- Доц. Сарийски, тръгваме в посоката на икономическите балони. Негативната оценка на почти всички експерти за Бюджет' 2021 е единодушна. Все пак, каква е Вашата характеристика?
- Куп хаотични мерки, с които уж ще се бори корона кризата, а реално представляват ударно предизборно харчене. Увеличението на заплатите на държавните служители, на минималните пенсии, новите добавки и останалите стимули ме връщат към посланието на император Луций Септимий Север, който казва на синовете си: плащайте добре на армията, останалото ще се оправи само. Единствената разлика е, че у нас армията се състои от държавни чиновници и представители на третата възраст.
- Тоталитарното общество се крепеше именно на този принцип – храни войската, за да пази властта.
- Сравнението между тоталитарното и сегашното общество е като между две различни животни с еднакъв цвят на кожата. Тогава хранехме войската, но имахме подсигурена отбрана. Сега чиновниците и пенсионерите не могат да опазят границата, но могат да качват и свалят правителства. Тези пари за "армията" ще имат ефект единствено върху крайното потребление, което се видя през третото тримесечие – 9.3% ръст. Проблемът е, че въпросните харчове не хранят българската икономика, а чуждите производители. България не произвежда нито един завършен продукт и затова крайното потребление у нас е силно зависимо от вноса на битови уреди, електроника, автомобили и т.н.
- Щом бюджетът е предизборен, тази „армия“ ще се прилъже да гласува за раздаващите и да възпроизведе сегашното управление, само ако започне да благоденства. Ще се случи ли това благоденствие?
- Няма да благоденстват, но ще може да им се натяква, че е така. Да вземем за пример коефициента за заместване на дохода. След последното увеличение, българският пенсионер ще може да компенсира с пенсията си едва 1/3 от заплатата, която е получавал по време на работа. Докато пенсионерите в Австрия, Италия и Гърция получават близо 70% от заплатите си. Разходите за пенсии у нас са обидно малки. Заедно с увеличението, те едва достигат 10% от БВП, докато в Гърция и Италия това съотношение е 16-17 на сто. Паралелът показва колко несправедливо е разпределението на това, което се изработва в България.
- Какво обаче се изработва в България, след като администрацията, пенсионерите и целият силов сектор се издържат основно от данъците на бизнеса?
- Парите идват от данъци, но големият проблем е базата, върху която се плащат тези данъци. Бизнес с малки доходи и ниска добавена стойност не носи особена полза нито за себе си, нито за хазната. Но, ако погледнем структурата на заетостта, ще се убедим, че у нас се стимулира именно такъв бизнес – хотели, ресторанти, таксита, транспорт, складове... Все дейности, които не носят големи печалби и не предлагат високи заплати. През 2008 г., преди да започне голямата криза, заетите в тези браншове бяха около 38%, малко след това нараснаха на 42% и оттогава досега са все толкова. Изводът е ясен: България не поощрява производства с висока добавена стойност, а стимулираните не носят големи печалби и добри заплати. Не може да увеличаваш броя на шофьорите и чистачките и да очакваш, че обществото ще забогатява.
- Тогава откъде ще дойдат парите за благоденствието на администрацията и пенсионерите – от европейски пари и нови заеми ли?
- И от двете. Затова и премиерът - след всяка совалка в Брюксел - все говори колко пари сме договорили и как по-бързо да ги усвоим. Българската икономика се крепи основно на тях. За да се храни, политическият и икономическият елит разчита предимно на заеми и на еврофондове. Проблемът идва от написаното със ситен шрифт - от условията за получаване на тези пари. В последната многогодишна финансова рамка, например, благовидната формулировка „Върховенството на закона“ на практика изисква легализиране на външния натиск, който може да се използва по всякакъв повод - за приемане на бежанци, за ратифициране на актове като Истанбулската конвенция и пр. Страните от Централна Европа обаче събраха силата и куража да кажат „не“ на подобни искания, защото очевидно държат на суверенитета си повече, отколкото на субсидиите.
- При нас не е точно така – в България върховенството на закона е нарушено от тежка корупция по високите етажи на властта, която е добре известна на Брюксел.
- Точно така е, но това е съвсем друг разговор.
- Това е разговорът, който прогонва големите чуждестранни инвеститори.
- За да се привлекат инвестиции в проект с висока добавена стойност е нужна добра инвестиционна среда, която далеч не се изчерпва с ниските данъци. Нужни са стабилност, предвидимост, ниска корупция, защита на правото на собственост. Проблем е и липсата на електронна администрация, защото тя може да спре гешефтите. Резултатите са налице – мегакомпании като "Амазон" и "Майкрософт" се ориентираха към Гърция, а не към България. Тази непривлекателност в очите на стратегическите инвеститори е една от основните причини да изоставаме по всички показатели за кохезия и конвергенция.
- Значи и Вие смятате, че евросредствата и новите държавни дългове ще отидат изцяло за заплати и пенсии, а не за реформи и инвестиции?
- Разбира се. Първата причина е, че някой трябва да бъде преизбран. А втората - че резултатите от осигуряването на добра среда за бизнес, инвестиции и демографска политика биха облагодетелствали хората, но след време, а не при сегашното управление. Затова повечето правителства през последните 30 г. бягат от тези политики като дявол от тамян. Погледнете демографската политика. В бюджета тя е най-оскъдно разписаната от всички, а икономиката зависи основно от възрастовата структура на населението. Ако няма млади хора, кой ще учи, работи и потребява?
- Какви цели са заложени в Бюджет' 2021 по отношение на демографската политика?
- Изготвяне на три доклада и това е всичко. Ако погледнете количествените показатели, например - броят на еднократните помощи за раждане на дете през периода 2021-2023 г., ще се убедите, че политика няма. Заложен е един постоянен брой - по 64 000 раждания годишно, без никаква промяна. Това говори достатъчно за намеренията на правителството, за липсата на далновидност.
- Чисто политически погледнато, ако сегашните управляващи наистина се готвят за нов мандат, не минират ли пространството пред себе си с тези планирани кризи? Или са наясно, че "разминирането" няма да е тяхна грижа?
- Ако попитате един заклет пияница кое е най-доброто средство против махмурлук, той ще ви препоръча да продължавате да пиете. Правителството прави същото - действията, които предприема, не са насочени към отрезвяване и стабилизиране на икономиката, а към отлагане на неизбежния край.
- Какво означава неизбежен край?
- Нещо като гръцкия сценарий. Има един предел на дълга, отвъд който връщане назад няма: дълговете растат безконтролно, кредиторите отказват да ви рефинансират и единственият вариант за връщане на заемите е... да направите като гърците - продавате острови, летища, пристанища, каквото можете. С две думи - разпродавате държавата.
- Една политическа промяна в състояние ли ще бъде да преодолее това пропадане?
- Колкото повече се отлага тази промяна, толкова по-болезнена ще е тя. Администрацията ще свикне да взима високи заплати, а ние ще свикнем да финансираме увеличените заплати и социални плащания за сметка на дълга, особено на фона на ниските разходи по обслужването му. Но в момента, когато обстановката се нормализира и лихвените проценти започнат да нарастват, този дълг ще започне да расте автоматично – заради рефинансирането на падежиращите нисколихвени емисии с нови, но теглени на съвсем различни пазарни нива. Така поне протекоха сценариите в Италия и Гърция...
- Именно за тези балони говорим.
- За съжаление това се отнася за целия свят. В доклада на Института за международни финанси (IIF) се казва, че от началото на годината световният дълг се е увеличил с 15 трилиона долара и в края на септември е достигнал 365% от световния брутен продукт. За да се избегне сривът на дълговите пазари, голяма част от него бе монетизиран. В САЩ, например, Федералният резерв изкупи 57-58% от нетния прираст на емитираните облигации от началото на годината. Това е пирамида, която при нормализиране на лихвените проценти няма как да не се срути. Много добре помним този сценарий от средата на 90-те години у нас.
- Валутният борд обаче все още не позволява такива процеси.
- От началото на годината паричната маса в България нарасна с 6 млрд. лева. Направете съпоставка между нарастването на номиналния БВП и прирастът на паричната маса и ще се убедите, че парите в обръщение се увеличават много по-бързо, отколкото стоките и услугите в икономиката. От 102.5 млрд. лв. в началото на 2020 г., само до края на септември широките пари нараснаха до108.4 милиарда. А прогнозите са, че до края на годината паричната маса ще се увеличи с над 8 на сто.
При такъв изпреварващ ръст не може да се поддържа ниска инфлация. Рано или късно цените ще тръгнат нагоре и ще изядат доходите и спестяванията на населението. Единствената причина, поради която все още няма увеличение на цените, е пандемията: хората просто започнаха да не купуват. Нормализира ли се крайното потребление, увеличението на цените е неминуемо.
Миналото тримесечие беше отчетен нулев ръст на крайното потребление, което си е чиста магия. Особено в сравнение с двуцифрените спадове на оборотите в търговията на дребно и индустриалното производство за същия период. Можем само да гадаем как сме успели да произведем и да продадем по-малко стоки и услуги, но да "изконсумираме" точно толкова, колкото през здравата и богата 2019 година.
Доц. д-р Григор Сарийски е финансов и икономически експерт в Института за икономически изследвания при БАН.
Интервю на Емил Янев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар