Зима

Зима
Пролет

16 септември 2019 г.

Отмиращата журналистика

Проблемът на тази професия, която толкова много, наистина много обичам... несподелено, е, че тя просто си отмира...
 
Когато преди години ме питаха какво работя и казвах, че съм журналистка, реакцията беше - ооо, журналистка! Имаше уважение, а професията беше институция.
 

Когато сега ме питат какво работя, реакцията е - аааа, журналистка, точно с тази низходяща интонация. Ние сме разединени. Така позволихме да ни завладеят.
 

И не е необходимо някой да ни смачка, защото се мачкаме сами. Делим се на "вип" и "не-вип", улеснявайки собствената си асимилация.
 

Много, наистина много силно се надявах този протест да прерасне в нещо повече, не в протест срещу "Пик" и порнографията в журналистиката, защото тя далеч не се ограничава с няколко порно снимки.
 

Порнографията често е личностна и е в категорията "лицемерие", точно като моето в момента, когато пиша това. Защото и аз позволих да бъда вкарвана в категории.
 

Всъщност журналистиката, онази, в която аз се влюбих и си остана истинската ми любов, за съжаление - вече осъзнато несподелена, се превърна в порно.
 

Много по-грозно от снимките на приятелката на кандидат - кмета от "Да България". Защото ние отново не успяхме да се обединим. Защото извън вниманието остават десетки колеги от провинцията, които изнемогват и се оправят сами, но за тях никой не говори. Никой не реагира, когато колеги от голям вестник, например, ходеха на работа, без да си получават заплатите. Викаха ги по ъглите и им даваха пликове с пари. Техните заплати и едва ли не трябваше да благодарят, че шефовете им са благоволили. Или, че сайт, който иначе претендира за свобода на словото и в момента, не плаща здравни осигуровки на журналистите. Но пък иначе е подписал прословутата декларация. Тази, която подписах и аз. Анонимно.
 

Никой, ама наистина никой не коментира факта, че много мои колеги са поставени в ситуация - или - или, а те издържат семейства и просто нямат избор.
 

Не е възможно да нямаш избор, нали, но много хора са точно в тази ситуация, безименни и за тях никой не говори. Те, някак си, оцеляват.
Проблемът на тази професия, която толкова много, наистина много обичам... несподелено, е, че тя просто си отмира. Няма коректив. Разединени сме и сме готови да се ритаме по кокалчетата дори и в една такава ситуация, когато всичко зависи от нас, а по средата са поставени грантове.
 

Всички имаме своето минало. Работила съм във вестник, който беше купен и за дни политиката в него се промени. Тогава ни забраняваха дори да споменаваме името на Бойко Борисов, а после той за няколко дни изведнъж се превърна в звездата на броя. На всички броеве след това. Работила съм и в друг вестник, където заплатите в един момент спряха да се изплащат. Аз си тръгнах оттам, а от колеги просто разбрах, че шефът един прекрасен ден е дошъл, докато останалите са правели броя и им казал - сори, пичове, този вестник вече не съществува. Повечето от тях и до ден днешен не са си получили заплатите. Но за всичките тези неща никой вече не говори. И аз не мисля, че проблемите в тази професия, на която дължа всичко, но и нищо, ще се оправят с решаването на това дали някой ще цитира Пик или не. И дори не е и решението в това да се върне на работа толкова невероятен журналист като Силвия Великова. Тя би могла да бъде камъчето, което ще преобърне каруцата.
 

Но след това всичко ще се повтаря отново и отново в цялото това мракобесие, в което сме затънали и май всички имаме вина за него. 
Защото нещата трябва да се решат радикално, а не така - на парче.
 

За мен сигурно е късно, но в тази професия има невероятни хора, които все още не са се отказали, които все още горят в нея, за нея. Бъдещето, което може да бъде променено.

Мария Николаева, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар