За какво бяха профукани 20-те милиарда заеми, с които Борисов загроби България?
Това попита риторично журналистът Васил Василев в предаването "Не се страхувай" по БСТВ.
Един доклад от 1912 г. на Министерския съвет до цар Фердинанд съдържа таблица за "употребението" на държавните заеми, сключени между 1887 и 1912 г. Всичко е до стотинка и - особено важно - вписано е за какво е използвани парите, подчерта водещият.
За откупуване на железницата Русе-Варна, за строителство на жп линии и пристанища, за военни доставки - това е в навечерието на Балканската война, за комисионни и т.н. Яснота, точност, прозрачност преди повече от век, когато е записвано на тефтери, когато не е имало пишещи машини, да не говорим за компютри и софтуеър. И при онези примитивни, от днешна гледна точка възможности, е даван пълен, най-подробен публичен отчет за какво е взет заема, за какво е похарчен, как и кога и по колко на кого ще се връща.
Имаме ли сега, 100-120 години по-късно и една десета от това като публична информация, попита той. Знае ли някой от нас за какво бяха профукани 20-те милиарда заеми, с които Борисов загроби България? Къде ще потъне новият заем от 5 милиарда лева? Има ли днес помен от отчетността, царяла при авторитарния режим на Фердинанд? Защо тогава сметките за дълговете на държавата са били толкова ясни, а днес са потулени. Защо? За да не се види катастрофалната финансово-икономическа картина ли?
Ще се опитам да разкрия част от нея, продължи Василев. Брутният ни външен дълг в края на юли е 35.6 милиарда евро или 62 % от БВП. С новия дълг от 2.5 милиарда цифрата скача на над 38 милиарда и близо 67 % от БВП. Как, кога, с какво ще се изплащат тези колосални заеми? Държавата няма резерви, няма потенциал да извади тези пари, които трябва да връща. Представете си, че трябва да отделяте две трети от всичко, което печелите през годината, за да си връщате заемите. Ще издържите ли, ако се наложи да ядете всеки трети ден? Един ден се храните, два дена гладувате. Ще оцелеете ли? Съединените щати, Франция, Италия са с по-големи задължения спрямо БВП, но хамбарите им са пълни, имат запаси за много години напред.
А нас Борисов и сие са ни вкарали в дългова спирала, която предполага живот на заем и продажба на всичко, което имаме - води, земя, летища, пристанища, територии. И така докато останем голи и боси, та и без държава дори.
Защо управляващите така ненаситно вземат заеми? Първото предположение е, защото получават комисионни. Второто - защото не са в състояние да накарат икономиката да работи, а държавата и обществото да произвеждат повече, отколкото потребяват. Третото е, че всеки, който не иска да работи, живее на социални помощи, които няма откъде да се вземат. Поощряват се мързела и безделието, а не труда и съзиданието. Четвъртото е в прахосничеството, с което властите се отнасят към всичко, което управляват и не е лично тяхно.
Доколко сме затънали се вижда и от една съпоставка. Живков остави дълг от 10 милиарда долара или 8 милиарда евро. Тогава имахме държавна индустрия, оценявана за над 150 милиарда долара, бяхме 9 милиона народ и нямаше педя земя, която да е чужда собственост. Имахме 120 000 армия, страхотно разузнаване, океански флотилии, бяхме космическа държава, изнасяхме храни, електроника и оръжия за милиарди.
Сега имаме 5 пъти повече дълг и 10 пъти по-малко възможности да го изплащаме. Държавната собственост е сведена до минимум, свихме се до 7 милиона, от които между 1 и 2 милиона емигрираха. За 30 години загубихме 20 на сто от населението и 40 на сто от трудовия потенциал на страната.Не можем да се изхраним и внасяме огромна част от потребностите си, които плащаме с парите, които вземаме на заем.
Толкова ли е безнадеждно? Тревожно е, но все още има надежда. Дедите ни са създали държавата от нищото, от нулата, та нима сега, когато я имаме, няма да я защитим? Нима ще се оставим да ни я завземат отново? Много е разрушено, включително моралът на хората, но все пак има за какво да се хванем и да започнем да възстановяваме пораженията. Трябва да има преди всичко добро, почтено и компетентно управление. Ако не крадат и разбират от работата си, изход ще се намери. Русия беше още по-затънала при Елцин, но с Путин пак си стъпи на краката и отново засвири първа цигулка.
И ние - след Освобождението, особено след Първата, а и след Втората световна война сме били на дъното и пак сме се възраждали. Затова трябва да мислим отсега кого ще изберем начело на страната и кого ще изхвърлим на политическото бунище. Може да е утре-вдругиден, може и през март, трябва особено да внимаваме - изборът ще е съдбовен за България.
Васил Василев
Няма коментари:
Публикуване на коментар