След фактите – млъкнете!!
Гледам по една телевизия дискусия за състоянието на българското кино и филмопроизводство.
Хора експерти, гънат се, въртят се, сучат се и не смеят да кажат, че сме гола вода през последните 30 години.
А това са години на свободата на творческата мисъл, на свободен полет на игра и СЦЕНАРИИ – и няма нищо съществено.
А трийсет години от „мракобесното”, цензурираното филмопроизводство – от 1944 до 1974, родиха истински шедьоври.
Ще припомня на някои черногледци, че през този период бием родината на киното Франция по киносалони – три хиляди, а Франция има две хиляди!
И ето, в годините на мрачната цензура, какви филми имаме: "Любимец 13" /1958 г./, "А бяхме млади" – 1961, "Тютюн" -1962, "Крадецът на праскови" – 1964, първият екшън сериал – "На всеки километър" -1969 г., жестоката сатира – "КИТ" -1970 г., "Преброяване на дивите зайци" -1973 г., шедьовърът "Козият рог" -1972 г., "Осъдени души" -1974 г…
Това са само някои от филмовите върхове през „мракобесните” социалистически години.
Това са фактите, остава след тях мълчание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар