България е типичен пример на държава в състояние не просто на демографски срив, а на демографска катастрофа.
И определения като „най-бързо изчезващата нация на света“ не изглеждат особено пресилени. Демографската ситуация у нас обикновено се характеризира с нетния отрицателен прираст на населението, което доскоро намаляваше с 40-50 хиляди души годишно. Последните 2-3 години картината леко се подобри, а за който разбира от математика ще отбележа, че втората производна на населението като функция на времето, май вече не е отрицателна. Дали и кога тази станала вече положителна втора производна ще издърпа нагоре първата, и дали ще имаме, ако не положителен, то поне нулев прираст, предстои да видим.
Но прирастът е количествена характеристика на демографската картина на всяко общество. Не по-малко важни са и качествените характеристики на населението. У нас през миналата година са родени 64 000 деца. От тях 26 000, или 41%, са от родители с граждански брак и 38 000, или 59%, са от родители без такъв брак. Само по себе си последното обстоятелство няма особено значение. Има значение обаче един друг факт при новородените българчета. Факт, за който политкоректно, т.е. лъжовно, се мълчи е, че за повече от половината от тях майчиният език не е български. А българите все още са доста повече от половината от населението. С други думи, ако България изчезва демографски с определена скорост, то българският етнос изчезва с тройно по-голяма скорост.
Но дори и това не е най-страшното. Етноси се появяват, смесват се и изчезват. И българският няма да е първият, нито последният изчезнал. Страшното в демографската картина на днешна България е, че много от новородените, на които българският не им е майчин език, ще живеят в семейна среда, за която знанието и даже обикновената грамотност не са особени ценности. Меко казано. Това ще бъде и фактическият край на държавата с над 13 века история: когато по-голямата част от работната сила се окаже неграмотна. Както са неграмотни повечето мигранти (сричането на религиозни книги не го броя за грамотност), които според родните соросоидни коментатори били компютърни специалисти и неврохирурзи. Нашият вестник вече писа, че според соросоидите в сахарските пясъци, из афганистанските чукари и в нигерийската джунгла живеят главно този вид специалисти. Да, но не, както би казал големият български журналист Петко Бочаров, ако беше жив.
Но, учудващо може би за мнозина, темата на тази статия са демографските, образователни и културни проблеми не на България, а на великата Германия. Да, на същата тази Германия, която е икономическият локомотив на Европа. И която пак има проблем с миналото си. Но най-вече с настоящето си, а оттук – и с бъдещето си. След безумното „Елате всички!“, за което не съм чул някакво внятно извинение, и надменното „Ние ще се справим!“ (колкото се справихте с Втората световна война!), в Германия нахлуха два милиона и кусур мигранти, които вече бяха нарушили граничните закони на няколко държави, включително и на българската. Според законите на тези държави тези хора са престъпници. За соросоидите и за всички останали, дето сега с радост ще ми скочат, пояснявам. Престъпник е всеки, който престъпва законите. Просто, ясно и достъпно за всякакви хора, включително за такива с промити мозъци. Сега, разбира се, ще има рев, сълзи и сополи от разни хора, които съвсем справедливо ще отбележат, че дали някой е престъпник, или не, решава съдът. Ми да, той вече даже реши. След дълго колебаене, мотане и нежелание да се налага законът, българските съдилища започнаха да глобяват нарушителите на свещената българска граница. Глобяват ги по 100 лева, които въпросните лица, естествено, не плащат, щото са бедни и нещастни. Имат само по един скъп телефон и по има-няма 4-5 хиляди евро в джоба за дребни харчове. Глобяват ги по 100 лева, а биха могли да им дадат до 5 години затвор, както е според българския Наказателен кодекс за нелегално преминаване на границата и за разрушаване на граничните съоръжения. Биха могли, но не им. Те си знаят защо. Разбира се, това с еврата вече става в един доста усъвършенстван вариант, използван впрочем още през 13-14 век. В началото се случваше на мигрантите да им вземат телефоните и парите още на границата и затова се наложи да се използва тактиката на венецианските средновековни банкери. Тя се състои в следното. Мигрантът пътува с малко пари в джоба, а като пристигне франко крайната цел (Германия или Швеция), таксата за нелегалния му трансфер се превежда по банков път на трафикантите. Подобна е схемата за нелегален трансфер и по море с помощта на различни НПО-та. Удобно и ефективно, а главното – добре организирано. Защото добрата организация на противозаконния трафик е очевидна и за онези 80% от населението, които, според един български професор по социология, имат коефициент на интелигентност до 79. Защото толкова според науката е коефициентът на интелигентност на дебилите. Аз лично не мисля, че българите сме чак такива дебили. Просто цитирам мнението на някои уважавани от мен социолози.
След този дълъг и напоителен увод, можем да си дойдем на темата за подигравката с германската демография. Която директно кореспондира с проблема за дебилитета както сред населението, така и сред неговите политически ръководители. На обвиненията за катастрофалните грешки, които германското политическо ръководство допусна през последните четири години в областта на миграцията, то се опита да обясни, че какво пък толкова. Влезли били в страната някакви си там два милиона мигранти, к‘во толкова? Аз обаче ей сега ще обясня, какво именно е толкова. Днес населението на Германия е 83 милиона, докато през 1939 година е било малко под 70 милиона. И сега щеше да е над 120 милиона, ако не беше злощастният опит с хилядолетния Трети Райх, дето едвам изкара 12 години и малко. От тези 83 милиона германци във възрастовия сегмент от 18 до 29 години има по-малко от 10 милиона мъже и жени общо. Както читателят вече се е досетил, мъжете там са под 5 милиона. Запомнете това число – 5 милиона и с него сравнявайте всичко! Запомнете също и възрастовия интервал от 18 до 29 години. Защото двата милиона неграмотни мигранти, дето канцлерината ги докара в поверената й Федерална република, са именно на тази възраст. Дори когато мигрантът лъже, че е 15 годишен и естествено няма грам документи, щото ги е загубил в морето (има обаче скъп телефон, дето не е паднал във водата), той всъщност е на 18 години и нагоре. А и да не е бил на толкова навремето, вече е. И така, мигрантите на канцлерината не са деца и не са пенсионери. Млади мъже са. То се видя и по щастливите селфита, дето си ги правиха за всеобща радост. Мигрантите са на възраст, на която в Германия има само 5 милиона германски мъже, че и по-малко даже. Два милиона на пет милиона са 40 на сто увеличение! Да, но тя, канцлерината, уж щяла била да депортира един милион от тези два милиона. Ще депортира, но друг път, казваме ние. Но нека даже да е така. Остават един милион млади, агресивни и неграмотни мъже, които в най-добрия случай могат да сричат религиозните книги. Този един милион се впива в множеството от пет милиона германци на същата тази възраст. Няма къде другаде да се впият тези хора и няма какво да им се сърдим. Канцлерината ги е поканила, за да ги изхранва. Така демографската картина на Германия вече е изкривена с поне 20 процента (процентите всъщност са 40) в този най-важен демографски сегмент. Сегментът, в който мъжете и жените се срещат, заживяват заедно и най-важното - раждат децата си.
И така, на един милион (всъщност, на два милиона) млади мигранти трябва да им се намерят жени. Или, по-скоро, те ще започнат да си ги намират. Това е естествено и не следва да ги упрекваме. В техния възрастов сегмент, обаче, има само пет милиона германки. Съвсем не е ясно, дали един или два милиона (т.е. 20 или 40 процента) от тях ще поискат да свържат живота си с мигрант. Някои сигурно ще го направят, но други няма. Засега част от мигрантите решават сексуалните си проблеми с представителките на най-древната професия, но това решение е временно. А част от мигрантите очевидно искат да имат собствени деца и това е напълно естествено. Да предположим следователно, че някакъв брой млади германки вземат за съпруг мигрант. От тези, които се опитаха „всички да дойдат“ по призива на канцлерината. (Тази жена, както мнозина други западни ръководители, няма шанс да остави собствената си ДНК в бъдещата човешка популация.) Това ще означава, освен всичко останало, че същият брой млади германски мъже остават без партньор в живота. Тези германци какво, насила джендъри ли трябва да станат? Ми може да не искат хората, въпреки яростната джендър пропаганда, с която ги заливат.
Има ли решение острият демографски проблем, който канцлерината стовари върху главите на най-активната и перспективна част от германското население – мъжете и жените на Германия в най-фертилната си възраст? Има, ще кажат соросоидите. А именно, на двата милиона млади мигранти-ергени да им се внесе същият брой млади неомъжени жени. За да не се изкривява демографски най-чувствителната и важна част от германското население – онези 10 милиона млади германци, от които зависи, ще я има ли Германия. Защото не само България не е вечна. Никоя държава не е. Има обаче няколко проблема. Ако се приемат два милиона млади мигрантки, и ако те се вземат с двата милиона мъже мигранти (което далеч не е сигурно), това все пак ще деформира с 40% демографския състав на бъдеща Германия. Което може и да е за добро. Но това няма как да стане сега или в близко бъдеще. Не и при сегашната политическа обстановка в Германия и особено в свободната държава Бавария.
Следователно проблемът стои и ще се усилва, колкото и германското политическо ръководство да се опитва да депортира хора и да ги релокира в закъсали европейски държави срещу солидни количества сребърници. (А и тази депортация не навява добри спомени.) И друго има. Англо-американските политически инженери може и да си мислят, че тевтонският дух на германците (и духът на Шилер в частност) е трайно затрит. Но той може и да не е. Или поне в Източната част на Германия изглежда доста жив. А и вождът на Третия райх, доколкото помня, не беше роден в Германия. За разлика примерно от Бетовен.
Ако не се реши германският демографски проблем в сегмента на 20 до 30 годишните, скоро там ще стане страшно. А този проблем, както видяхме, не може да се реши в разумен срок. Затова е въпрос на не много дълго време да видим случки, пред които изстъпленията на мигранти в Кьолн и други германски градове, както и надигащата се естествена реакция на (все още) неразбиращите какво се случва германци, ще ни се струват като игри на чавдарчета. Или на хитлерюгендчета, ако искаме да останем на германска тема.
А какво трябва да правим ние, българите, на фона на всички нерадостни събития наоколо? Като начало, може да си спомним какво направиха младите български мъже през 1912 година. Когато хиляди от тях се върнаха от цял свят и оставиха костите си по бойните полета на Балканите, за да я има България. И нея я има.
Разбира се, сега нещата са други и никой не трябва да умира. Но е добре поне да ги помним тези велики млади хора от преди 100 и повече години, особено на фона на жалките напоследък опити за намеса в политиката на България от едни други, малко объркани българи, живеещи в чужбина.
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар