Есен

Есен

31 август 2019 г.

Бит и душевност на съвременния български гражданин

Всички се превръщаме във всичко друго и все по-малко остава нещо българско в нас...
 
Като се ражда гражданинът, на небето се появява нова звезда. За селянина – нов клас жито покълва. 

Голяма работа е да си гражданин. На тях - гражданите, всичко им се полага – да учат, да управляват, да знаят. За селяните са провинцията, селата и къра. Да си гражданин е огромна привилегия, която не ти се дава от Бога, а от теб самия. Има 2 вида граждани – едните са потомствено такива, другите са се преместили да живеят в града и второто им поколение вече се зове чистокръвна порода софиянец, например. Въобще, голяма делба става. В наше време кой му скимне си вдига багажа и става гражданин. Не дай боже да каже откъде е и видиш как всички подвиват мустак и наум си викат „Мани го тоя селянин!“.
 

Как се става гражданин? Добре, че няколко поколения назад бабите и дядовците от село са купували ниви и къщи, та новоизлюпения гражданин да стане баш гражданин. Продава унаследените имоти, отива във Варна и си купува апартаментче в Кайсиева и започва да се надува, че е варненец. Неговите деца вече са на 100% граждани. Какви привилегии получава този чиляк? Много са. Порастват му едни криле, дава му се едно самочувствие, а егото му подритва на господ калеврите. Смята че всичко му е разрешено, но най-вече да обижда другите. Обаче най се дразни като отиде на пазара и се изръси за плодове и зеленчуци. „Мама им селяни, какви цени слагат!“ си мисли наум и едно хубаво подрежда селяните.

Гражданинът се изненадва, че тия от провинцията имат дипломи. „А, вика, знаем как сте ги взели!“. Ако не си завършил някой софийски университет, съвсем не се признава. Богата душевност има гражданинът. На която и страница да отгърнеш, все бяло петно ще виждаш. Той по природа е умен и не му трябва много да чете и учи. Да видите например баш русенлии – самочувствието им Дунава преплава, а софиянци – Витоша на малкото си кутре повдигат. Такова нещо е произходът. За някои диагноза, за други прогноза, а за малцина си оставаме хора.
 

Но нашият български гражданин е друга бира. Той, милият, вирнал носа високо, не се и поравя в семейната си история и да види откъде са дошли предците му. Ако 9 поколения назад все са били софиянци, значи говорим за истински граждани. Но ако прабаба ти е от Близнаци, ти какъв ли варненец си? Или като една съседка, която стана известна певица и се пише, че е родом от града на липите. Да уточним, че се е родила в тамошна болница, но не е живяла там.
 

Най-милата картинка е да гледаш новоизгряващите граждани на софийския звездосклон как червят бузки и не казват много откъде са. Милите. Голям срам е да си от провинцията. Пък не е лошо ако ти завещаят някой и друг имот на село. Тогава гражданина мигом се завръща при корените си и го продава. Парата и кръв признава. Макар и за час, ама си е нещо.
 

Селяните си ядат селската реколта, бягат из двора, ами добре им избиха свинете. Аман от селяни в тая държава. България се дели на Севера и Юга, на София, Варна, Пловдив, Бургас и селяните. В Пловдив и Варна има такива махали, че ще ти настръхнат и най-малките косъмчета. Въпреки това, там живеят граждани. Гражданите си тупат покривките през терасите, викат до сутринта, други купонясват, не заради друго, а защото са граждани. Като ги сложиш на някоя позиция не искат да обслужват провинцията. Даже не поздравяват. Всичко извън техния град е принизено до кофата за боклук.

Когато една нация е изчерпала духовния си резервоар, се поражда свръх егото. Когато егото вземе надмощие, идва време за подялба. А когато дойде подялбата, ние вече не говорим за нация или народ, а за отделни фрагменти от социума. Фрагменти, които са забравили извора на своята прашлясала душевност, които не искат да се ровят в семейната си история, а искат да строят нова действителност, смачквайки другите. Както наскоро една дама заяви в свое интервю, че историята не е нужно да се изучава, важно е да учим децата да градят бъдещето си. Е, като любител на историята мога само да кажа, че няма нищо ново, всичко е доброто забравено старо.
 

„За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници.“ (И. Хаджийски, „Оптимистична теория за нашия народ“).
 

Ние, драги ми граждани и селяни, отдавна нямаме обща съдба. Докато гражданите се чудят на кой остров да почиват, българското село умира – бавно, мъчително и неславно. В него се рушат къщите на нашите предци, а стоборите пропадат с последните спомени за блеянето на агънцата и стригането на овцете. Бащините къщи вече не са синовна заръка, а бреме. Селото се превърна в символ на подигравката и простотията, в срамно място, нежели произходът ти да е оттам. Няма вече люлки на халки в стаите, няма и къде да се родят славни поети и умове. Всичко, що човек се зове, все към града бяга – кой с калните галоши, кой с чумбера на главата. Селото вече не дава хляб, не дава престиж. Селото е срам!
 

Да те е срам от бащината къща,
когато вечерта се в мрак прокрадне,
да те е срам от минало и беднотия,
да стене твоята душа в градска утопия.
Да те наляга само нявги споменът за баба,
за козлето, за магарето и за купа със слама.
Да си скрил дълбоко споменът за своя си произход,
от селото момчето да затрил си,
на града егото си подарил си.
Да се завръщаш само в спомените си на село,
а денем да си първенюто градско.
Та може ли от туй по-жалко да те сполети –
забравил род, заръки, произход и деди,
да тъпчеш златните павета,
да правиш бизнеси, пари,
в душата скътал 100 завета,
а на мегдана егото, срамът стои.

 

И ако някой преди доста години е обикалял родината ни с едно колело и е писал за бита и душевността на народа ни (а там се описва и селската къщурка), днес говорим за такива на гражданина и селянина. Защото всички се превръщаме във всичко друго и все по-малко остава нещо българско в нас. Ние сме граждани, селяни, хомо, хетеро, геронтофили, свръх агресивни, особено вербално, а българи – все по-малко.
Рушаща се къща в началото на с. Конак
Elen Dejavu

Няма коментари:

Публикуване на коментар