойския договор, който орязва въоръжените сили на България. През 1920 г. премиерът Стамболийски създава "Квартирно-експлоатационна част" (съкратено КЕЧ) - войници, които да ремонтират и поддържат сградния фонд на армията.
(При соца абревиатурата КЕЧ се четеше като "Кралски елитни части"!!!)
После тази "войска с кирки и лопати" се услажда на всяка следваща власт и до окончателното й закриване през 2000 г., участва в строителството на всички национални обекти - заводи, язовири, напоителни системи, пътища, жп линии, мостове, крупни обекти от високото строителство, гиганти на родната ни индустрия. Навсякъде трудоваците оставиха частица от себе си.
Малко хора знаят, че има дори и Паметникът на трудовака - по пътя малко след Кокаляне.
По примера на България трудова повинност е създавана и в Унгария, Австрия, Канада (1932 г.), в Америка (1933 г.), в Япония и Естония (1934 г.), в Германия и Полша (1937 г.) и други. В трудовата повинност на Америка през 1933 г. по заповед на новоизбрания президент Рузвелт са свикани 274 375 трудоваци. Формирования, подобни на строителните войски, изграждат в Куба, Виетнам, Монголия, Танзания, Лаос и др.
Да се служи в КЕЧ-а си беше своеобразен лукс. Стресът от врага от юг, който ще ни нападне всеки момент, го нямаше, тормоз по принцип не съществуваше, той се реализираше само през нормирането на труда. Строевите подразделения бяха нещо друго, извращенията бяха масови, там войници се самоубиваха. А при КЕЧ-а само вечер: "Сичкото сиганин - строй се на баламатума!" беше, за да се види, че до всяка лопата има човек.
Сега тази сладост няма как да се повтори. След като наборната служба бе отменена, няма как да се превърне в задължително служене в армията - камо ли пък на етнически принцип. Това би приличало на трудов концентрационен лагер.
Смешно е да се мисли, че подобни "строители на съвременна България" ще могат нещо смислено да правят. Нали Министерството на отбраната пое да строи някакви си десетина километра от оградата по границата с Турция и стана за смях?
Да се говори, че ромчето ще грабне занаят, също е глупаво. Ще го научат да копае, да маже с вар, да зида? Всичките тези операции вече ги вършат машините. А да управлява машина на Асанчо ще му трябва поне средно образование. А той няма и основно.
Значи, Каракачанов иска да направи войска от невойници, спецчасти от наемници с голи ръце, гайлето на които в крайна сметка да бере не неговото, а социалното министерство. И провалът да се отчете пак там.
Имам и друга еретична мисъл.
Я-а-а-а-а, едно пиленце!
Така едно време забаламосвахме по-малките ученици, за да им наръфаме сандвичите през голямото междучасие.
Сега този прийом е възприет от политиците на власт. А-ха да гръмне скандал, или пък нищонеправенето вземе да се надува като цирей - и хоп, я-а-а-а, едно пиленце. Публиката погледне за миг нагоре, пък после вземе да разсъждава какво е било това пиленце и имало ли го е въобще. През това време някой нещо замазва, нещо прикрива или пък нещо на четири очи решава. Както стоят нещата с модерното превъоръжаване на българската армия.
Анадънмо?
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар