Липсата на квалифицирани кадри е най-сериозният проблем на трудовия пазар у нас.
Около тази теза се обединяват няколко правителства, работодателски организации и синдикати. Фактът, че тези три страни постигат съгласие, е знак, че проблем наистина има. Данни на агенцията по заетостта показват, че всеки трети безработен не просто няма квалификация, а е неграмотен.
На фона на това европейските чиновници непрекъснато бълват стратегии за учене през целия живот и отпускат милиони евро за програми за обновяване знанията на служителите.
Резултатите обаче не са много позитивни. 33% от европейците са преминали през квалификационен курс или семинар, с който да повишат уменията си. У нас процентът е още по-плачевен – 12 на сто.
Факторите, довели до тези срамни резултати са много – от липсата на желание за обучение до лисата на възможност за това.
Защо българските служители са по-демотивирани от германските или френските работници? Може би защото поредният сертификат или диплома по никакъв начин няма да се отрази нито на заплатата, нито на положението на служителя в офиса.
Да, работодателите искат квалифицирани кадри, но не ги оценяват или поне не финансово. Едното „Браво“ и потупване по рамото рано или късно ще омръзне и на най-големия работохолик и любознателен служител. С други думи идва време, в което моралното удовлетворение и мотивация трябва да отстъпят място на ръст в кариерата и възнаграждението. Когато това не се случи, служителят или напуска, или се пуска по течението.
Колкото по-бързо работодателите разберат, че когато искат, трябва да и дават, толкова по-скоро ще намерят нужните им служители. Щом искат подготвени кадри, трябва да работят за това – т.е. трябва да си ги създадат и поддържат. Пътища към това са много, но всеки от тях изисква време и инвестиции от страната на работодателите. Най-бързото решение е фирмено обучение. От години строителният бранш например твърди, че има неистов глад за заварчици и шлосери. Вместо да търсят месеци наред кадри в бюрата по труда, могат да инвестират в обучението на кадри.
По-дългият, но по-сигурен път започва от училищната скамейка. Бизнесът трябва да инвестира в обучението на младежите, да им предлага стипендии и договор веднага след завършването им. А за да си гарантира „сигурни“ работници, работодателят може да ги „обвърже“ с 2-3-годишен договор. Време, в което младите ще придобият трудови навици, че и любов към професията.
Решението на проблема с липсата на квалифицираната работна ръка е ясно. Сега всичко е в ръцете на работодателите.
Анна Ефтимова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар