Есен

Есен

12 октомври 2018 г.

В очакване на журналистите

Какво по-вдъхновяващо от това бизнес депутатът Делян Пееввски да успее и в битката за медийна свобода?!

Медийните съобщения на Пеевски са поначало готини, последното също си го бива, но и в него новото е малко. 

Бизнес депутатът сподели публично отказа си от продажбата на "Телеграф Медиа" на "Ню Имидж Медиа" и учредяването на фондация, която да управлява изданията му. И започнаха едни гадания...

Някои решиха, че предстои обръщане на бухалката срещу управлението в тон с вербалните заявки на ДПС. Други твърдят обратното - че подкрепата е гарантирана. Трети предлагат обичайната версия за привиден отказ от бизнес, контролът върху който остава под друга форма. А според други в ДПС-то готвели Пеевски за евродепутат. Във всеки случай, ако изключим реалността и недоверието, текстът с поредното оттегляне на Делян е съвсем приличен.

КЗК наистина не се е произнесла по искането за одобрение на сделката близо половин година. Пеевски нарича това двоен стандарт и е прав - коя е КЗК, че да го мотае, освен ако това не е редено?!  С оглед досегашния му принос за постигане на медийна прозрачност  какво друго да очакваме от новата му фондация, освен да работи за "развитието на медийния пазар, повишаването на професионализма, морала и обективността в журналистическата професия, както и борбата срещу фалшивите новини във всичките им форми"?! И  да прибира пари отвън, насочени именно към такава фондация.

Тук някъде става интересно заради обещанието в управителния съвет на фондацията да участват "само изявени български журналисти, които винаги открито са отстоявали истината и не се страхуват да изразят личната си позиция". Но такива има ли изобщо в неговите медии? Обаче медиен борд с подобна заявка звучи амбициозно. Въпреки че там са първо досегашните верни главни редактори. Но какво да възразим срещу тезата, че "е крайно време медийното съдържание да бъде управлявано от журналистите, защото само така би се гарантирала независимостта на медиите"?!

Това с оттеглянето от активната издателска дейност бие на оттеглянето на Доган от активната политика, така че е напълно рутинно. При това авторът пояснява изрично, че "моето участие ще бъде ограничено единствено до финансовото подпомагане на дейността на фондацията за постигането на нейните цели". Така се прави според учебниците по журналистика - издателят си гледа финансовите резултати, без да се меси в редакционната политика. Това е обаче в учебниците, иначе всички се месят. 

И лошите са същите - "съмнителни бизнесмени, обвиняеми и подсъдими олигарси със запорирано от държавата имущество, с претенции да определят дневния ред, водени единствено от личните си интереси и желанието си за саморазправа с институции или конкуренти". Подсъдим олигарх у нас е екзотика, изключение на правилото, че олигарсите не ги съдят - така че грешка не може да стане.  

В резюме: "Като издател на печатни медии  не желая повече да бъда причисляван по какъвто и да е начин с тази група медийни собственици, а на създадената от тях изродена медийна среда е крайно време да се противодейства. Редакционната политика трябва да се определя единствено от реалните събития и обществения интерес, а не от олигархични медийни кръгове. Само така българските медии ще могат да се освободят от всякакви зависимости и ще бъдат свободни – този път не само на думи, а страната ни няма да заема незавидно място по медийна свобода".

Ха-ха-ха... Добре казано за човек, чиито издания обявиха за фалшива новина 111-ото ни място в класацията за медийна свобода на "Репортери без граници".



Огнян Стойчев, Banker.bg