Софийските леви избиратели бяха поставени за пореден път в позицията на излъганите камилчета.
Надеждата им, че като подкрепят Мая Манолова, ще катурнат ГЕРБ, бързо беше попарена. Не от друг, а от самата Манолова, която нееднократно заяви, че няма да води битка с ГЕРБ, а с модела за управление на столицата. Каквото и да означава това.
Че Борисов ще играе за столичен кмет с две фигури, е повече от видно. Най-вероятно това презастраховане е причинено и от отсъствието на Цветанов, който пък недвусмислено показа, че вече не е приятел с бившия си бос.
Двете дами обаче (Фандъкова и Манолова) с нищо не си съперничат. Вялата, почти скучна кампания няма да даде сериозна преднина нито на едната, нито на другата. Колкото и да разчита Манолова на някакви имагинерни десни избиратели, шансът й беше основно с левите. Те обаче към днешна дата изобщо нямат намерение да я подкрепят, съдейки по публични изявления на видни червени другари.
Впрочем, причините БСП да подкрепи Манолова и да не издига свой кандидат за столицата, останаха дълбоко засекретени. Както знаем, „Позитано” 20 прелива от млади и амбициозни кадри, при това – напълно предани на Нинова, поне повечето от тях. Затова нямаше да е трудно да се намери подходяща за кметската надпревара партийна кандидатура. Но, уви, това не се случи. Подкрепата от БСП за Манолова още веднъж показа, че София е спазарена. Битка между ГЕРБ и БСП за столицата няма, никога не е имало и няма и да има. София се управлява от корпоративни интереси, дотолкова вплетени в политическите, че така нареченият модел няма изгледи да бъде разбит.
Освен от някой, който няма какво да губи. Някой, докаран по-отдалеч. Без зависимости и с амбиции. Но, както се оказа, всеки има по нещо за губене. Моделът знае как да се пази. Защото рухне ли той, рухва и държавният такъв. А това повлича със себе си всякакви други власти – законодателна, съдебна, видима и невидима.
Като човек с рефлекс, не може да му се отрече, Кадиев усети момента и побърза да се кандидатира, обръщайки се изцяло към левите избиратели. Взетите преди от него стотина хиляди гласа към днешна дата изглеждат добра цифра, но никой не знае дали левите симпатизанти отново ще дадат глас за него. Да не забравяме, че в надпреварата се включиха Ангел Джамбазки и Волен Сидеров, чиито избиратели в никакъв случай не са от десния спектър.
Раздробяването на вота обаче няма да помогне на никого и в ГЕРБ много грешат, ако вярват, че подобни ходове бетонират Фандъкова. Разхвърляне е възможно само сред доволните от управлението, а те вече са малцинство. Обратното, недоволните се сплотяват и вотът ще бъде основно наказателен, а не по симпатия или по партийна принадлежност.
А куриозът на тези избори ще бъде, че дори хората на Нинова в София при евентуален балотаж ще гласуват против Фандъкова, без значение кой е другият кандидат. Това е единственият начин да накажат партийната си върхушка за пазарлъците, за липсата на опозиционна адекватност и за все по-спорната лява идентичност.
Евелина Гечева, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар