Зима

Зима

5 януари 2019 г.

Речта на Радев е реалистична. Хейтърството срещу него е безсилие

България се движи по инерция, без цел и посока и без ефективно управление. Тук проблемите се отлагат, а не се решават. Няма усилие, нито отговорност...
 
Новогодишната реч на президента Радев предизвика противоположни реакции.

Критиците му го обвиниха в черногледство и негативизъм, неподходящи за Новогодишната нощ. Привържениците му за пореден път припознаха в него изразител на собствените си мисли и единствения адекватен държавник.

Основания могат да се намерят и в двете гледни точки, но според мен е по-важно, че словото на президента провокира и е далеч от дежурните политически клишета. Поради силно ограничените му правомощия думите са най-силното му политическо оръжие и не е чудно, че той не пропуска възможност да се възползва от него. Според мен го прави максимално ефективно.

Радев се радва на високо одобрение най-вече заради адекватния начин, по който говори и упоритото му нежелание да влезе в политическия мейнстрийм на цинично равнодушие към ставащото.

България се движи по инерция, без цел и посока и без ефективно управление. Тук проблемите се отлагат, а не се решават. Няма усилие, нито отговорност. Политиката е сведена до пошла ситуационна игра, в която думите и позициите нямат никакво значение, защото се менят според конюнктурата и служат единствено като маркери, които показват къде в дадения момент се пласират играчите.

Достойнството на Румен Радев се състои в това, че се опитва да върне смисъла на политическия говор. Да го върне при реалността, да го свърже с истината и да го обърне към разума на публиката. Това прави президента реалист, а не негативист.

Неговите речи са реалистични, а не хейтърски. Той се опитва да бъде честен с хората, което е изключително трудно в активната политика. Освен това все още не е забравил, че беше избран, за да бъде алтернатива на статуквото, което също е достойно за уважение.

По-голямата част от българите живеят в будна кома, според сполучливия израз на един уважаван анализатор на публичния ни живот. Затова и съдбата ги връхлита изневиделица, независимо дали под формата на четирите годишни времена, телефонен измамник (който е в състояние да ги накара да изхвърлят повече пари през балкона, отколкото да съберат за Българската коледа) или елементарен политически демагог, за когото гласуват с упорит ентусиазъм, без да правят връзка между поведението си пред урните и живота, който живеят (срива на тол системата е най-пресният пример). Не е лошо да има кой да ги побутва и да им говори истини, нищо, че ги чуват с известно закъснение от няколко години, понякога и с десетилетия.

Ето защо си мисля, че Румен Радев се държи адекватно и отговорно. Речта му на Нова година беше рекордно кратка, но за сметка на това без нито едно клише и алабализми. Добре е, че президентът се опитва да навлезе малко по-дълбоко и да отиде отвъд чистото политическо говорене. Да се докосне до теми, които опират до манталитета и националния характер, което може да бъде много опасно за един политик. Хората могат да те намразят много силно, ако им казваш истината.

Мисля, че ключовото изречение в речта на Румен Радев е следното: “Убеден съм, че нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица, когато надмогне егоизма и страха и обедини усилия в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще. В това е смисълът на единението. В това е бъдещето ни като народ и държава.”

Не съм чувал политици да говорят за егоизма и страха на народа, нито да призовават за общи усилия в името на справедливостта, суверенитета и просветеното бъдеще. Радвам се, че Радев го направи и то навръх Нова година. Във вихъра на кичозната еуфория, тържествената заря на глупостта и кухите пожелания със суеверен отенък. Когато баналното и лишено от смисъл “Да сме живи и здрави” задръства ефира. Забелязал съм, че болестите и отрицателният прираст се увеличават пропорционално на употребата му, но това е друга тема.

Румен Радев излъчва почтеност и стремеж към истината и смисъла. На това се дължи и голямото доверие в него, което е истински политически капитал. Какво ще направи с него той и как ще го развие е друг въпрос и много скоро президентът ще трябва да помисли сериозно върху него. За да не изгубят думите му силата си. Засега, обаче те оказват влияние и кумулират енергия, която в политически аспект определено руинира позициите на Борисов и ГЕРБ, а това никак не е малко.

Десет години деградираща и разпасана простотия на власт, съчетани с безогледна корупция и фрапираща некомпетентност никак не са малко. Жестока травма с дълготрайни последици. Радев трябва да бъде подкрепен докато отстоява разграничителна линия от всичко това. 


Останалото са претенциозни превземки от нарцистично естество, седесарски предразсъдъци или откровено гербаджийско тролене.


 Явор Дачков, в. "Галерия"