Зима

Зима
Пролет

15 септември 2019 г.

111-то място ли? Много ни е...

Как не се намери кой да каже на Борисов, че парламентарната му група не може да "уволнява" шеф на БНР?...
 
"Не го познавам директора на БНР, не съм го и виждал. Помолих да му предадат, защото изпълнителната власт дава парите, но не се меси, но съм и председател на партия, чиято парламентарна група е гласувала за неговия избор, и ако не оправи това безобразие (б.ред. скандалното сваляне на репортерката Силвия Великова от ефир), ще отида в парламента и ще накарам парламентарната група да му иска оставката", обяви на 13 септември премиерът Бойко Борисов в Русе.

Не се намери ни един, който овреме да го репликира, че не парламентарната група избира генералния директор на Българското национално радио, а СЕМ - Съветът за електронни медии. Или поне да замаже очевадния гаф на премиера.

А гафът не е никак малък. Защото всъщност Бойко Борисов, а и парламентарната "му" група не могат (и не трябва да могат) да се бъркат по никакъв начин в управлението на медиите - включително на така наречените "обществени медии", пък били те и на издръжка на държавата. Не само, защото в цивилизования свят е така, а защото това е записано и в нашия закон.

Според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)  директорът на Българското национално радио се избира или освобождава не от парламента, а от СЕМ - Съветът за електронни медии. Пак според този закон СЕМ би следвало да е "независим специализиран орган, който регулира медийните услуги", който действа единствено и само в интерес на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на електронните медии.

СЕМ се състои от петима души, трима от които се избират от парламента, а двама се назначават от президента. В момента в СЕМ има представители на двама президенти: Бетина Жотева бе назначена от Росен Плевнелиев, а Ивелина Димитрова - от президента Румен Радев. Розита Еленова и София Владимирова бяха избрани през 2016 година. Владимирова бе предложена от ГЕРБ, а Еленова - от БДЦ (формация, свързвана от медиите с бизнесмена Христо Ковачки). Последното назначение в съвета - също "благословено" от парламентарната група на ГЕРБ през юли т.г., бе на Галина Георгиева. Дипломираната със специалност "Аграрна икономика" Георгиева бе предложена за член на СЕМ от бившия министър на културата Вежди Рашидов.

Без съмнение, въпреки предвидената в закона независимост на регулаторния орган, при този начин на попълване на състава му тя би могла да е по-скоро само хипопетична. Което прави напълно възможно новоизбраният (през юни т.г.) генерален директор на БНР да бъде "отстрелян" по политическа линия.

Само че това не може да стане през парламентарната група на ГЕРБ, както казва Бойко Борисов. Парламентарната група може само да изготви някаква декларация, с която да поиска оставката на един или друг директор на "обществена" медия - но това ще бъде само един политически акт без никаква правна стойност. Защото депутатите не могат да "уволнят" не само генералните директори на БНТ и БНР, те не могат да отстранят дори членовете на СЕМ, които сами са пратили в този орган - това може да направи само.... СЕМ. Просто така пише в закона.

Освен това отстраняването на генералния директор на БНР може да стане само при строго определени предпоставки, изчерпателно изброени в закона. Ограниченията са предвидени именно за да не може директорите на обществените медии да бъдат уволнявани само и единствено по нечия политическа воля. Според ЗРТ мандатът на генералния директор на БНР  може да бъде прекратен предсрочно при несъместимост, влязла в сила присъда, установяване конфликт на интереси, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си ... Или ако се установи, че директорът "извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори". В последната хипотеза ключовата думичка е "системно" - т.е. директорът не може да бъде отстранен само за едно провинение, колкото и тежко да е то.

Вярно, генералният директор винаги може да напусне "доброзорно" и да подаде оставка, "мотивиран" отвън по един или друг начин. Но само ако той го поиска. И оставката се подава пак пред СЕМ, а не пред парламента. Въобще - всички варианти за освобождаване на директора на БНР (а и на БНТ) минават само и единствено оттам. Включително и предсрочното прекратяване на мандата му, без той да е подал оставка. Ролята на депутатите се изчерпва  само с избора на трима от общо петимата членове на СЕМ. Толкова.

Изказването на Борисов, че е можел да активира депутатите от ГЕРБ да поискат оставката на директора на БНР, издава непознаване на закона. Или откровен опит да се баламоса публиката. Което, колкото и да е тежък за един премиер, все пак е по-малкият грях.

Далеч по-сериозно звучи обаче признанието, че Борисов лично е разпоредил някому, така и не се разбра на кого, да се "оправи безобразието" със Силвия Великова, защото инак ще се искат оставки.

Защо? Защото съвсем неподправено, автентично описва доколко политически "независимо", може да е ръководството на БНР (или СЕМ - ако допуснем, че Борисов е предал посланието си чрез някого от регулатора).

И защото подсказва, че след като по заповед "отгоре" някой журналист в обществена медия може да бъде възстановен на работа, то няма пречка по същия начин да се "разпореди" и уволнението му. А списъкът с имената на изчезналите от екрана и ефира на националните медии професионалисти, които дръзваха да прекъсват самозабравили се политици с критика и неудобни въпроси или да опровергават с разследвания потока от хвалебствия на пресцентровете, набъбва буквално с всеки ден.

В БНР наистина се случи безобразие и това е безспорно. Истината обаче е, че ако около свалянето на Великова от ефир не се беше разшумяло и журналистите не се бяха вдигнали на протест, и това безобразие щеше да мине и да замине, като десетките други преди него. То щеше просто да се подреди до "пресконференцията без журналисти" на ГЕРБ и демонтираните микрофони в Министерския съвет, до липсата на яснота по какви критерии се избират членовете на СЕМ, до критиките за неубедителност на мотивите за избора на новите директори на БНТ и БНР, до  поредицата "освобождавания" на разследващи журналисти в частните електронни медии, до спрените предавания на Валя Ахчиева, до отказа да се разпространява "Прас Прес", до уволнението на карикатуриста Чавдар Николов, до неизлъчените предавания на Слави Трифонов, до затриването на BiT, до скандалното дърпане на шалтера на ТВ7 и още много, много други.

Да се чуди човек как на фона на всичко това, което се случва пред очите ни в последните няколко години, все още сме закотвени на прословутото 111-то място в класациите по свобода на словото и независимост на медиите от властта, а не сме се сринали съвсем на дъното...



 Paragraph22.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар