Лято

Лято

28 декември 2018 г.

Народопсихология на пияния келеш зад волана

Карането пил е някаква национална невменяемост, която трудно може да бъде обяснена
 
Алкохолът и любовта вдъхновяват човечеството. За второто трябват минимум двама, но за първото може и сам. 

Големият американски писател Уилям Сароян казва, че на 16 г. открил мъдростта на пиенето. Когато пиеш сам, навлизаш повече в дълбините на човешката мъдрост, отколкото когато те разсейват с празни приказки и често за едно и също.

Освен всичко пиенето е народопсхология, умение и безмилостна константност. Колко ракии изпива бай Тренчо от Сусурлево е почти физична величина, достатъчна да запази интелектуалния му облик, доброто здраве и палавото настроение. Една повече или по-малко просто развалят крайния резултат. Изненадващо е, че тази константност съществува и при заловените пияни шофьори през годината.

Каквито и мерки да предприема пътната полиция, каквито радари и дрегери да внася, оказва се, че тази цифра варира около 13-18 000 годишно. Рекордът е през 2009 г. когато са хванати 24 000 пияни шофьори зад волана. Кога малко повече, кога малко по-малко, но са горе-долу толкова. Тези показатели навеждат на мисълта, че не е измислена мярка, която да възпре пиещите. 


И друго – който кара пил, пак ще кара пил. Може да звучи дивашки, но е така. Нещо като боят на жените у дома. Може да залитаме във всякакви крайни законодателства и глоби, но това не отказва любителите на огнената вода, дори и когато са с автомобил.

Това е пак народопсихология – първо автомобилът като мощ, лукс и престиж, и второ – пияният шофьор като голям пич и тарикат. Много е глупаво, но се замислете, че е така. Нищо не плаши пияните тъпанари, дори и смразяващите кадри и статистики. 


Сега, откровено казано, никой не е успял да откаже човечеството от алкохола. Нито Сухият режим в САЩ, нито реформите на Горбачов в някогашния Съветски съюз. Алкохолът е най-достъпният антидепресант, който обаче много бързо заличава чувството за мярка. А мярката е най-важната в тази консумация. Алкохолът е дал много велики хора на човечеството, но пияните келеши с автомобили не са сред тях и никога няма да бъдат. Ако може някой да им обясни това – например, в просветителски беседи за тъпанари, вероятно би постигнал някакъв частичен успех.

Карането пил е някаква национална невменяемост, която трудно може да бъде обяснена. Това е нещо неразривно от националния характер на замогналия се простак, на лигльото, комуто баща му дал 200 лв. със заръката да не ги харчи всичките за пиене, на потиснатия индивид, който се чувства велик само като се насвятка и пришпори колата с 200 км /ч. 


Пиенето не е детска работа, за него трябва чалъм, хладнокръвие, здрав разум и стабилна ръка. А не да те прибират майка ти и баща ти след големия резил от „Пирогов“. 

Песимистично звучи, но възможностите да се спрат пияните шофьори и броят им да бъде ограничен опират до нелицеприятни законови мерки, недопустими в наше време. И повярвайте, животът ви няма да стане по-хубав, ако се размажете на пътя с колата. Да пиеш с талант, значи просто да си признат голям талант, а не цървул с комплекси. Само големите умове могат да си признаят ползите от флирта им с алкохола. Или както е казал един от големите литературни таланти на XX век Ърнест Хемингуей „Пия, за да направя другите хора интересни“. 

Малцина може да разчитат на такова умение. А и все пак Хемингуей ги прави интересни, нали?


Стоян Сираков, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар