Един ден може би ще съжаляваш за всички дни, които си пропилял. В ядове, в тревоги, в скука дори.
Ще се чудиш как в перфектен слънчев ден стоял си с часове у дома, вместо да се радваш навън на света. Ще си мислиш колко любови са били само уроци, а колко много всъщност вложил си в тях.
Ще видиш колко от тъгата ти е била ненужна и как е могло да се радваш, вместо да плачеш и да обичаш, вместо да мразиш.
Ще се сетиш за хората, които са те наранили и ще се усмихнеш с мъдрост в сърцето. Защото ще знаеш, че всеки един от тях ти е дал повече, отколкото е взел.
Ще приемаш проблемите разумно и ще знаеш, че нищо няма да е края на света, когато решенията винаги са на една ръка разстояние.
Един ден може би ще съжаляваш за всички дни, които си пропилял, докато е могло просто щастливо и безгрижно да си живял.
И защо този "един ден" не започне всъщност… сега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар