Връстниците ми могат да гласуват и това ме плаши

Тези инертни поколения забременяват от безхаберие и раждат политическите чудовища, така се раждат корупцията и тиранията...
 
Връстниците ми могат да гласуват и това ме плаши.

Некачественото образование, силиконовите ценности и родителското безхаберие създадоха едно социално неангажирано поколение. Те не знаят кога идват избори, а дори случайно да дочуят, прехвърлят получената информация в графата "спам".

Понеже политиката не ги интересува особено. Има толкова по-важни неща, например  пластичните корекции на някоя родна знаменитост. Тези неща се обсъждат разпалено, относно тях имат твърда позиция, която защитават със зъби и нокти.
 
Въпреки общодостъпната информация за изборите, въпреки всички натрапчиви листовки и плакати, те не знаят, че идват избори, и че е редно да упражнят правото си на глас.
 
Не знаят кои са кандидатите - нито за кого да гласуват, нито за кого да не гласуват.   

Порочната ни образователна система се е превърнала във фабрика за млади циници. Тя възпитава в примирение.

 "Щом правото на глас е само привидно, защо да се опитваме изобщо да гласуваме?"

"Кои сме ние, че да променим нещата?"

"Смятам, че да гласувам е прекалено голяма отговорност, която не мога да поема, не и сега."

"Защо да гласувам, щом ще спечели партията, дала най-много пари?"

По-страшно е при тези, които са склонни да упражнят правото си на глас. Срещу пари.
 
Не ги е грижа, че продават собственото си право на избор, своята свобода. Какво толкова, това е само един глас, нали така? Те не продават себе си, глупости. Нито пък предават държавата. В нашия манталитет е толкова дълбоко закодирано това да търсим "келепир" навсякъде, че дори не си задаваме въпроса дали е редно да продадем правото си на избор срещу определена сума.
 
Превръщаме се в политически проститутки.

"Така или иначе нямам мнение по въпроса, защо пък да не изкарам някой лев?"

"Дайте ми петдесет лева и ще гласувам, само кажете за кого."

Тези, за които изборите са игра. Тези, които отиват като  децата, за да пуснат бюлетинката в урничката. Тези, които гласуват под натиска на родителите си. Тези, които гласуват от любопитство. Всички те четат книжката по картинките.

"Гласувах за него, изглежда ми симпатичен."

"Тази е много красива, затова я избрах."

Няма значение какво образование има, нямат значение и социалните му издънки, нито всичко, което е откраднал или не е. Той е красив. Значи  е умен, а сигурно е и добър човек. Ще гласувам за него. Той ще оправи държавата. Той е красив човек...

И така, докато всички таксиметрови шофьори псуват и крещят : "Съсипахте я та'а държава!", моите връстници се смеят. Понеже не ги интересува. Не ги интересува кой е на власт. А таксиметровият шофьор е просто откачен дядка. Бакшиш. После казват с раздразнение : "Ще му дам пет кинта да млъкне. Какво ми говори за държавата? Човек да не си хване такси, всичките разбират от политика..."

Тези инертни поколения забременяват от безхаберие и раждат политическите чудовища, така се раждат корупцията и тиранията. Аз се страхувам, а вие?

Гергана Дитц, Lentata.com