Малко, малко остана и всичко ще свърши, скъпи сънародници. Вижда му се края, милички.
За някои буквално, но за останалите това ще бъде началото на нов по-осъзнат и преосмислен живот след преживения кошмар. Въпреки че за 1300 години никой тук нищо не преосмисли от случилото ни се, но важното е, че ни има. Така ще стане и този път. Дръжте се! Може надеждата да присветва и да угасва, да лъкатуши в мрака на тунела, като светлината от фенерчето на пиян железничар, който се прибира от нощна смяна преди разсъмване, но все пак я има.
Защо ни е предопределено да оцелеем и този път, душици? Вероятно нямате никаква представа или отговор на този въпрос... Защото учените откриха ваксина срещу Ковид? Това няма почти никакво значение. Отговорът е: защото обичното ни правителство и нашият върховен управител генерал-лейтенант премиерът доктор Борисов вече имат план за нашето повсеместно и окончателно спасение и този план вече е приведен в действие. Има и още един щаб. Досега като нямаше план и имаше само един щаб, всичко си вървеше comme il faut. Шосета, тангенти, пари летят към нуждаещите се във всички посоки, легла - на един болен се падат по три, да се чуди къде да легне - въобще стандарт енд пуърс, милички, представете си сега какво ще става.
Имаме само някои леки опасения, че заради плана на правителството по спасението, спасението може доста да се забави, а и нацията по стара традиция да вземе да разсъждава, което често завършва пагубно. Пак ще започнат едни безкрайни дискусии... Действат ли тези ваксини, ама много е опасно, ама аз не ща ваксина, ама аз искам от руската, защото ако ще ме чипират, поне да са братя православни. Нали е безплатно? Освен това оставаш жив и можеш да ходиш в мола. Слагате от всички видове и което подейства. С Бил Гейтс и 5G-то после ще се оправяме. Не е сега моментът. Разбрахме ли се? Разбрахме се.
Докато нещата започнат да се развиват по план, призоваваме да се престане с непрекъснатите стресиращи съобщения за реалността. По няколко пъти на ден ни се натяква, че сме на първо място в Европа по смъртност. Първо, това, казват, са естествени процеси и става дума за т.нар „сухи съчки” и второ, нали помните как непрекъснато се повтаряше, че според разни класации сме на второ място по интелигентност в света. Така като се огледате за потвърждение за нашата интелигентност и се позамислите, сами ще откриете, че тези класации и статистики не означават нищо и въобще не бива да им се вярва.
Като споменахме интелигентност, първото, за което се сетихме, милички, е интервюто на нашия велик кормчия господин Борисов пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Ако заради тази откровена до болка, емоционална и дълбока човешка изповед не сте се си поплакали и не сте се потресли, значи сте загубили човешкия си облик още преди Бил Гейтс да ви чипира. Той, генерал-лейтенант премиерът доктор Борисов покъртва с признанието, че е успешен политик, но личният му живот е провал и не иска да вижда жени. Той е сам в лабиринта на отчаянието и самотата, неспособен отново на интимност, защото е подло предаден от Мата Хари. Тя влиза, носи пачките, кюлчетата, аранжира, снима и след това - след като користно и безжалостно е стъпкала чувствата и причинила болка на човека - иска да унищожи и политика. Да, обаче не е познала. Хич не се трогваме и пак ще си гласуваме за него. Ние, милички, много добре знаем, че това е истината и знаем какво е станало, защото го казва господин Борисов. Досега има ли нещо, което той да е казал и ние да не сме му повярвали? Няма.
Прагматичните и сдържани немци обаче, четящи въпросния цайтунг с интервюто, са хора хладни, подозрителни и сигурно не могат да повярват, че историята, която им се поднася, е истинска. Освен това вероятно недоумяват, че това нещо се отпечатва във вестника, който си купуват и трето, че въпросният човек, който дава интервюто, е премиер на каквато и да е държава, и то в Европа. За какво му е въобще на господин Борисов да се занимава с тези интервюта? Ако е заради неговите приятели, европейските лидери, те нямат нужда от немски вестници, за да са наясно с положението. Защо да се разстройват допълнително. Господин Туск като чу тази история, беше разтърсен човекът. А сега Госпожа Меркел, клетата, като е прочела във вестника - как ли е плакала и тя? А после е разказала за Бойко на съседките и пак е плакала. Защо си причиняваме всичко това? Толкова е травмиращо. Не бива. Време е веднъж завинаги да спрем да ровим в тази унизителна за всички ни история с шкафчето, пистолета, пачките и коварната Мата Хари. Ако пък вие, милички, можете да измислите нещо по-достоверно - пращайте предложения до пресцентъра на Министерски съвет. Нали? Да.
Това е засега. Най-хубавото тепърва ни предстои, скъпи сънародници.
Божан Петров, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар