Те може и да не разместят сериозно картите, но ще дадат още време за изграждане на друга управленска структура
Такъв народ може и да има, но такова правителство поне засега няма да се случи.
След като Слави Трифонов върна мандата, отговорите на важните политически въпроси - дали ще има сериозна смяна в управлението на държавата, или ще продължи десетгодишният застой, остават за след малко повече от два месеца. Тогава, в средата на лятото, вероятно ще са следващите парламентарни избори. Докато те се проведат, а вероятно и известно време след това, властта ще е концентрирана в президента и това е едно от малкото сравнително ясни неща за близкото политическо бъдеще.
Ако някой ви каже, че знае какво ще се случи в българската политика през следващите месеци, не му вярвайте. Действията на основните играчи в нея - включително решенията, които най-вероятно ще доведат до още едни избори, не са мотивирани от някаква стратегия. Случващото се е почти напълно реакция на текущите събития. За пръв път от много години насам имаме "подивяла" политическа ситуация, която не се управлява от никого.
Винаги през последните години положението беше във владение на много ясен играч, като при неговото изчерпване беше напълно ясен и наследникът му. От Виденов властта отиде в Костов. От него я поеха Симеон Сакскобургготски и Доган. После - за тройната коалиция - се присъедини и Станишев. След тях властта отиде в Борисов (и пак Доган, но неформално). По времето на Орешарски беше в Станишев и Пеевски (и Цветан Василев). След това в Борисов (плюс Пеевски и Доган), после пак в Борисов (плюс Пеевски и Доган).
Сега няма ясен фаворит - формулата Борисов+Доган е публично неприемлива, а другите са все още политически невъзможни. Ефектите от това са два:
- Политиката създава впечатление на пълен хаос
- Най-вероятно през лятото ще има нови избори.
Това, което изглежда като хаос обаче, е съвсем различен процес. В него през следващите седмици ще бъде направен опит да се намери новата конфигурация за властта, като към момента всички опции изглеждат еднакво възможни. Изборите са най-вероятното развитие не защото дават възможност за фундаментално пренареждане, а защото така всички играчи получават допълнително време, за да се разберат помежду си.
Два са въпросите, на които на етапа е много трудно да бъде даден отговор:
- Кога ще има редовно избрано правителство
- Дали то ще бъде сформирано около "новите" партии - на Слави Трифонов, "Демократична България" и Мая Манолова, или ядрото му ще бъдат пак интересите, които формират властта през последните десет, че и повече години.
Това, което превръща прогнозите повече в гадаене, е, че в момента българската политика се намира в изцяло нова ситуация. Не може отсега да се каже колко хора ще гласуват на следващите избори. Няма как да се прецени дали Слави Трифонов ще има пет процента повече, или по-малко. Не се знае дали БСП е загубила 100 хил. гласа заради това, че последните избори бяха в пика на третата вълна, или заради вътрешния разпад, който тече в левицата. Затова не е ясно дали следващите избори тя ще си върне част от загубените гласове, или ще загуби още. Не може да се каже дали промяна в изборните правила ще намали ефективно тежестта на контролирания вот. Два месеца управление на служебно правителство може да са, но може и да не са достатъчни, за да се пресекат схемите за купуване на гласове, натиск над фирми и администрация. ГЕРБ може и да са изгубили контрола върху парламента и правителството, но ударните назначения в последните седмици имат за цел да запазят контрола върху ключови структури на държавата. А заедно с ДПС продължават да държат прокуратурата и видимо от последните дни са засилили хватката си над медиите и могат да разчитат на трите национални телевизии.
Освен всичко друго през последната година заради огромните трансформации покрай пандемията и отношенията в обществото се промениха изключително много. Без да е ясно какви са дълбоките промени в нагласите, е изключително трудно да се направи прогноза за следващите месеци.
Въпреки че цялата картина не може да бъде показана, има няколко фрагмента от нея, които позволяват да се очертаят поне силуетите на това, което предстои.
Ако сега не може да бъде направено правителство, следващият парламент ще трябва да излъчи. Избори не може да има, докато на всички им се падне шестица. Много хора и сега не виждат смисъла от преиграване на мача през лятото, а още един път през есента, освен че ще е безсмислено, ще донесе вече и сериозни щети на всички политически играчи. Всъщност повечето от тях го разбират. Очертаващият се консенсус е, че следващият парламент трябва да излъчи правителство.
Това обаче превръща вече започналата предизборна кампания в нещо много различно. Най-трудна изглежда тя за "новите партии". Очакването на хората, които гласуваха за тях е, те да се разберат за формиране на управление, което да предложи човешка алтернатива на модела ГЕРБ/ДПС. В сегашния парламент гласовете им не достигат да се направи това и пред тях сега стоят две важни задачи:
- Да убедят повече хора, че е възможен и друг тип политика
- Едновременно с кампанията да започнат разговори помежду си, така че да намерят общите точки на следващото управление.
Това, което ще направи близките месеци още по-сложни, е, че през тях ще се водят едновременно две кампании. Освен за предсрочните парламентарни вече е започнала и кампанията за президентските избори.
През този период президентът ще има ключова роля за случващото се, като действията му сега ще имат ефект и през следващите няколко години. Ако Румен Радев се справи добре с избора на служебно правителство и то от своя страна се справи добре с управлението на различни кризи, които могат да възникнат през идните месеци, шансовете му за още един мандат ще са големи. Защо това е важно се вижда много добре и в сегашната ситуация. До съвсем скоро президентът беше единствената непревзета институция в държавата. Изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власт - всички те бяха (и до голяма степен още са) под контрола на групата от интереси около ГЕРБ и ДПС. Макар и предимно с представителни функции, президентът все пак успя да фокусира около себе си желанията на много хора за друг тип управление. Само си представете за момент, ако на негово място през последните четири години беше Цецка Цачева.
Сега на раменете на Румен Радев пада до голяма степен първата отговорност за това да се покаже, че има смислена алтернатива на ГЕРБ - почтени и компетентни хора, които могат да управляват в публичен, а не в частен интерес.
Това, което сега изглежда като политически хаос, всъщност е част от процес, който може да доведе до някаква политическа нормализация. През последните десет години държавното управление беше в пълен застой. Чрез превзетите съдебна система и медии политическата конкуренция беше почти напълно блокирана. Дългото запушване на тези естествени процеси натрупа напрежение, което излиза на повърхността и предизвиква политически бури. Така ще е още известно време и всъщност е добра новина. България има нужда да бъде поправена и ако още едни избори ще увеличат шансовете това да се случи, те ще са малка цена за това.
Алексей Лазаров, Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар