Във връзка с обявена прожекция и дискусия на филма „Пролетариатът. В търсене на истината“ на 10 ноември 2018 г. от 19 ч. на ул. Вашингтон 43 в София, организирана от Културен център „Кооперация Взаимопомощ“, се сблъсках с отричане на понятието „пролетариат“ като старо, неадекватно и не отразяващо съвременната структура на обществото.
Пропагандата свърши своята работа – днес все повече хора вярват на измислицата, че вече не съществува пролетариат. Става въпрос за сериозна демагогия, проповядвана от капиталистите, за да попречат на пролетариите да осъзнаят собствената си класова принадлежност. Затова си струва да разберем какво точно означава „пролетарий“.
Думата произлиза от латинското „proles“ (днес думата се използва на италиански – „prole“), което означава „деца“. С думата пролетарий се обозначава човек, който не притежава нищо друго, което би могло да го издържа, освен децата си. Всеки, който не притежава капитал и затова е принуден да продава работната си сила, е пролетарий. Ако същият човек остане без работа, може да разчита единствено на помощ от най-близките си – деца или внуци. Всички пенсионери ще ви го кажат.
Така че днес пролетариите не само не са изчезнали, а са много повече, отколкото са били в миналото, погледнато в проценти. В света капиталистите и рентиерите не надхвърлят 10% от населението. Всички останали са принудени да работят, за да се издържат.
Това, че тук-там е останала някаква социална държава, съвсем не гарантира на пролетариите, че биха могли да преживяват от пенсии или социални помощи, когато ги уволнят или изгубят работоспособността си.
Цялата социална политика зависи само и единствено от управляващите политици и изобщо не е присъща на капиталистическото общество. Утре някой нов политик може да цъфне и да обяви, че ще получаваме пенсии на куково лято.
Колкото до усиленото повтаряне, че днес няма пролетариат, а прекариат, ще поясня и значението на думата „прекариат“.
Отново идва от латински („precarius“) и означава „несигурност“. Прекариите са работещи на временни трудови договори и тъй като се върнахме 100 години назад и сега капиталът успя да спечели поредната битка с работническата класа, вече постоянните договори са огромен лукс, на който все по-малко пролетарии се радват. И тъй като временните договори по никакъв начин не гарантират някаква стабилна работа, затова и се заговори за „прекариат“ – несигурни работници.
Относно „разликите“ между двете понятия, само ще напомня, че когато думата „пролетарий“ се е използвала в ежедневието от всички, изобщо не са съществували т.нар. „постоянно договори“. Така че всички пролетарии са си били прекарии. Ако сте прекарий, то със сигурност сте и пролетарий. Но дори и да работите на постоянен договор, пак сте пролетарий, защото не можете да пратите шефа си на майната му и да си бъркате в носа, докато отнякъде ви капе печалба или рента. Както, за разлика от вас, може да направи един капиталист.
Самонаетите пък са съвсем друга класа, която едно време е била определяна като „дребен буржоа“ – хора, които имат достатъчно капитал, за да си бъдат шефове сами, но недостатъчно, за да могат да спрат да работят и да наемат други да работят за тях.
Каквото и да ви говорят, в капиталистическото общество от самото му зараждане съществуват все едни и същи класи, а ние с вас сме от прецаканата.
Даниела Пенкова, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар