Решението на германския автомобилен производител „Фолксваген“ да построи новия си завод в Турция, а не в България вкара българските официални власти в обяснителен режим.
В него заложиха на нападки към Турция, заплахи към „Фолксваген“, опити за политически натиск през Европейския парламент и дори критика към правилата на Европейския съюз, регламентиращи държавата помощ и подкрепа.
Всичко това с една-единствена цел. Да се прикрие фактът, че българската икономика е слабо конкурентна, а българският пазар на труда е насочен към рабoтни места с ниска добавена стойност. Това от своя страна кара българските специалисти години наред да предпочитат да бъдат наемани извън страната. И така до момента, в който в страната вече просто липсват подготвени кадри, които да поемат такъв голям проект, какъвто е завод за производство на автомобили.
Вместо да анализират проблемите на икономическата среда в България, министрите от третото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов, както и бившият президент Росен Плевнелиев, който сега е лидер на браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“, предпочетоха да заложат на атака по „Фолксваген“ и Турция. В очевидно координирани изказвания вицепремиерът Томислав Дончев и експрезидентът Росен Плевнелиев критикуваха правила на ЕК за контрол над държавната помощ. Двамата дори казаха, че България може да инициира промени, тъй като процедурата с „Фолксваген“ е показала пробойни в тези правила.
„Защото, докато България играе по правилата на ЕС и на общия пазар, Турция си прави каквото си иска. А концернът “Фолксваген” не гарантира равнопоставеност. Тоест, да го кажа още по-ясно – концернът “Фолксваген” знае, че Турция е член на общия пазар, но не спазва правилата му за държавни субсидии. Концернът “Фолксваген” се обогати от факта, че Ердоган ще наруши правилата и не изпълнява правилата на общия пазар“, казва Плевнелиев в пространно интервю в близкия до управлението вестник „24 часа“.
В същия дух беше и изказването на Томислав Дончев по време на технологична конференция в Пловдив. „Като не е дошъл “Фолксваген”, ще дойде някой друг, и то в най-скоро време – в следващите 2-3 години“, коментира той, цитиран от „Капитал“.
В тезата на управляващите може и да има аргументи. Но същественият въпрос е, че не това е причината България да загуби съревнованието с Турция.
Големите европейски автомобилни концерни имат не един завод в Централна и Източна Европа. А всички тези страни, или поне достатъчно голяма част от тях, са част от Европейски съюз и също са спазвали правилата за държавна помощ.
В поредица от свои анализи германските медии, позовавайки се на източници от VW, сочеха като основен аргумент в избора на Турция големия пазар, подготвените кадри и опитът на страната в автомобилната индустрия.
Така стигаме до любимата лъжа за автомобилната индустрия в България. Тя често е подхранвана от министър-председателя Борисов при неговото любимо мероприятие – „откриване на завод“. В обяснителния режим около провала за „Фолксваген“ за силната българска автомобилна индустрия заговориха министърът на икономиката Емил Караниколов и Росен Плевнелиев.
„В България в последните 7 г. се създадоха 65 000 работни места в автомобилния сектор. И ние много се гордеем с тази позитивна динамика. Автомобилният клъстър беше създаден в първите месеци на моя президентски мандат. Посетих много държави, договорихме много фабрики, правителството на премиера Борисов свърши много работа и ние днес можем да се поздравим с 65 000 работни места, над 220 фабрики в България, разпръснати из цялата страна, не само в София и Пловдив. Автомобилният клъстър днес като цяло допринася за 10% от БВП на държавата. 10 млрд. лева е оборотът“, казва пред „24 часа“ Плевнелиев.
Цифрите звучат впечатляващо, но проблемът е, че те винаги е добре да бъдат поставяне в някакъв контекст. Данни от Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) показват колко трагично е състоянието на сектора в България.
По данни на ACEA от септември 2019 г. в ЕС има 229 (в Европа общо са 309) фабрики, в които се сглобяват автомобили, или такива, които имат отношение към автомобилопроизводството. На картата България присъства единствено с бившия автомобилен завод на „Литекс Моторс“ в Ловеч, където се сглобяваха китайски коли.
За сравнение в конкурентната Турция има 10 автомобилни завода. В Румъния те са три, колкото има и в Сърбия.
Данните за заетите в сектора също показват колко далече реално е България. Средно за ЕС 8.5% от всички трудово ангажирани са съсредоточени в автомобилния сектор. При България нивото е два пъти по-ниско. В Словакия, Румъния и Чехия, които също като България са членове на ЕС и спазват ограниченията за държавна помощ, заетите в сектора са между 13 и 15% от целия трудов пазар.
Всичко това разбира се не било толкова голям проблем ако знамето на т.нар. автомобилна индустрия на България не беше развявано като голямо постижение, показващо колко предпочитана е страната ни чуждите инвеститори.
България устойчиво през годините си изграждаше образ и структурираше икономиката си като на подизпълнител. И в крайна сметка постигна точно това. В страната има десетки цехове за производство на детайли, които се използват в производството на автомобили. Но това категорично не е автомобилна индустрия. Това е производство на заготовки, които след това отиват другаде, за да се създаде продукт, който носи в себе си добавената стойност.
Така стигаме до любимата лъжа за автомобилната индустрия в България. Тя често е подхранвана от министър-председателя Борисов при неговото любимо мероприятие – „откриване на завод“. В обяснителния режим около провала за „Фолксваген“ за силната българска автомобилна индустрия заговориха министърът на икономиката Емил Караниколов и Росен Плевнелиев.
„В България в последните 7 г. се създадоха 65 000 работни места в автомобилния сектор. И ние много се гордеем с тази позитивна динамика. Автомобилният клъстър беше създаден в първите месеци на моя президентски мандат. Посетих много държави, договорихме много фабрики, правителството на премиера Борисов свърши много работа и ние днес можем да се поздравим с 65 000 работни места, над 220 фабрики в България, разпръснати из цялата страна, не само в София и Пловдив. Автомобилният клъстър днес като цяло допринася за 10% от БВП на държавата. 10 млрд. лева е оборотът“, казва пред „24 часа“ Плевнелиев.
Цифрите звучат впечатляващо, но проблемът е, че те винаги е добре да бъдат поставяне в някакъв контекст. Данни от Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) показват колко трагично е състоянието на сектора в България.
По данни на ACEA от септември 2019 г. в ЕС има 229 (в Европа общо са 309) фабрики, в които се сглобяват автомобили, или такива, които имат отношение към автомобилопроизводството. На картата България присъства единствено с бившия автомобилен завод на „Литекс Моторс“ в Ловеч, където се сглобяваха китайски коли.
За сравнение в конкурентната Турция има 10 автомобилни завода. В Румъния те са три, колкото има и в Сърбия.
Данните за заетите в сектора също показват колко далече реално е България. Средно за ЕС 8.5% от всички трудово ангажирани са съсредоточени в автомобилния сектор. При България нивото е два пъти по-ниско. В Словакия, Румъния и Чехия, които също като България са членове на ЕС и спазват ограниченията за държавна помощ, заетите в сектора са между 13 и 15% от целия трудов пазар.
Всичко това разбира се не било толкова голям проблем ако знамето на т.нар. автомобилна индустрия на България не беше развявано като голямо постижение, показващо колко предпочитана е страната ни чуждите инвеститори.
България устойчиво през годините си изграждаше образ и структурираше икономиката си като на подизпълнител. И в крайна сметка постигна точно това. В страната има десетки цехове за производство на детайли, които се използват в производството на автомобили. Но това категорично не е автомобилна индустрия. Това е производство на заготовки, които след това отиват другаде, за да се създаде продукт, който носи в себе си добавената стойност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар