"Ще ти върна младостта за 1,99", декларира неотдавна генералният директор на БНТ Емил Кошлуков в интервю за "24 часа".
Поводът за оптимизма на Кошлуков, който командва парада в рекордно задлъжнялата обществена телевизия (-44 млн. лв. за 2019 г.), са плановете му "до година-две" "старата къща" да разкрие позабравените си чарове в онлайн канал с приложение. То ще позволява ползването на целия архив на БНТ срещу символичната сума. Осигуряването на публичен достъп до "златния фонд" на единствената в миналото телевизия в България най-вероятно е един от аргументите на сегашния й шеф при активното му лобиране за увеличаване на държавното финансиране за БНТ. Нарастването на държавната субсидия ще стане факт с предстоящите промени в многострадалния Закон за радиото и телевизията. Възможно е те да включват и превръщането на обществените медии в зона, свободна от реклами.
Кошлуков е уверен, че "ако го направим абонамент за 1,99 лв. например, те (инвестициите - б. а.) ще се изплатят.
Стотици хиляди българи ще се абонират, за да могат да гледат кадри, които помнят - Паша Христова, Апостол Карамитев, Кеца като много млад, дори и как са строили "Младост". Също и старите български филми, за които имаме права. Ще ти върна младостта за 1,99. Нещо повече - от съдържанието мога да изкарвам и приходи като го продавам на други медии - с каталог, както е "Нетфликс", но български."
На фона на сегашния неатрактивен онлайн портал на БНТ идеята за новата й интернет платформа е положителна новина. Оптимизмът на Кошлуков да прокара мост от аналоговото минало към дигиталното съвремие обаче не действа заразително поне по няколко причини. Защото битката ще е за "стотици хиляди", а не за милиони българи. Очевидно в БНТ са се примирили, че огромната й аудитория отдавна е само спомен от миналото. Но дори интерес към "златния фонд" да проявят мнозина сегашни и някогашни почитатели на първата телевизия у нас, голяма част от възрастните хора трудно ще могат да го материализират, защото още живеят в офлайн епохата.
Въпреки оправданата ни национална гордост от бързия широколентов и евтин интернет, като студен душ действа неумолимата статистика за интернет потреблението в страната. През 2018 г. едва 65 процента от българите са декларирали, че използват интернет (средното ниво в ЕС е 85 процента). Още по-обезкуражаващ е демографският профил на интернет консуматорите според данните на Евростат, анализирани преди година от сайта "Барикада". При младежите до 30-годишна възраст България отново е на опашката (заедно с Италия), но делът на ползващите интернет е значим - 92 процента. "Сред възрастните (65-74 г.) обаче едва 19% влизат в мрежата, срещу средно 56% за общността." А тъкмо това са хората, на които Кошлуков иска да върне младостта.
Ако занапред не намери общ език с младите, БНТ е обречена на отмиране - в унисон с естествените демографски процеси, които засягат най-силно основната й аудитория, т.е. хората на възраст над 65 години.
Миналия декември по данни на пийпълметричната агенция "Нилсен Адмосфер" пазарният дял (зрители на възраст 4+ години) на БНТ 1 - водещият канал на обществената телевизия, е бил малко под пет процента. За сравнение: bTV се гледа пет пъти повече, а Нова ТВ - четири пъти. "Пазарен дял" е делът на всеки телевизионен канал в общия брой на тв аудиторията за дефинирания период от време.
В сегмента на 18-49 годишните, т.е. във възрастовата група на професионално най-активните и най-мобилните българи, лидер е Нова ТВ, следвана от bTV - и двете телевизии завоюват пазарен дял от по плюс-минус една пета. БНТ 1 е чак на седма позиция с 2,7 процента. Пред нея са нишовите канали Кино NOVA, bTV Action, Diema и bTV Cinema. Сходни са данните и за предходните месеци и години.
Че младите не гледат БНТ, а тийнейджърите рядко посягат към дистанционното и за комерсиалните телевизии, вече не е публична тайна, а сурова реалност. Тя трябва да накара да настръхнат косите не само на стратезите на модела на обществените медии, но и на собствениците и мениджърите на частните телевизии. Класическите телевизионни канали губят младите хора. Лежейки на стари лаври, те не полагат достатъчно усилия да ги спечелят онлайн платформите си, които на всичкото отгоре са тромави.
Обществените медии в Европа си пробиват трудно път в интернет, констатира проучване на Института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към Оксфордския университет от м.г., цитирано от "Сега". Въз основа на фокусирано наблюдение върху обществените медии в осем европейски страни, то стига до няколко важни извода за дереджето на обществените медии:
- В повечето европейски страни се задълбочава тенденцията хората на възраст между 18 и 25 години да предпочитат фейсбук и ютюб като източник на новини в сравнение с онлайн платформите на обществените телевизии. Само във Великобритания фейсбук не е желаната среда, водеща е Би Би Си. С онлайн платформите си тя успява до достигне до повече хора до 25 години в сравнение и с частните си конкуренти.
- Ефирните емисии на обществените медии в Европа често пъти достигат до същата аудитория, която ги чете и онлайн. Т.е. онлайн "разширението" им не носи добавена стойност.
- Потреблението на новини офлайн непрекъснато спада вследствие на променящите се предпочитания на младите хора. Аудиторията на обществените медии е "възрастна образована, с разнообразни политически пристрастия".
"При неумолимия залез на традиционното ефирно излъчване те (обществените радиа и телевизии - б. а.) ще трябва да се променят и все повече да достигнат онлайн до хората. Това ще се случва в среда, която се характеризира, първо, с далеч по-интензивна битка за вниманието на аудиторията с огромния избор на източници. И второ, с все повече и разнообразни технически средства", се казва в заключението на доклада.
Поставена в тези рамки, БНТ изглежда като джудже, което още сочи с пръст другарчетата си от частния офлайн сектор, че й изяждат хляба, без да осъзнава заплахата от онлайн гигантите наоколо. Те засенчват слънцето, което до неотдавна озаряваше щедро с лъчите си аналоговия медиен свят.
Бъдещето на България - младите хора, използват интернет не само, за да научават новините (друг е въпросът колко ги интересуват), но и за да се потапят в новите визуални, емоционални и естетични светове на ютюб, "Нетфликс" и още дузина водещи канали и платформи за с видеосъдържание, за инфотейнмънт, маратонско гледане на сериали и какво ли не още. За старите електронни медии стрийминг платформите и социалните мрежи за видеосподеляне се явяват същата заплаха, каквато са новинарските сайтове и фейсбук за хартиения вестник, който отмира доста безславно.
Да вземе например "Нетфликс", с която генералният директор на БНТ иска да се съревновава като продава архива й чрез каталог.
Срещу 7,99 евро месечно получаваш неограничен достъп от едно устройство до цялата филмотека на новия интернет гигант, който вече има над 170 млн. абонати по света. За 11.99 евро можеш да гледаш филмите и сериалите, излъчвани по стрийминг платформата, на четири устройства, при това с много високо качество. Първият месец е безплатен, а абонаментът става с кредитна карта само с няколко кликвания на мишката. На една ръка разстояние е и възможността да го прекратиш. Няма обвързващи и заробващи дългосрочни договори. Е, суми от порядъка на 20-25 лев за абонамент все още не е по джоба на всяко българско семейство. Пък и каталогът с преведените на български филми продължава да бъде оскъден. Но за младите езиковата бариера не би трябвало да е сериозен проблем - "Нетфликс" предлага продукцията си с дублаж и субтитри на английски, немски, испански и други международни езици. Важно конкурентно предимство на стрийминг платформата е, че тя не излъчва реклама!
И така - домашният киномаратон може да започне. На разположение са продукции като превърналия се в световен хит испански сериал "La casa de papel" ("Money Heist") - "Хартиената къща", който чрез образите на симпатични банкови обирджии прави фурор с откритата критика на неолибералния капитализъм; сериалът "Наркос", продуциран от самата стрийминг платформа, разказващ за възхода и падението колумбийския наркобарон Пабло Ескобар; гангстерстката драма "Ирландецът" на Мартин Скорсезе с участието на Робърт де Ниро и Ал Пачино и много други продукции.
В България пробивът на "Нетфликс" е по-бавен, но в Европа тя вече има конкуренция в лицето на Apple TV+, Amazon Prime Video, Disney + (неотдавна холивудската студия пусна свой стрийминг портал, който предлага филми, тв серии и друго видеосъдържание от собствения й образен универсум). Въпрос на време е тези нови онлайн актьори, които играят все по-успешно ролите си на границата между киното, телевизията и видеото, да почукат на вратите на българската телевизионна публика.
На фона на тези колосални промени драмата на финансово потъващата, политически зависима и неатрактивна в програмно отношение обществена телевизия изглежда незначителна и провинциална. Положително е, че напоследък все по-често се дискутират идеи за нови модели на финансиране на обществените медии, за нов СЕМ със силна гражданска квота, както и че все по-на висок глас се чуват призиви за гарантиране, запазване или отвоюване на автономията на БНТ и БНР. Всички тези усилия обаче ще останат глас в пустиня, ако БНТ, българските журналисти, политическата класа и аудиторията не започнат откровен разговор на тема "Какво да се прави?"
Обществото ни има нужда от силна обществена телевизия. Тя трябва да бъде коректив на политическата класа, да ориентира потребителите в сложните пазарни реалности, и, разбира се, да противодейства с обективна и качествена информация на потока от фалшиви новини.
Телевизия без публика обаче е като селски стадион, изграден по европрограма. За да я има след 10 години, БНТ трябва да се обърне към младите. С нови теми и подходи. И на нов език, коренно различен от "дървения" език, на който журналисти, политици и интелектуалци сега говорят в ефира й.
Няма коментари:
Публикуване на коментар