Есен

Есен

15 октомври 2018 г.

Четвърти километър

Из делниците на един луд (8-12 октомври)

Понеделник, 8 октомври

Вежди се размина с академичната титла. БАНските старчета не го избрали. “Обидно ми е, вика, представил съм цялата си биография, направил съм повече от 50 изложби по цял свят, но явно не съм оценен в собствената си родина…”

Това му е втори опит. “Предишния път, вика, се отказах. Не исках да влизам в академичните среди.“

Не искал да влиза в академичните среди! Само за тези думи не бива да бъде избран този невежа!

И сега отивал да прави изложба в Барселона. Дано да не е пак на държавен масраф. Щото предишната му изложба в галерия „Галиарди” в Лондон ни излезе малко солена – Общо 20 340 GBP или 45 358 лв. и 20 ст. По-любопитните могат да видят на снимката и перата, по които са заминали лирите.



Иво Никодимов забелязал малка грешчица в „Стандарт“. Президентът Радев щял да посети английската кралица Виктория. Което не че е невъзможно, но е свързано с тридневен национален траур. Другият вариант, тя да възкръсне, е по-малко вероятен. От 2000 г. никой не е възкръсвал (едни момчета край Мъртво море, които изпуснаха бизнеса с първото възкръсване, сега следят внимателно!) Не, че са го искали, но се е получило зловещо! Горкана Деси, толкова млада и вече вдовица! Пък ние наскоро ѝ пожелахме втори мандат. Лично на нея, на мъжа ѝ не толкова…

Обаче всичко ще се оправи, президентът ще се види с която трябва кралица и предполагам, че ще ѝ представи и жената до себе си. Така е редно. Ще се радваме за нея. Нека види и тя широкия свят. Наскоро се оплака, че разговорите около нея се въртели все около турски сериали и селфита. Представяте ли си в каква антиинтелектуална среда е принудена да живее?!

Злочеста е направо като Мадам Злата, ако си спомняте: „Да бяхме в Авропата, не щяхме да имаме тези работи; ама тука… на простата земя, како ше сторим?“

На нейно място бихме променил средата, докато тя не ни е променила. Но хората сме различни.



А за „Стандарт“ какво да кажа повече. Той другарят Живков го беше каза навремето: „Ако плащаш с фъстъци, получаваш маймуни.“ Да, да, др. Живков го казваше! И после пускаше банани…

Кралица Виктория… Почти като опита на несъстоялия се академик Рашидов да заведе Гена Димитрова на концерт в Москва десет години след смъртта ѝ. Такова безгрижно невежество рядко се среща. Трябваше да го направят академик! Не че той го заслужава, академиците го заслужават.

Вторник, 9 октомври

Премиерът каза, че у нас имало свобода на словото. И е прав, ако и да го иронизират. Свобода има. И медийна, и всякаква друга свобода. Как го беше казал Марк Твен? „Слава Богу, в тази страна имаме три преимущества: свобода на словото, свобода на мисълта, и разума никога да не ги използваме.“ Та намеквам, че въпросът е в използването, не в имането.

Мога да ви посоча хората, които са се възползвали от свободата на словото. До един са в маргиналиите на журналистиката. Нали знаете, бележки в бялото поле. И там има живот, но не е така хубав.

Е, може и на тяхната улица да изгрее Слънце, ако Пеефски си удържи на думата и покани в управителния съвет на фондацията си наистина „само изявени български журналисти, които винаги открито са отстоявали истината и не се страхуват да изразят личната си позиция.“ Нямаме предвид себе си. Първо, защото ние наистина открито сме отстоявали истината или поне тази, която ни е достъпна, изразявали сме и личната си позиция, но понякога ни е било доста шубе, щото… Щото рядко се търсят ръководни кадри в медиите, пък ние така сме свикнал. И, второ, с господин Пеевски си имаме лична вражда. Ей така за нема нищо. В глупостта си навремето сме казал, че изглежда като правен в час по трудово и той не ни го прости. Може би защото не успя да промени начина, по който изглежда, знам ли…

Мислиш свободно, пишеш каквото мислиш, а Пеефски се грижи нищо да не ти липсва, да си материално осигурен. Представяте ли си какъв живот, само си викам дано! Ама надали. Да го видя, няма да го повярвам. Но аз няма да го видя. И вие също. Стигам до този извод, като използвам метода, който Тери Пратчет нарича „Екстраполация на базата на предишно поведение“. В нашия фолклор е известен като приказката за лъжливото овчарче.

„Из делниците…“, 14 април 2014 г.: „Ирена Кръстева продала вестниците си. В петък подписала договор с ирландското дружество „Мedia Maker Limited”, собственост на Патрик Халпени, за продажбата на дяловото си участие в „Телеграф”, „Монитор”, „Политика”, „Меридиан мач” и „Борба”. С финализирането на сделката Кръстева излиза от българския пазар, се казва в съобщението до медиите.“

И не, че ще ви се правим на прозорлив, но още тогава сме коментирал с неверие: „Навремето, когато умрял Талейран, противниците му рекли: „Интересно какво ли цели с това?” И ние не знаем какво се крие зад тази мнима медийна смърт…“

„Из делниците…“, 19 април 2016 г.: „Борисов: Делян Пеевски си отиде, напуска страната и скоро няма да е дъвка. Той е най-удобната дъвка за всеки, какво ще говорят после не знам.”

„Из делниците“, 25 април 2018 г.: „Пеефски става ортак с американската компания „Nu Image Inc.“ Нейният български филиал “Ню имидж България” купува 50% от „Телеграф медиа“…“

Целта на всички тези операции, по откровените признания на г-н Пеефски, беше: „създаване на високи журналистическите стандарти и утвърждаването на медийния плурализъм“. Човек не винаги постига целите си. Но самото им формулиране вече очертава добрите намерения.

Та казвам, че и Борисов, и Пеевски са готови да дадат медийна свобода. Но и журналистите трябва поне да си пуснат фиша.

В една книга, която не е много сигурно, че е писана от Наполеон (“Монолозите на Наполеон I”), императорът казва: “Не съм давал свобода, казват? Значи те още вярват, че свободата е едно парче книга, покрито с няколко подписа? Туй е работа на гражданите да поддържат своите права, своето достойнство, своята воля. Народът упражнява правата си, а не ги получава. Та нима аз трябваше да напомням длъжностите на гражданите? Това, изповядвам го, надминава моята добродетел. Те имаха деспота, когото заслужаваха, и освен това им съответстваше…”

Много харесвам тези думи. Даже в дисертацията си съм ги турил. Беше доста смела дисертация, но ние, понеже не сме глупак, изчакахме да мине 10 ноември и тогава я защитихме. (Как деликатно намекнахме, че не сме прост журналист, а малко нещо сме се отъркал в нАуката, не ли?)

Сряда, 10 октомври

Чувал сме фотографи да казват, че една снимка говори повече от хиляда думи. Тази сентенция, разбира се, е израз на фотографски патриотизъм, да не кажа шовинизъм. Има снимки, които казват много, има снимки, които казват малко, има и такива, които не казват нищо. Но понякога наистина се случва една снимка не само да говори повече от 1000 думи, но и да обяснява цяла една партия, цяла една политика, цяла една държава. Ето я тази снимка:

Нямате ли усещането, че всеки момент ще каже: „Бау! Б-а-у-у-у“.

Милиони години еволюция, за да стигнем до един предан кучешки поглед! Е, кому беше нужно?! Това е по-грозно и от проскинезата! По грозно от ръкавите за целуване на Сюлейман Великолепни. Казвал ли съм ви? Султан Сюлейман Великолепни ходел със златен кафтан с четири ръкава. Два за ръцете и два за целуване от придворните. Лани на Прошки, Когато Цветанов, кметът на Сандански и други лица (?) се хвърлиха като котка на суджук да целуват ръка на Борисов, посъветвахме премиера да помисли как това одеяние да се въведе в някаква съвременна форма. Тогава ще престанат просташките намеци, че целували премиера по задника, а ще казват, че са го целували по ръкава.

Имаше някъде из историята или из легендите, забравил съм, един цар, който режеше главата на всеки, който е по-висок от него. Странното е, че Борисов не е нисък. Дебел да, но нисък не. Та се чудя защо ги е приучил така да му приклякат. И това не е от вчера. Имам в архива си снимка, от времето на кметуването, на която Цветанов му е клекнал по същия начин и го гледа предано в очите. А Цветанов има изразителни очи, ако сте обърнали внимание. И умее да си служи с тях, особено пред Борисов. Изследователи от Сейнт Луис доказаха, че колкото повече власт има един човек, толкова за по-висок се мисли. Което, ако е вярно, значи, че Борисов се мисли за титан. Той Волен се мисли, та Бойко… Някои ниски хора са много смешни. Но не щото са ниски. Сам по себе си ниският човек не е смешен. Смешен е нисък човек, който се навежда, когато минава през висока порта. Така пише Бергсон.

Казват, че една от причините Путин да си подбере Медведев за дубльор била в ниския му ръст. Трудно е да си по-нисък от Путин, но Медведев го постига и това го прави ценен.

Като споменахме Болния човек… Заедно с Бареков ще правят консервативен блок за изборите. (Коментар на Монтескьо: Колкото повече луди се съберат, толкова по-голям смях пада.)

„Аз, вика Дудука, съм единственият легитимен представител в България на европейските консерватори“. Ей, знаете ли, че днес е световен ден на психичното здраве? Казвам го просто, за да не забравя, а не да правя някакви намеци, колкото и уместни да ви се струват.

Бареков обяснява, че ще се събират със Сидеров, щото „той е най-старият патриот и консерватор на политическия терен с над 30-годишна практика“.

Не, бе, не 30, 130! Даже малко над 130.

Понеже, както ви казахме по-горе, сме се поотъркал в нАуката и сме изучавал специално следосвобожденската ни история, та отговорно казваме, че в архивите могат да се намерят сведения, че Сидеров е един от първите консерватори у нас, бил е съратник на Константин Стоилов, Тодор Бурмов, Димитър Греков. По онова време е бил известен с името Григор Начович, но са му викали  Велзевул, щото и тогава е бил такъв темерут и злобар.

Сигурно трябва да кажа две думи за Велзевул (наричан също Веелзевул, Баелзебуб и т.н.). Буквално преведено името означава „принц на мухите“. И понеже нали мухите ходят по мръсотия, тор, изпражнения, та значението е за принц на мръсното, пошлото и злото. Велзевул е един от най-висшите демони и е най-неконтролируемият. Според екзорсистите вилнее през есента. За прогонването му трябва да прочетете Василиевите или Златоустовите молитви, но най-сигурно е с молитвите на Св. Киприян.

Пък в сайта „Барикада“ са пресъздали събитието по следния колоритен начин: „Сидеров и Бареков заровиха дудука.“

От вътре ме напъва да питам в чий заден двор са го заровили, но малко ме е срам.

Ако отгърнете Уикипедия,  ще видите, че там хомосексуализмът е определен по следния начин: „Хомосексуалността означава романтично привличане, сексуално привличане или сексуални действия между представители на един и същ пол.” В случая със сигурност можем да говорим за романтично привличане, не ли? Просто ми хрумна да ви го кажа. Щото лично ние най се дразним от латентните педерасти, нереализираните.

Четвъртък, 11 октомври

Човек когато иска да намери, ще намери каквото си иска. А когато не иска, в очите да му го навреш, пак няма да го види.  Депутати от БСП наклепали Борисов пред комисията на Пламен Георгиев КПКОНПИ, че е в конфликт на интереси заради мачове с негово участие през май с ветераните на “Витоша” Бистрица, когато отборът се появи с фланелки с реклама на хазартна фирма.

Комисията обаче  го оневини напълно с мотива, че да, той наистина е носил тази фланелка, но никога не е давал съгласието си за това. Борисов така обяснил по време на изслушването в комисията. С една дума, облякъл е фланелката, но не бил съгласен. И излезе на терена с тази фланелка и цяла България го възприе като рекламен агент на хазартната фирма.

Не изглежда като човек облечен насила….

Ние, хората с раздвоена душевност, често изпадаме в такива ситуации. Ето, днес не съм съгласен с голяма част от написаното. Миналия път пък с нищо не бях съгласен. По това си приличаме с него. Той, въпреки че е имал много по-голям късмет със себе си, но и той изпада понякога във вътрешни противоречия. Като това да облече фланелка, с която не е съгласен.

Събранието на академиците в БАН избра издателя Иван Гранитски за член-кореспондент на Академията в областта „Творци на изкуството и изкуствознание“. Бил ярък общественик със значимо присъствие, автор на 35 книги…

Уф, май беше по-добре Веждито. Той си е обикновен простак и нагаждач.

А Гранитски е ченге. Осветен е през 2008 г. като агент на ДС с псевдоним Огнян. Е, ченге-академик е амортизирана новина. В БАН ченгетата-академици се прескачат: акад. Георги Марков (Роман), акад. Константин Косев (Найденов), акад. Людмил Стайков (Василев), акад. Петър Кендеров (Симеон, Кадмий), акад. Васил Гюзелев (Крумов, Вълчанов)и т. н. и т.н.

Та Гранитски е ченге и много як пич, убеден враг на Истанбулската конвенция и джендърите. Силвия Нейкова пусна снимка от корицата на новата стихосбирка на Боян Ангелов, където, на четвърта корица, има бележка от Гранитски. Ама от тези, за които оттатък Ускорителя казват, че кърти миФки: „Новата книга на Боян Ангелов „Последна риза“ е звучен шамар връз ухилените муцуни на квазипостмодернистите и катастрофиралите неолиберали-джендъри“; „фаготистите на джендър-идеологията“, „безумията на постмодернистите и посредствените словесни полюции на убогите духом“…

Горе-долу разбирам накъде бие. Само фаготистите не са ми ясни. Аз знам, че фаготистите са музиканти, които духат на един голям, много голям… инструмент, който с малко фантазия може да бъде оприличен на член. Освен това да има предвид новият член-кореспондент.

Това имах предвид по-горе, като казах, че Вежди не заслужава да е академик, но академиците напълно са заслужили Вежди.

Правителството купи за 43.2 млн. лв. дупката на Гергов.

Тук се получи малко двусмислено, но гарантирам, че беше несъзнателно. Обаче пък като се замислих, не изключвам бъдещето да потвърди и двата смисъла. Защото не е тайна за никого, че Гергов от доста време си е дал задника под наем на ГЕРБ. Той е толкова дашен, че като нищо можете да си помислите, че има повече от един… Та купувайки дупката на Варна, в комплект със задника на Гергов, Борисов прави поредната грешка.

„Освен, че е нагла и престъпна тази сделка е и откровено глупава като политически ход, написа юристът Владимир Дончев във ФБ. – Задкулисната цел е политическа договорка Борисов-Гергов и някакъв опит за отстраняване на Корнелия и овладяване на червената партия… Сделката е толкова оцапана, че по-скоро ще консолидира червената маса срещу Гергов.“

Нинова вече се произнесе: „Сделката във Варна е на задкулисието. Имаме политическа позиция на ИБ на БСП нашите съветници в ОС на Варна да не подкрепят тази сделка.“ И те не я подкрепиха.

Да го кажем с думите на Фуше: “Това е повече от престъпление, това е грешка.” Щото ние на престъпленията вече навикнахме.

Грешка, защото не носи политически дивиденти. Което, обаче не значи, че не са възможни друг вид дивиденти, същински. Казвал ли съм ви, че финикийците са измислили буквата „О“? Като видели силата на парите и възкликнали: „О-о-о!“

Стане ли дума за пари, всички сме от една партия.

Петък, 12 октомври

Вместо да ви кажа, ще ви питам. Някой чувал ли е кого гласят за главен секретар на МВР? Много се закучи тоя избор. Чавдар Николов ми каза, не знам дали е вярно, че бавели избора, защото не можели да намерят по-тъп от министъра. Не го вярвам. И на теория, и на практика, колкото и да е тъп един човек, винаги може да се намери по-тъп от него. А в случая с министър Маринов коментаторите се подвеждат по външния вид, особено по формата на главата, която е малко ямук. Но това са забежки във френологията (Йозев Гал) и криминалната антропология (Ламброзо), отречени от времето теории.

Премиерът Бойко Борисов нареди  на председателя на УС на АПИ Светослав Глосов да намери законови механизми и да извади „Джи Пи Груп” от проектите с европейско и държавно финансиране. „Прокуратурата, вика, да ги обвини и вкара в затвора. Аз не съм разследващ орган, моята политическа воля стига до там всеки, който е заподозрян и тече разследване, да го извадя от конкурсите и да си докаже правотата, ако е такъв.”

Вероятно не е необходимо, но за всеки случай ще ви преведа станалото. Щото подходът е традиционен: И да знаете, когото хванат гори! Останалите продължаваме!

Цариградската патриаршия реши да обяви Украинската православна църква за самостоятелна (автокефална). Приятелят на Борисов Порошенко ликува за сметка на приятеля на Борисов Путин: „Това е голяма победа за боголюбивия украински народ над московските демони, победа на доброто над злото, светлината над тъмнината”…”провал за идеята на Москва като Трети Рим”.

Контрабандистът на цигари газ пикае! Щял да къса евхаристичните си отношения с Константинополската патриаршия. (Казано простичко, няма да ядат и да пият заедно.) Защото Константинополската патриаршия пресякла червената линия и приела катастрофално за себе си и за православието решение.

И като сме на попските работи, да отметнем още една тема. В НС гледат на първо четене промените в Закона за вероизповеданията.  Ще изравняват заплатите на поповете с тези на учителите. А вероизповеданията, изповядвани от  повече от 1% от населението (на практика православието и ислямът), ще получават държавна субсидия. За всяко самоопределило се лице ще се получават по 10 лв. от държавата, но не повече от 15 млн. лв. за вероизповедание.

11 лева субсидия за всеки глас на партиите, 10 лв. на дедо поп за всеки самоопределил се… А стига, бе, няма ли край?!

Не, няма край. В „24 часа“ хищна ръка към субсидиите протяга и главният Зюмбюлев. Да се вземели субсидиите от партиите и да се дадели на вестниците. По-точно да се дадели като ваучери на читателите, с които да се абонират за вестници.

 „24 часа“: „Държавата трябва да подпомогне свободната преса.“ Съгласен съм. Свободната!

Не знам, не съм единодушен. От една страна без вестници българинът ще бъде неинформиран. Но пък, от друга страна, с вестници ще бъде дезинформиран. И не мога да реша кое е за предпочитане.

Погледнете пак горната снимка. Тя е от побратима на „24 часа“  „Труд“. Вестникът на Блъсков (Пеефски) е обявил война на целия свят.

Изпускаме го, да знаете! Предупредих ви, че го изпускаме. Започна да дава доказателства за психична  ентропия в реално време. Не може човек, който е в центъра, да обяви Гутериш, Мария Гарсес и други коскоджамити европейски и световни лидери за врагове на България. Спасява ни само това, че те не четат „Труд“. Той кой ли вече го чете, де…



Тони Филипов, д-р  Reduta.bg