Лято

Лято

27 юли 2019 г.

От реформа на реформа - на куц крак

Непрекъснатите реформи са в състояние да нанесат поражения, по-големи от тези на чумните епидемии в Европа през Средните векове...
 
Здравеопазването е твърде консервативна система. 

Това си личи от простия факт, че все не може да се нацели вярната формула на реформата.

Когато преминахме към пазарно ориентираната здравна система с каса и джипита в края на 90-те години, очакваното чудо не се случи. Честата смяна на здравните министри след това показваше, че нещо не е съвсем както трябва. Ама и какво трябва да бъде, също не ставаше съвсем ясно. Приложената у нас система е разпространена в англо-саксонския свят и оттам също достигат сигнали, че не са особено доволни. Използваната в България преди демократичните промени система подигравателно наричахме „Системата Семашко“. Това в най-общи линии беше мрежата от поликлиники, където вървеше добра профилактика и бързо медицинско обслужване. Впрочем Николай Семашко, макар и болшевишки деец, е бил доста грамотен лекар и най-вече много добър организатор.

Имам близък приятел, който 18 г. беше джипи във Великобритания, върна се у нас и разправяше, че там се чудят как да се оправят в лабиринтите на здравеопазването си. Показателен е и случаят с оперираната от тумор в мозъка българка, която живее в Англия и прегледът й при специалист бил насрочен след... 51 седмици. Прегледът, не операцията! А да отидеш при джипито, защото детето ти е вдигнало температура, за там това е недопустимо.

Изобщо в англо-саксонските страни на Европа прегледът при специалист е голяма драма. Не случайно живеещите там българи, когато се завърнат у нас, хукват по лекари и зъболекари. Това е показателно, че въпреки многото реформи, въпреки мъглявините и неуредиците, все още не сме успели да си нанесем пораженията, които ще бъдат истинско наказание за пациентите. 


И колкото и да надигаме глас срещу здравеопазването у нас, то все още има някаква ефективност, макар и куцукайки. Непрекъснатите реформи обаче са в състояние да му нанесат поражения, по-големи от тези на чумните епидемии в Европа през Средните векове. Първо те водят до неконтролируемо разрастване на чиновническия апарат, като той достига хиляди служители само в системата на здравните каси по места. Вторият проблем е, че точно като европейските си колеги, нашите джипита затъват все повече в бюрокрация. А това няма как да не се отрази на качеството на обслужване. Като се замислим, това спокойно може да се върши и от някой друг и лекарите да имат повече време за същинските неща. 

Факт е, че лекарите не могат да огреят навсякъде. Сега имаме брутална липса и от медицински сестри. Така че ако искаме да запазим и малкото специалисти, които имаме, а те са и достатъчно добри, е добре да облекчим работата им. 

Малко повече уважение също не вреди, защото може и да има черни овце в стадото, но все пак имаме сред най-добрите лекари в света. Признато е навсякъде.

Стоян Сираков, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар