Зима

Зима
Пролет

30 ноември 2019 г.

Мартин Скорсезе: Кината в САЩ станаха увеселителни паркове за супергерои

"Никой не искаше да финансира "Ирландецът": смятаха сюжета за старомоден, а Де Ниро, Пачино и Пеши вече не са достатъчно продаваеми."

- Отдавна искате да работите отново с Робърт Де Ниро. Защо “Ирландецът” ви отне толкова години?

- Искахме отново да работим заедно, но не за да направим поредния филм за мафията със застаряващи гангстери. Дори и с възрастта да усещаме по-силно неотложността, трябваше да изчакаме проект, който си струва усилието. Именно Боб (Робърт Де Ниро - б.а.) го откри с книгата на Чарлз Бранд преди девет години. Беше толкова развълнуван, докато ми разказваше за нея, че не можеше да завърши изреченията си.

- И вие споделихте емоцията му?

- Да, защото се усещаше ходът на времето, тема, която много ме интересува, както и Боб. Това идва от героите. Една събитийна, хронологична биография не ме интересуваше. Всъщност ние не знаем кой наистина е убил Джими Хофа. Изхождайки от героите, имаме по-богата палитра, докосваме се до вътрешни човешки страни, остаряването, приятелството, предателството, вината. Неща, в които можете да се разпознаете, дори и да сте далеч от тази история. В известен смисъл, това е филм за Боб и за мен. След десет, двадесет години ще изчезнем и ще бъдем забравени. Искаш да контролираш съдбата си и тогава се захващаш за работа. С времето хората умират и всичко това избледнява. Децата ни няма да могат да си спомнят как е било, както аз не мога да знам какъв е бил животът по време на Голямата депресия.

Робърт Де Ниро в "Ирландецът"

- Филмът е връщане назад, което поставя въпроса за физическото подмладяване на героите на екрана. Как постъпихте?

- Бързо се отказах от идеята да бъдат изиграни от по-млади актьори. Нямаше никакъв смисъл да взема Боб Де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши, за да ги заменя през половината време. И с кого? Никой не е в състояние да изиграе Де Ниро. Спряхме се на цифрови преобразявания. Но и дума не можеше да става да играят с малки камери и сензори на лицето! Обсъдих въпроса с Пабло Хелман, ръководител на визуалните ефекти в Industrial Magic Lights, по време на снимките на моя филм “Мълчание” в Тайван. Той ми обеща да разработи по-фина технология от съществуващите системи за заснемане на движението, а предимството от забавянето на продукцията бе, че той имаше време да ги подобри. Но в същото време бюджетът растеше. Тогава моят агент ми разказа за “Нетфликс”, които не познавах наистина.

- Какво ви накара да изберете видео стрийминга, изоставяйки киносалона?


- Нито една голяма холивудска компания не прояви интерес. Никой не искаше да финансира този филм: смятаха сюжета за старомоден, а Де Ниро, Пачино и Пеши вече не са достатъчно продаваеми. “Нетфликс” ми даде финансирането, гарантирайки ми пълна творческа свобода за филм от три часа и половина, което ми позволи да рискувам с нови неща в художествено отношение… Но американските кина се превърнаха в увеселителни паркове за супергероите на “Марвел”, които нямат никаква органичност и не предизвикват никаква емоция. Трябва да се борим, за да продължим да снимаме филми, дори и ако трябва да намерим други места за разпространение.



Мари-Ноел Траншан, “Фигаро”, превод: Галя Дачкова, Glasove.com

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар