Есен

Есен

1 октомври 2019 г.

Охулиха митрополит Николай заради прекрасна реч

Смешното е, че ако бе отнесъл тези думи към мавзолея на Ленин на Червения площад, една част от истериците щеше да ръкопляска...

На 18 април 1951 г. в Париж е основана Европейска общност за въглища и стомана. Това е предшественикът на ЕС. 


Учредяването се извършва от шест държави, и шестте им външни министри са католици. По-нататък ЕС се развива като огромно наднационално и нерелигиозно обединение, разпростиращо се върху целия Стар континент. Но Швеция и Финландия се включват в него едва през 1995 г., а Норвегия до днес не е. Защо? Сигурно се дължи на ред икономически причини, но под праха на историята се крие още една – тези държави са протестантски, още от самото начало гледат подозрително на обединението.

Идеята католическият свят да развива общи икономика и институции, за да се съхрани и експанзира, датира от Средновековието – затова и протестантите малко след Втората световна война подозират, че въглищата и стоманата не са само оръжия на индустрията.

Разказвам този пример не за друго, а за да онагледя, че теми като религия, политика, международни отношения, най-вече обвързаността им в реалния живот са много сложни. Те не са подходящи за крясъци, първосигналност, демонстриране на всичкология, а изискват умереност, задълбоченост, уважение. Не така обаче стоят нещата в ерата на Фейсбук, в която манифестират глупостта и необузданото самозванство. Нека си припомним истерията през пролетта при посещението на папата у нас – настана неистова врява, че Светият синод отказал обща служба за мир с Франциск.

Недоволството дойде не от вярващи, а от врякащи хора, които нямат понятие от канон или пък не им пука да бъде нарушен. Шест месеца по-късно нито световният мир, нито всекидневието на врякащите се промени с каквото и да е – това пък е пример как в ерата на интернет общественото мнение изпада в истерии, които нямат нямат и сантиметър връзка с истинския живот.

В петък се разгоря нова такава истерия. Пловдивският митрополит Николай казал на предизборно мероприятие на кандидат-кмета Здравко Димитров (ГЕРБ), че египетските пирамиди са “паметници на богохулна арогантност”. В социалните мрежи настана такъв вой, все едно Николай е убил човек. Гняв и присмех осмислиха уикенда на хиляди българи.

Смешното е, че ако бе отнесъл тези думи към мавзолея на Ленин на Червения площад, една част от истериците щеше да ръкопляска.

Но щом го е казал за пирамидите, пред които всички си правим селфита, значи владиката е изрекъл въпиеща глупост.

Но глупост ли е наистина? Ето извадки от речта на митрополит Николай. В нея той отправя послание към политиците, упражняващи светската власт. Уточнявам, че пасажите са дълги, истински ужас за любителите на лесното знание:

“Властта, която се дава от Бога, представлява отговорност, която издигнатият започва да носи пред хората, но особено пред Бог! Колкото по-значима е позицията, толкова и отговорността е по-голяма…. Светският управник, комуто Бог възлага отговорността за управлението, трябва да е милостив и грижовен… С личен пример и с дело той трябва да подканва силните, богатите и успелите да се погрижат и да поемат солидарна отговорност за своите по-слаби и по-бедни братя и сестри…

Различни (има предвид хората) ги правят не материалните възможности, с които разполагат, а единствено делата им, по които Бог ще ги съди… Добър светски управник е този, който знае, че не разпределя „ресурси“, а ръководи хора, че носи отговорност за хора. Грешка прави и грях слага на душата си този, който разглежда себе си като властник, а градът и хората в него като „ресурси“, от които да изстисква максимума за себе си и за своите приближени, без да се съобразява с никого и с нищо. Великото някога египетско царство, в което властниците са се кланяли на тотеми и са разглеждали хората като „ресурс“, тоест – роби, е било застигнато от Божия гняв и е станало на прах и пустиня. Изчезнала е културата, изчезнал е езикът, изчезнал е самият народ, ведно с владеещата го каста. Останали са едни пирамиди – паметници на богохулна арогантност, довела до затриването на цяла една цивилизация. Много важно, че фараоните са построили пирамиди, но са затрили народа си и държавата си! С богохулна арогантност, повтарям това…  


Изчезне ли вярата в Христа, бъдат ли пренебрегнати принципите и ценностите, за които споменахме току-що, започнем ли да се грижим само за строежите, без да зачитаме хората и този материален свят един ден ще изчезне, и ще се превърне в археологическа разкопка. Без да остави дори и една пирамида, защото експлоатираният човешки ресурс е малък, а вече е и много изтощен от експлоатацията. Така ще става всякога, когато властта се разглежда като материалистична, алчна консумация на „ресурси“,  а не като отговорност пред Бога,
одухотворена от любовта към хората, от любов към ближния, когото трябва да обичаме, както обичаме себе си”.


С цитатите до тук. Всеки, който иска, може да намери пълната реч в интернет. Големият въпрос - казва ли нещо лошо митрополит Николай? Не, точно обратното – речта му е прекрасна. Призовава за солидарност, помощ към бедните, хули алчността, няколко пъти споменава “експлоатация” на хора и ресурси, иска материалното да не взема превес над духовното (и точно тук е примерът с пирамидите). В края на речта си моли думите му да бъдат предадени на другите участници в кметската борба. Видно от цитираните пасажи той прави и още нещо, което е похвално  - в почти пряка реч казва на представителите на ГЕРБ, че не материалните придобивки (пирамиди в Египет, магистрали, зали и стадиони сега) са важни, важни са хората, а те са на предела на силите си…

В крайна сметка митрополит Николай не заявява нищо по-различно от това, което писатели, поети, философи, журналисти твърдят от векове – важна е духовността, защото без нея и най-великите империи на материята рухват. Различното е, че го прави чрез своя църковен стил на изразяване. Без ирония трябва да се отбележи, че няколкократното споменаване на “експлоатация на ресурси” дори го изстрелва на върха на либералния мейнстрийм, защото точно това твърдят неговите представители.

Словото на митрополит Николай е прекрасно, защото би направило действителността по-добра,  ако поне един човек пренесе зрънце от нея – за разлика от общата молитва за мир с папата.

И на какво точно се смя Фейсбук поселението? И то не знае. А вярващо ли е? Не, мнозинството са атеисти, някои дори се гордеят. А защо тогава им е важно какво казал митрополит Николай, как е посрещнат папата?

Отговорът е, че просто търсят забавление. Не четене, осмисляне и други протяжни дейности, а коремен смях, смилаем светоглед се търсят.

Не са нови тези занимания. От зората на цивилизацията простолюдието ги упражнява. Разликата е, че днес получава световна трибуна.

Нямам против да се обсъждат лимузините на църквата, охолството на владиците, личният пример, който дава самия Николай… И за агентурата в Синода нямам против.

Ако духовници вършат злини, следва да бъдат укорявани, да не им се пести гняв.

Но когато произнасят прекрасно слово, и то следва безпристрастно да бъде отчетено. Когато пък от словото се вади отделна фраза, несхваната поради бързане или ниска интелигентност, а после хвърлена на вълците за забавление – също не бива да се мълчи.

Написах тези редове не за да хваля митрополит Николай, Светия синод и т.н. А за да кажа, че в социалните мрежи простолюдието задава тон. Всеки днес се съобразява със социалните мрежи – от папата през Тръмп до Борисов и продавачите на пици. С което простолюдието става толкова важно, колкото никога не е било. Написах тези редове и за да кажа, че трябва да учим децата не да четат статуси, а дълги текстове. Преди да се научат да говорят, трябва да знаят и разсъждават.

Пловдивски митрополит Николай

 Искрен Вълчев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар