„Газпром“ официално уведоми за това България.
През това време Украйна продължава да се оплаква, че е направила всичко възможно за запазване на транзита, но ненавистната Русия, а сега и Германия всичко са провалили. Защо най-лошите опасения на украинската „Нафтогаз“ започват да се сбъдват?
Министърът на енергетиката на България госпожа Теменужка Петкова заяви, че „България е получила официално писмо от „Газпром експорт“, че той планира да прекрати от първи януари 2020 г. транзита на газ по Трансбалканския маршрут през Украйна за Турция“.
Страховете на Украйна вече стават реалност. Киев, многократно е обвинявал Русия, че изгражданите от нея газопроводи са политически проект, а главната цел на Москва е да лиши Украйна от транзита. Генералният директор на „Нафтогаз“ Андрей Коболев, който скоро може да се раздели с поста си, даже успя да разшири списъка с виновните за бедите на украинската газотранспортна система (ГТС). Той написа във Фейсбук следното: „Нафтогаз“ полага максимум усилия, за да запази транзита на газ през Украйна след 2019 г. Но отчитайки действията на Русия, Германия и част от украинските политици, вече няма увереност, че транзитът ще бъде запазен“. Според него, подходът за обновяване на украинската ГТС трябва да бъде „премерен и отговорен“. Миналата седмица изпълнителния директор на „Нафтогаз“ Юрий Витренко също беше силно развълнуван, че транзитът на руски газ през Украйна ще бъде прекратен през 2020 г.
Между другото, трябва да отбележим, че Русия в лицето на президента Путин и на ръководството на „Газпром“ винаги са казвали, че Москва е готова да запази украинския транзит, но в малки количества, от порядъка между 14 и 40 милиарда куб.м. природен газ след изтичане на срока на сега действащия договор на 31 декември 2019 г. Още повече, че новите руски газопроводи не могат да бъдат натоварени веднага на максималната си проектна мощност, а ще я увеличават постепенно.
Трансбалканския газопровод е един от двата сегашни маршрута, по който руският газ се доставя в Турция през Украйна, Румъния и България в обем от 15 милиарда м.3. Вторият маршрут е „Син поток“, по който директно се доставя в Турция по море руски газ в обем 15-16 милиарда м.3. годишно.
От първи януари 2020 г. ще бъде пусната в експлоатация първата тръба на новия газопровод „Турски поток“, по която в Турция ще влизат тези 15 милиарда куб.м., които сега идват по транзита през Украйна и България. Тоест, първата тръба ще замести обемите, които сега се транспортират по Трансбалканския газопровод.
Малко по-неясна е ситуацията с втората тръба на „Турски поток“, която трябва да захрани с газ България, Сърбия и Унгария. За удовлетворяване нуждите от газ на България даже няма нужда да се строи нещо ново. Втората тръба на „Турски поток“ ще влезе в Турция, а по-нататък този газ може да се транспортира по Трансбалканския газопровод, тъй като тази тръба на границата с Турция ще остане празна. Тогава, тя може да бъде използвана в реверсивен режим, тоест вместо към Турция, да пренася газ в обем около 3.5 милиарда куб.м. в посока към България. А, ако целия капацитет на тръбата премине през България в посока Сърбия, Унгария и евентуално Австрия, това напълно ще замести обема, постъпващ по Трансбалканския газопровод и транзитиран сега от България към Турция.
Тук въпросът е, ще успее ли България да построи до 2020 г. интерконектора със Сърбия, за да може да продължи преноса на газ през Сърбия към Унгария и Австрия.
В момента сръбската компания Gastrans активно строи сръбската отсечка от газопровода. Проектната мощност на газопровода от българската граница до Унгария е 13.88 милиарда куб.м. годишно. Преди няколко дни сръбската страна проведе „маркет тест“ за ангажиране на капацитети от новия газопровод. На участниците в теста бе предложено да ангажират количества за срок от 20 години с входна точка на газопоровода в пункт Зайчар на границата с България и четири възможни изходни точки в пункт Хоргос на границата с Унгария.
Газопроводът между Сърбия и България трябва да бъде въведен в експлоатация на първи януари 2020 г. Проблемът е, че пунктът за предаване на газта в Унгария може да започне работа едва на първи октомври 2021 г. При тази ситуация природния газ от втората тръба на „Турски поток“ ще може да започне да пренася газ до Западна Европа през четвъртото тримесечие на 2021 г.
Тъй като диалогът на „Газпром“ с „Нафтогаз“ върви трудно, „Газпром“ предпочита директно да преговаря с представителите на ЕС. Евросъюзът постави като условие да бъде запазен транзитът през Украйна, въпреки строителството на нови газопроводи. Русия прие това условие, но с уговорката, че той ще бъде в значително по-малък обем, отколкото е сега. Това потвърждава и фактът, че новите газопроводи не се строят с цел икономически да убият Украйна, а, с промяната на маршрута, те да обезпечат по-голяма надеждност на доставките на природен газ в ЕС. Отделен е и въпросът за икономическата логика на доставките чрез новоизградените газопороводи.
По този повод експертът от Фонда за национална и енергийна сигурност Игор Юшков казва: „Ние намаляваме обемите през Украйна, защото това е икономически неизгоден маршрут за доставки“. Според него се оказва, че себестойността на доставките на газ от Ямал до Германия по „Северен поток-2“ е по-ниска, отколкото на тези през Украйна, а пък на юг е по-евтино да се доставя газ в Турция и Югоизточна Европа по „Турски поток“.
Всъщност до тази неприятна за Украйна ситуация я доведе собственото й ръководство. По принцип, маршрутът на доставка винаги може да бъде променен, но печели този, който има какво да доставя. И Киев прекрасно знае това. Ако Украйна не беше политизирала търговските си отношения с „Газпром“, а „Нафтогаз“ водеше преговорите в рамките на нормалния делови диалог, „Газпром“ нямаше да тръгне да строи нови газопроводи. Но, даже и сега, когато е ясно, че Украйна загуби битката срещу „Северен поток-2“ и „Турски поток“, Киев продължава да си играе на политика и не мисли прагматично. Той не прави нищо, за да запази обема на транзита, макар и в по-малко количество, отколкото преди.
Нещо повече, Украйна прави точно обратното, като поставя още по-неизпълними и неизгодни условия на Русия. Като че ли целта на киевския елит е не да се договори, а да саботира газовите преговори.
Експертът Игор Юшков обяснява, че „Украйна не предлага конкурентни условия за транзита. Първо, тя значително увеличава риска на доставчика с условието „ship or pay“. Второ, едностранно повишава транзитната такса и накрая, „Нафтогаз“ иска „Газпром“ да транзитира минимум 100 милиарда куб.м. природен газ, макар че вече от години такова количество не е транзитирано през нейната ГТС.
Това са само част от претенциите на украинците, защото те искат още руската страна да инвестира в модернизацията на тяхната ГТС. Друг съществен аргумент на „Газпром“ да заобиколи Украйна е, че сега за транзита руската компания плаща такса на „Нафтогаз“, а ако транзитира по морската част на газопровода „Турски поток“, ще плаща на своя дъщерна компания.
Затова, дали след 2020 г. Украйна ще продължи да бъде транзитна страна или не, зависи само от нея. Достатъчно е да предложи по-добри условия от тези, които „Газпром“ може да си осигури с използването на новите газопроводи“.
Олга Самофалова, "Вгляд", превод: Никола Стефанов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар