Илюзорната свобода на платеното слово

Изказване на Бойко Рашков предизвика истерични реакции в медийните среди, близки до бившите управляващи

 

Служебният вътрешен министър Бойко Рашков сподели един много любопитен факт. Докато бил в студиото на сутрешния блок в БТВ чувал съвсем ясно какви въпроси диктуват редакторите на водещите.

"Видях кaквa нe трябвa дa бъдe журнaлиcтикaтa. Чувaх в тeхнитe уши тeхничecкитe cрeдcтвa, c кoитo им кaзвaхa тoчнo кaквo дa мe питaт. Тoлкoвa cилeн бeшe звукът в тeзи тeхничecки cрeдcтвa, чe тe нe чувaхa мoитe oтгoвoри и зaтoвa ми зaдaвaхa eдин въпрoc някoлкo пъти. Нe ce учудвaм, чe Бългaрия e нa 112 мяcтo пo cвoбoдa нa cлoвoтo", заяви Рашков.

Въпреки очевидната афектираност на интервюирания Рашков, можем да му вярваме - все пак става въпрос за технически средства, нали? А той беше шеф на националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и е наясно с техническата страна на проблема. Макар че в случая става дума за малко по-други средства.

Употребата на "редакторските слушалки" обаче е пряко свързана с проблема за свободата на словото у нас, както констатира и самият Рашков. Да оставим настрана практическата стойност на слушалките в ушите на водещите, чрез които с вещата си намеса редакторите зад пулта ги вадят от тежки гафове. Едно е техническата възможност за спасителна реакция, друго - диктуването на определени тези, скрити зад "правилните" въпроси.

Говорейки за свободата на словото, няма как да заобиколим деликатният въпрос за редакционната и журналистическата автоцензура. Той е деликатен, защото обсъждането му обикновено опира (по-скоро спира) до невидими стени, отвъд които започва призрачното царство на сметките - финансови, политически или някаква доста отровна смес между тях. Казано простичко на езика на фолклорната мъдрост, чиито корени се губят някъде в тъмното ни минало, който плаща - той поръчва музиката!

Въпросите в слушалките на водещите, подочути от Рашков, са от музикалния репертоар на онзи, който плаща масрафа за издръжка на огромната пропагандна машина, наречена телевизия. Той очаква да чуе отговорите на точно тези въпроси, за други просто врътва кранчето за хонорарите.

Всеизвестен факт е, че бившите управляващи и особено лидера им Бойко Борисов се чувстват в двете частни и обществената телевизии като в свои води. За десет години управление, чрез скрити зависимости и лобизъм, те успяха да се превърнат в онзи незнаен редактор, който диктува въпросите в слушалките на водещите.

Това го знаем всички. В последните дни обаче наблюдаваме интересен феномен. В търсене на аудитория, онези, които допреди няколко месеца се жалваха от факта, че нито една от националните телевизии не им предоставя трибуна, сега се втурнаха вкупом натам. Сякаш забравиха мълчанието, пренебрежението и презрението, с които тези медии се отнесоха към воплите им.

Ако държаха на достойнството си, всички представители на новите парламентарни и извънпарламентарни партии, включително и министрите от служебния кабинет, просто трябваше да умножат по нула тези медии. И щяха да си спестят емоционалните реакции от въпросите на тези, които поръчват музиката. Пък и унижението. 

А не да разсъждават за невъзможната свобода на платеното слово...

 Румен Савов, Banker.bg