Напоследък все по-често чуваме, че се налага да свикнем да живеем с коронавируса.
Колко време обаче ни е необходимо, за да придобием този навик, за който от сега е ясно, че е убийствен?
Досега се спогаждахме сравнително добре с нашите вредни навици и пороци, макар че те стъпка по стъпка ни приближават към края. Ние обаче упорито гледаме в обратната посока, където животът ни намига хитро. И продължаваме да пием от радост, мъка или от сабахлем. А от известно време и с вярата, че можем да упоим тоя гад, COVID-19...
Може би ще ни бъде по-лесно да живеем с него. Дългогодишният ни опит с ДДТ, Чернобил, прехода и други нескончаеми политически абсурди се оказва много полезен - отгледахме и развихме такава самоирония и толкова черно чувство за хумор, че като нищо тези качества могат да се окажат антителата, пред които коронавируса ще развее белия флаг.
Като добавим към тях и безграничното ни търпение, генетично предопределено от пробилата многовековна тъма народна мъдрост "наведена главица сабя не я сече", може и да успеем.
А дано. Макар че колкото по-бързо измислят ваксина, толкова по-добре. Особено за статистиката. И за черния дроб. Защото сега всеки починал се вписва на сметката на коронавируса. И ни се отнема правото да гинем по други причини и болести, каквито има бол. Иначе досега безгрижно си мрехме от замърсен с всякакви частици въздух, високо кръвно, катастрофи по пътищата и прочие познати и възприети от широките народни маси, но чужди на държавата явления.
Да не говорим, че се нагнетява паника сред населението. То е толкова ошашавено, че един ден иска Националният оперативен щаб непрекъснато да дава пресконференции, а на следващия си изхвърля телевизора през балкона като види генерала. И се разделя на маскирани и немаскирани, които като се разминават, се гледат на кръв.
Очевидно психичното здраве на хората също е под въпрос. Коронавирусът може и да ни подмине, но лудостта - не. И докато се стараем да свикваме с него, може да се наложи отварянето на нови места в специализираните заведения на Четвърти километър, Курило, Наречен и другаде.
Най-вероятно обаче няма да се стигне дотам. В тази специфична област държавата от години се държи по начина, по който днес Швеция действа спрямо коронавируса. Така че лудите у нас ще продължат да се разхождат по улиците без наблюдение и лечение, докато не придобием колективен имунитет.
Въпросът е да свикнем с всичко това. Напоследък невролозите налагат твърдението, че формирането на навик става за 21 дни. Макар че някак е трудно да повярваме на един пластичен хирург, какъвто е бил Максуел Малц, автор на теорията за двайсетте и един дни. Той стигнал до този извод, наблюдавайки как пациентите му свикват с новите си лица и тела.
След като Малц е един от класиците в областта на литературата за личностно усъвършенстване, защо да не му повярваме. С уговорката, че едно е да свикваш с перфектните мерки 90/60/90, друго с извънредните 60 на 40...
Но нямаме друг изход. Още повече 21 дни не са много, особено след като сме прекарали два месеца извънредно положение.
Ще свикнем, докато измислят ваксина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар