Не зная изобщо дали трябва да се анализират непрестанните словесни изблици на най-дългогодишния министър-председател в съвременната ни демократична история.
Те са в типичния му стил на преувеличения и неистини, гарнирани с тон на възмущение. Може би все пак си заслужава, защото този път го прави не в триумфална поза, а от позицията на отстъпващ.
И какво виждаме?
За разлика от вчера вечерта, когато беше преобладаващо обидено отстъпващ, днес, мотивиран от безусловната подкрепа на хора като Валери Симеонов, известен със заявления от рода на „група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчини чувства и грижа за тях“, днес Бойко Борисов се появи обнадежден и готов да атакува. Вместо да се обяснява, защо е поискал оставките на трима министри, които според него са едни от най-успешните, той отново запя арията „Пропагандата на успехите“.
Едва ли някой е забравил, но пак ни припомни за влизането в чакалнята на еврото, финансова стабилност, външнополитическа подкрепа от „белите“ (!) държави, както многократно обяви при едно от непрекъснатите си извънредни изяви на 10 юли (какво ли трябва да очакваме от „небелите“ , като Китай, Япония и т.н.?). И продължи да изброява: „няма убийство и поръчителство за побой да не са разкрити“; „рекорден ръст на инвестиции“; докарали вода на Перник и Радомир, а тя липсвала, познайте, заради БКП/БСП. Сериозно? Кой ще повярва на тези твърдения? Ясно кой – онези, които не четат сериозни данни, не анализират, а слушат и вярват. Едно време на това му казвахме „сляпа вяра“. Явно към тези хора бяха обърнати хвалбите на Борисов.
Но има и други хора – невярващи, проверяващи, а дори и протестиращи. И какво им каза днес Борисов? Че „не си представя България да се управлява от някои от лицата на протеста… (защото държавата) ще катастрофира мигновено“; че „се управляват от фейсбук“; че „Тази евтина политика, която се прави в момента, не е политика“ (дали пък не говореше за себе си?); че вярват на „незрял президент фигурант“, вместо на толкова опитния Борисов, че било гротескно БСП да иска вот на недоверие за корупцията (по подразбиране), защото „се видя мафията кой управлява с есемеси и с кои лостове“ (май пак по погрешка говореше за себе си, защото корупцията е там, където има власт и възможности за разпределяне на средства?); че само в България били обявили, че няма епидемия, като че ли не той отмени мерките, и т.н.
С други думи, от личен опит описа на протестиращи и опозиция как е управлявал до момента – чрез зависими министри (кой знаe защо повярва на Божков за служебното правителство на Герджиков, но не и на казаното от същата персона за собствените му зависимости), под натиска на улицата, чрез непрекъснати медийни акции, присвояване на всичко свършено от предходниците му и – не на последно място – чрез връзки с организираната престъпност. Особено мило прозвуча политоложката и бивша министърка във второто служебно правителство на Плевнелиев Румяна Коларова, която защити Борисов, като каза, че само той може да се справи с организираната престъпност, защото добре я познава.
В светлината на тези изявления няма как да не признаем верността на твърдението на премиера Борисов, че ни предстоят тежки месеци. Не само заради епидемията, икономическите последици от упоритото нежелание на „успешния“ му министър на финансите да подпомогне българите и бизнеса им, но и поради поредния опит на Борисов да отстъпва, атакувайки всичко и всички.
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар